21 юли завършва: – Новини

– 225 години от смъртта на шотландския поет Робърт Бърнс / 1759-1796 /.
Основателят на романтизма. Автор е на кантатата Бедни малки веселци (1785), сатирични стихотворения (1785), сборника Стихове, написани предимно на шотландски диалект (1786), патриотичния химн „Шотландци, които имат“ и други.
– 205 години от рождението на Пол Юлий Ройтерс (истинско име Израел Бира Йосафат), британски предприемач от немски произход / 1816-1899 /.
Основател на британската информационна агенция Ройтерс (10 октомври 1851 г.).
– 200-годишнина от рождението на Василе Александри, румънски поет / 1821-1890 /.
Представител на романтизма.
– 100 години от смъртта на Вела Благоева (Виктория Атанасова Живкова), българска писателка и публицистка / 1858-1921 /.
През 1885 г. заедно с Димитър Благоев издава първото социалистическо списание в България – Съвременен показател. Тя е първата българска журналистка и редактор. Това поставя началото на женската социалистическа преса в България с издаването на списание „Женски труд” (1904-1905) под нейна редакция. През 1905 г. по нейна инициатива е основана първата женска социалдемократическа група. Организира и издава списания, вестници и бюлетини – вестник „Демократ“ (1886), списание „Дело“ (1894-1896), списание „Женски бюлетин“ (1902). Сътрудничи на списания „Ново време“ (1897-1923), списания „Българска колекция“ (1894-1915), „Училищен преглед“ (1896-1949) и др. Тя е автор на стихове, разкази, разкази, романи, изследвания върху българската литература и много други.
– 95-годишнина от рождението на Карел Рейш, британски филмов режисьор от чешки произход / 1926-2002 /.
– 85 години от рождението на българския писател Лъчезар Еленков / 1936-2020 /.
Секретар (21 октомври 1976 г. – 2 октомври 1980 г.) и генерален секретар (2 октомври 1980 г. – 28 март 1988 г.) на Съюза на българските писатели. Директор на Българския културно-информационен център в Москва (1988). Директор (от 1 септември 1997 г.) на вестник „Български писател“. Бил е пълномощен министър и директор на Българския културно-информационен център в Москва, директор на Департамента за координация и информационно-аналитична дейност на Министерството на вътрешните работи. Главен редактор на вестник „Славянски вестник“ и вестник „Вяра“ на списание „Дружба“. Бил е директор на литературния вестник „Моя Вера“, който излиза на доброволни начала. Повече от 20 години е главен редактор на седмичния вестник на Съюза на антифашистите в България „Жарава“. Лауреат на наградата на Съюза на българските писатели за най-добро стихотворение, публикувана в сборника Поезия – 1978 (2 октомври 1978). Удостоен със званието „Почетен работник на културата“ (май 1980 г.), званието „Народен работник в културата“ (23 май 1985 г.). Лауреат на Националната литературна награда „Гео Милев“ за общо творчество (3 ноември 1981 г.), специална награда в областта на поезията „Христо Смирненски“ за 1986 г. (4 ноември 1986 г.), орден „Кирил и Методий I степен“ ( 1977), орден „Народна република България“ от първа степен за активна литературна и обществена дейност и във връзка с 50-годишнината от рождението му (20 юли 1986 г.).
– 70 години от рождението на Робин Уилямс, американски актьор / 1951-2014 /.
Играл е в „Добро утро във Виетнам” (1987), „Крал на рибарите“ (1991), „Хук“ (1991), „Госпожа Дауфайър“ (1993), „Джуманджи“ (1995), „Добро“. Уил Хънтинг „. (1997), Floubert (1997), Patch Adams (1998), Bicentennial (1999) и др. Носител на Оскар за най-добър актьор в поддържаща роля в Good Will Hunting (1997). Носител на наградата „Златен глобус“ (1979, 1988, 1992, 1993, 1994, 2005). Носител на музикалните награди Грами (1980, 1988, 1989, 2003). Носител на две награди на Гилдията на киноактьорите (1996, 1997). Робин Уилямс е класиран на 13-то място в списъка на 100-те най-велики комици на всички времена. През 2009 г. той е въведен в Залата на славата на Дисни като „Легенда на Дисни“. Той се самоубива в дома си в окръг Марин, Калифорния на 11 август 2014 г.
– 70 години от рождението / 1951 г. / на българския социолог Юлий Павлов.
Депутат в Народното събрание от 38-то свикване (1997-2001). Съосновател (1989) и съпредседател на Съюза на научните работници. Работил е в Международната секция на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ (декември 1989 г. – юни 1990 г.) и в Международната секция на Съюза на демократичните сили (юни 1990 г. – ноември 1994 г.). Бил е председател (юни 1991 г.) на Християндемократическия съюз (бивш Християндемократически фронт). От ноември 1994 г. – директор на Центъра за анализи и маркетинг. Издател на Експрес вестник (2007-2009). – 50 години от смъртта на Ярослав Вотруб, чешки художник / 1889-1971 /.
– 40 години от смъртта на Людмила Живкова, български политик / 1942-1981 /.
Заместник-председател (31 декември 1971 г. – 16 декември 1972 г.), първи заместник-председател (30 декември 1972 г. – 1 юли 1975 г.) и председател на Комитета за изкуства и култура (1 юли 1975 г. – 20 май 1977 г.), председател на Комитета по култура. 20, 1977 – 21 юли 1981). Член (от 2 април 1976 г.) в ЦК на БКП. Член на Бюрото на Министерския съвет (от 18 юни 1976 г.). Член на Политбюро на ЦК на БКП (от 17 юли 1979 г.). Член на Националния съвет на Патриотичния фронт (от 1972 г.). Депутат от 7 и 8 национално събрание (1976-21 юли 1981 г.). Председател на Председателския съвет на творческите съюзи и Националния комплекс „Художествено творчество, културни дейности и средства за масова информация“ (1975-21 юли 1981 г.). По нейна инициатива честването на „1300-годишнината на България“ (1981), Международната детска асамблея „Знаме на света“ (1981) под егидата на ЮНЕСКО, изграждането на комплекс „Камбани“ край София, Национален дворец на културата на София е организирано (от 23 юли 1982 г. до 1990 г. носи нейното име), както и откриването на десетки къщи на културата, библиотеки, музеи и галерии в цялата страна. Носител на трета награда и бронзов медал за най-добро художествено и печатно изпълнение на книгата си „Казанлъшки гроб“, издадена от издателство „Aurel Bongers“ във Федерална република Германия (септември 1974 г.). Шевалие на иранския Орден на Плеядите (21 ноември 1971 г.), Големия Златен почетен знак на Австрия на лентата „За заслуги към Република Австрия“ (23 декември 1976 г.), Мексиканския орден на ацтекския орел с лента. първа степен (25 май 1978 г.), на Великия кавалерийски кръст за заслуги за Италианската република (28 март 1980 г.), на Международната награда за мир и сътрудничество „Златен живак“ (посмъртно, 29 септември 1981 г.). Удостоен със званието „Почетен работник на културата“ (май 1977 г.), званието „Почетен доктор“ на университета Токай в Япония (1 март 1979 г.). Лауреат на наградата „Димитров“ за мир, демокрация и социален прогрес (юни 1982 г., посмъртно), носител на Ордена на България от 13 век (1984 г., посмъртно). Автор е на книгите „Казанлъшки гроб“ (1974), „Четирите евангелия от цар Иван Александър“ (1976), „Англо-турските отношения“ (1971), „За законите на красотата“ (сборник със статии и речи на Живкова) и др.
– 35 години от смъртта на българския литературен критик, академик Георги Цанев / 1895-1986 /.
Главен редактор на списание „Арт“ (1945-1950). Ръководител на катедра по история на българската литература в Софийския университет на името на Климент Охридски (1950-1961), декан на Историко-филологическия факултет на университета (1951-1952). Директор на Института за литература на БАН (1959-1963). Автор е на учебници, съставител и редактор на публикации с творби на Любен Каравелов, Христо Ботев и др. Изследва творбите на Петко и Пенчо Славейков, Захарий Стоянов, Иван Вазов и др. Удостоен е със званието „Почетен работник на културата“ (22 май 1963 г.), със званието „Народен работник в културата“ (май 1971 г.). Лауреат на наградата на Съюза на българските писатели (1945), Орден на Народна република България, втора степен (октомври 1955), Орден на Народна република България, първа степен (1965, 1970), Орден на Кирил и Методий , първа степен (1967). Носител на наградата „Димитров“ (1982). Кавалер на Ордена на Георги Димитров (1985).

Source