13 години след мощните експлозии, които разтърсиха София: никой не е виновен

Тричленният състав на Върховния касационен съд потвърди оправдателната присъда на Военния апелативен съд по делото за експлозии във военни складове в Челопечения на 3 юли 2008 г.

Делото е образувано в знак на протест срещу решението на Апелативния съд, който потвърди оправдателната присъда на Софийския военен съд. В същото време Мирослав Митов бе признат за невинен поради факта, че в периода от 08.08.2005 г. до 03.07.2008 г., като началник на базата за обезвреждане на боеприпаси в поделението в Челопечене, не изпълнява задълженията си – не организира и не изпълнява, не надзирава противопожарната защита в звеното, не организира и не управлява приоритетното използване на пиротехника, а също така не организира и не управлява складирането на боеприпаси, барут и експлозиви в съответствие с изискванията на ръководния документ – Правилник за складовете и базите за съхранение, производство, ремонт, разоръжаване и унищожаване на боеприпаси, експлозиви и барут в българската армия, което доведе до сериозни пагубни последици, и той беше оправдан по обвиненията срещу него.

Димитър Петров също беше оправдан по обвинение, че в периода от 10.01.2006 г. до 07.03.2008 г. като заместник -командир на бригадата на тиловите служби не е изпълнявал служебни задължения, не е организирал складирането на боеприпаси в складове, боеприпаси складове и места. в подразделение Челопечене в съответствие с Правилника за складовете и базите за съхранение, производство, ремонт, разоръжаване и унищожаване на боеприпаси, експлозиви и барут в българската армия, което доведе до тежки пагубни последици.

Те искат пенсия поради експлодиращи боеприпаси

С присъдата на Румен Цоков той е признат за виновен в това, че в периода от 01.06.2006 г. до 03.07.2008г. Заместник -началник на Генералния щаб Българската армия от ресурси не изпълняваше задълженията си в службата и това имаше тежки вредни последици. Колегията на Върховния касационен съд, състояща се от трима членове, обяви протеста за неоснователен.

В своите становища главните съдии пишат, че Апелативният военен съд е отговорил на всички възражения срещу първоинстанционния акт с убедителен и ясен отговор. Той също така даде мотивирано становище по искането на прокурора за допълнителни източници на доказателства.

Според становището на съдебната колегия на Върховния касационен съд, заключенията от пожарно-експлозивно-техническата експертиза са важни за изхода на делото, което в случая не удовлетворява прокуратурата относно наказателната отговорност на тримата подсъдими.

Повторен цялостен прегледизготвен с участието на седем специалисти не допуска възможността за спонтанно изгаряне поради навлажняване на боеприпаси и пиротехнически смеси в съхраняваните продукти, тъй като при навлажняване или овлажняване компонентите на използваните пиротехнически състави не могат да влязат в екзотермична химична реакция количество топлина без наличието на допълнителен начален импулс.

Всичко това подтикна експертите да стигнат до извода, че „спонтанно изгаряне“ може да възникне чрез външна намеса (целенасочена човешка дейност), а не случайно.

Върховните съдии също не са съгласни с довода на обвинението, че Апелативният съд е нарушил закона, като неправилно е приел, че Правилата за складове и бази за съхранение, производство, ремонт, разоръжаване и унищожаване на боеприпаси, взривни вещества и барут в българската армия не Приложи. действащ регулаторен акт.

Нарушенията на неговите разпоредби се подразбират в писмения обвинителен акт и от тримата обвиняеми. В решението на Върховния касационен съд се подчертава, че в съответствие със задължителните указания от Резолюция No 2/06/09/1980 на Пленума на Върховния съд, при разглеждане на въпроси, свързани с предаването на дела на съдилища по обвинения в престъпления извършени по служба (например действащи), трябва да се установи какво е нарушението или неизпълнението на служебните задължения, превишаването на правомощия или права, както и съответният нормативен акт (резолюция, постановление, постановление , ред и др.), в които са посочени.

Това се дължи на факта, че правомощията на длъжностните лица могат да бъдат определени само с нормативен акт, било то закон или подзаконов акт. Относно Правилника за складовете и базите за съхранение, производство, ремонт, разоръжаване и унищожаване на боеприпаси, експлозиви и барут в българската армия, върховните съдии установиха, че на 28 декември 1982 г. заповедта е издадена от министъра на националната отбрана. – генерал от армията Добри Джуров, чието съдържание е „Обявяване на правилата“.

Съгласно действащата по това време Конституция министрите и ръководителите на други ведомства издават укази, постановления, инструкции и заповеди, а постановления, постановления и инструкции влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник“, освен ако в тях не е посочено друго. , а заповедите – от датата на издаването им, с изключение на случаите, когато в тях е установен различен срок.

В този случай министърът издаде заповед, но нейното съдържание и цел бяха насочени единствено към обявяване на коментираните решения, които трябваше да бъдат публикувани в „Държавен вестник“, но това не беше направено.

Главните съдии са непреклонниче отказът за публикуване на правилата го лишава от неговите правни действия и съответно от възможността да изисква спазване на правилата, изложени в него, съответно тяхното нарушение води до нечия отговорност. Въпреки спазването на дейностите в нашата армия, по -специално в складове и бази за съхранение, производство, ремонт, разоръжаване и унищожаване на боеприпаси, експлозиви и барут, тези правила той нямаше качеството на закон, регулиращ тази дейност. …

Тези отношения се регулират само от Наредбата за условията за извършване на дейности, свързани с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, и контрол върху тях в Министерството на отбраната, приета от Министерски съвет No 217/02.09.2008 г. и обнародвана в Щат. Вестник, не. 80 / 12.09.2008 г. – два месеца след инцидента в блок „Челопечене“.

Според Върховните съдии този факт сам по себе си също свидетелства за факта, че по това време не е имало правно валиден акт, регулиращ този въпрос.

Съставът от трима членове на Върховния касационен съд обобщава, че към момента на предявяване на обвиненията и тримата подсъдими не са имали „ръководен документ“ (според формулировката в длъжностните им характеристики) и по -специално въпросните правила, неизпълнение на задълженията на чл. 387, т. 2 пъти т. 1 от НК за всеки от тях.

Решението не подлежи на обжалване.

Source