168 часа: Кралската гара се срутва, среща с Джордж V, Едуард VIII и Кемал Ататюрк.

Сега сградата във виенски стил е порутена, мръсна, с изпочупени врати и прозорци, дом е за наркомани и бездомни хора.

14 дни преди убийството в Марсилия в България пристига сръбският крал Александър.

Красива правоъгълна сграда в типичен виенски стил. Входът е с изглед към две зали. Подът е боядисан с глазирани керамични плочки охра, а тапетът съчетава различни шарки.

От царската станция цар Фердинанд напуска завинаги България.

От царската станция цар Фердинанд напуска завинаги България.

Великолепните сводести прозорци и богатата орнаментация на фасадата, особено изисканата на двете входни арки, внушават необикновена архитектурна идея.

Излято желязо колони с декоративни капители,

поддържащи покрива и сенници, свързващи изящните корнизи. В специални цилиндрични ниши са поставени и две камини, срещу които има големи плетени столове. Отвън има специални пространства за кралски файтони, а през 30-те години на миналия век над южния вход на сградата е монтиран метален навес – напълно нова технология за онова време.

Така е изглеждала величествената Царска гара в Казичен, построена от цар Фердинанд край Врана. Всъщност това беше важна част от отношенията на България с Европа.

Днес няма мимолетни спомени от изящната архитектура, а създателят й остава неизвестен. Къщата е порутена, мръсна, със счупени прозорци и врати.

Няма подробности от покрива

На земята се хвърлят бутилки, парцали, презервативи, спринцовки… Няколко скъсани матраци с миризма на урина допълват интериора на Кралската жп гара, където днес са наркомани и бездомни хора. Отдавна по стените

няма и следа от красив тапет

На тяхно място са изрисувани свастики и полови органи.

Бижутата от миналия век днес са на път да бъдат загубени. Битката за възстановяване на Кралската гара започна през 2008 г., след като бяха направени опити за нейното разрушаване.

Тогава гражданите сигнализират, че около къщата е положено тежко оборудване и има работници. Кметът на Казичене Антон Владимиров успя да спре процеса и установи, че нито една местна власт не е уведомена за плановете.

Започва спешна процедура,

с което на 25 февруари 2009 г. гарата е обявена за паметник на културата.

Това обаче не променя нищо. Сградата продължава да се руши, а институциите непрекъснато прехвърлят топката на отговорните за нейното възстановяване.

Сега отново има подписка за ремонт, а гражданите се опитват

за да я спаси от събаряне

През последните години темата за състоянието на Кралската гара се повдигаше няколко пъти, но реакция нямаше.

Затова през 2017 г. гражданското сдружение се обърна към прокуратурата, а по-късно се оказа, че обектът е на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), но самата сграда не е тяхна отговорност.

Тогава областният управител Николай Пехливанов каза, че общинските администрации в лицето на кметове или Министерството на културата са длъжни да опазват и стопанисват сгради, които са паметници на културата.

От институцията обясниха, че не са им предоставени правата за управление на обекта.

През октомври те направиха оглед на сградата и казаха, че освен лошото състояние, са установили и сериозни щети по обекта. Затова уведомили областния управител на Софийска област, който

трябва да елиминира всички вредни последици

от констатираните нарушения. Не е ясно обаче дали след това ще бъде задействана процедурата за възстановяване.

„След 1960 г. тази сграда беше изоставена и изоставена. Всички институции прехвърлят отговорност, – категоричен е кметът на Казичене Григор Григоров. – Столична община многократно е търсила решение на проблема. Правят се опити за смяна на статута на сградата, която дори няма документ за собственост“.

Документи сочат, че след 1946 г. от Кралската гара

напуснете принудително

По време на заточението на Симеон, сестра му Мария Луиза и майка им царица Йоанна имотът е конфискуван „в полза на народа” и многократно сменя предназначението си. Стана склад, щаб на армията, офис за гориво. След това отрязаха козирката на входа.

На 17 ноември 1981 г. сградата е прехвърлена на Окръжен народен съвет „9 септември”, който е част от сегашната община Панчарево.

Докладите показват това

до 90-те години Кралската гара успява да оцелее

в прилично състояние, след което е оставена да се руши.

Всъщност цар Фердинанд решава да построи сградата, след като дворецът на Врана е готов. В началото на ХХ век, на 9 км от столицата, царят купува стар турски чифлик, а след това още няколко парцела, за да образува голям имот. Той решава да го кръсти на тази птица, която първа каца на покрива й и затова крайградската кралска резиденция получава името „Врана“. Прекарва по-голямата част от времето си там със семейството си. Затова той решил гостите му от чужбина да не пътуват от Централна гара с файтон. Той построи кокетна малка сграда в Казичен, откъдето най-високите хора се извозваха с теснолинейка за 10 минути.

Кога започва строителството и кои чуждестранни гости бяха посрещнати от Кралската гара, прочетете ТУК.

Source