9 септември 1944 г. Последният преврат на Кимон Георгиев – ᐉ Новини Fakti.bg – България

На 9 септември 1944 г. в София става преврат. Това е последният преврат на Кимон Георгиев. Преди това той участва в смяната на властта на 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г.

В 6.25 ч. На 9 септември 1944 г. новият министър-председател Кимон Георгиев прочете по радиото предварително подготвен Призив към българския народ и обяви състава на новия кабинет на министрите. Скоро регентите Кирил и Никола Михов бяха доведени при него от Чамкория, а третият регент Богдан Филов беше в провинцията. Те подписаха указ за назначаване на правителство, след което бяха арестувани. Една от първите стъпки на правителството е да назначи лоялни офицери на ключови военни постове.
Цялата българска армия подкрепя преврата и обявява услугата си пред новото правителство.

Военачалниците навсякъде арестуваха полицията и заедно с партизаните потушиха неудобствата.

Армейският щаб дава заповед за елиминиране на всички врагове на новото правителство, които се опитват да устоят и отказват доброволно да се предадат на военните и полицейските власти. Официалното наименование на армията е преименувано от Българската армия в Българска народна армия – съкратено като BNV и в нея, заедно с други командни постове, е създадена длъжността помощници – командири по политически въпроси на армията.


На 9 септември по заповед на Добри Терпешев всички партизански формирования се спуснаха от планините и заедно с армията взеха властта в селата и градовете на България и по заповед на военния министър генерал Дамян Велчев и вече партизански генерал Добри Терпешев, партизански отряди. се сливат с българската армия и се създават военни охранителни части, наречени Българска национална гвардия, а за всяка военна част се създава армейска охранителна рота, която изпълнява както военно-политически, така и военно-полицейски функции.

Навсякъде завземането на властта става без съпротива, но в други случаи някои от по -малките военни и полицейски части я прехвърлят на други по -големи военни части и силите на PF, но съпротивата е прекъсната.
Според различни оценки броят на убитите през този период варира от 20 до 40 хиляди души. Народният съд осъди на смърт 2730 души – министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, собственици на земя, учители.

Превратът започва в средата на август 1944 г. На 26 август, под заплаха от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява България за неутрална във войната. Той нареди на германските войски да напуснат страната и тези, които отказаха да се разоръжат.
На същия ден, 26 август, ЦК на БРП издава окръг No 4, в който задачата е да завземе властта в България чрез въоръжено въстание. В същото време египетското правителство започна отделни мирни преговори с Великобритания и САЩ, надявайки се да уреди разполагането на британски и американски войски в България.

Тези опити срещнаха съпротива от страна на Съветския съюз, което доведе до срив на преговорите и на 2 септември Багрянов напусна да сформира ново правителство като последен опит да попречи на СССР да нахлуе в България.
На 2 септември е сформирано ново правителство – коалиция от основната опозиция и антигермански партии начело с Константин Муравьов.

На Отечествения фронт на този офис бяха предложени четири места, но той отказа да участва, активно се подготвя за военен преврат. Новото правителство продължи опитите си да преориентира външната политика, разкъсвайки съюза с Германия на 4 септември, обезоръжавайки германските войски в страната и освобождавайки политически затворници.
В същия ден германските войски превземат щаба на българския корпус в Ниск баня, а щабът на българските дивизии окупира Сърбия.

На 5 септември правителството на Муравьов обсъди решението за обявяване на война на Германия. Пускането му обаче беше отложено за 72 часа по искане на министъра на отбраната генерал Иван Маринов поради тактически проблеми. Всъщност ген. Маринов вече е координирал действията си с Отечествения фронт, за да може междувременно СССР да обяви война на България. В замяна на служба след преврата Иван Маринов е назначен за главнокомандващ на българската армия.

При тези условия на 5 септември Съветският съюз обявява война на Българското царство. На 6-7 септември, в период на анархия, избухнаха безредици в различни части на България. Във Варна и Бургас Патриотичният фронт пое контрола над администрацията малко преди пристигането на съветските войски. На 6 септември в София е обявена стачка на трамвай, правителството ги мобилизира, а на следващия ден демонстрацията им е разпръсната, което води до смъртта на един човек.

На 7 септември бяха атакувани затворите в Силистра и Плевен, затворниците бяха освободени, а при разгона на миньорската демонстрация в Перник бяха убити 6 души.
Остават по -малко от 48 часа до преврата ….

България

Source