6 септември 1885 г. Съюз – ᐉ Новини Fakti.bg – България

На 6 септември 1885 г. се осъществява обединението на Княжество България с Източна Румелия.

От пролетта на 1885 г. BTCRC, създадена в Пловдив под ръководството на Захарий Стоянов, активно популяризира съюза чрез публикации в пресата (в. „Борба“) и публични демонстрации. Най -амбициозното събитие е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуй на 17 юли, което привлича хора от цяла Източна Румелия, както и от Княжеството.

В полза на съюза беше включена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява контакти с висши офицери като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Водени са преговори и с майор Данаил Николаев, висш офицер на областта, но въпреки че подкрепя идеята за обединение, той е скептичен относно липсата на реалистични планове на комитета.

Обединението е планирано за началото на септември, когато повечето от милицията на Румелия ще бъдат мобилизирани за провеждане на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещнаха в Шумен с княз Александър I, който провеждаше военни учения в района на града. Той ги увери в подкрепата си, но не уведоми премиера Петко Каравелов, който беше скептичен към Съюза. Премиерът стоеше зад събитията, той научи големите новини по -късно дори от най -обикновените граждани. Той научи тази новина, когато каретата му влезе в Търново. Научавайки от София за най -новата информация от Южна България и изразявайки волята си, Каравелов се свързва с княза във Варна. Тогава и двамата решават да предприемат незабавни действия, като обявяват мобилизацията на българската армия и свикват извънредна сесия на Народното събрание. Когато Народното събрание се събира на извънредна сесия на 10 септември, то отхвърля напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е предприело досега. Това не удовлетворява Каравелов и той иска заем от десет милиона за обявената мобилизация.


И ако в подготвителния период и в самото въздействие на революционния акт Петко Каравелов не участва, то в укрепването и събирането на плодовете на този акт за защита, налагане и признаване на Турция, великите сили и съседи. , участието му е огромно, точно в този важен момент, когато се решава дали въобще ще има Съюз или не. Изправен пред опасността от спорадични вълнения в страната и арестуването на лидерите на заговора, комитетът реши да ускори тази инициатива. В същия ден представители на БТЦРК бяха изпратени в различни градове на областта, откъдето трябваше да поведат бунтовническите групи към Пловдив, където трябваше да бъдат поставени под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември въстаниците, водени от Чардафон, обявяват съюз и поемат контрола над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството начело с Иван Св. Гешов провежда консултации с руската мисия в Пловдив с намерението, че в случай на подкрепа от Русия, тя сама ще обяви Съюза. Представителят на Русия категорично отказва.

На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега Съединение) се преместват в Пловдив. В нощта на 6 септември части под командването на Данаил Николаев установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал -губернатора Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което по -късно е заменено от Комисариата на Южна България и е обявена обща мобилизация.

Няколко дни по -късно обаче Русия обяви недоволството си от факта, че акцията не е съгласувана с нея. С подкрепата на Австро-Унгария на 2 ноември 1885 г. Сърбия напада България. Началото на Сръбско-българската война. След тридневни боеве при Сливница на 5-7 ноември българите печелят, а последвалият Букурещки мирен договор от 19 февруари 1886 г. възстановява предвоенната граница със Сърбия.

Благодарение на Русия и лично на император Александър III Съюзът получи дипломатическо и международно признание. Това става чрез т. Нар. Тофанов акт от 24 март 1886 г. Споразумението е подготвено от българския политик и дипломат Илия Цанов и неговия екип. От турска страна Камил паша и Н.В. Султан. Съгласно споразумението беше възможно да се защити принадлежността на Бургас и района към княжеството, но Кюрджалийският район и село Тамрашки бяха отнети.

С подписването на договора България и Османската империя постигнаха споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация и армия. Единствената разлика между двете части на страната, оцелели до обявяването на независимостта на България през 1908 г., е, че българският княз е официално назначен от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

България

Source