Чувствам Лаута като свой дом, феновете на Локо са магията на Пловдив!

© Plovdiv24.bg

Момчил Цветанов напуска България, за да се впусне в ново приключение. Бившият футболист на Локомотив (Пловдив) заминава за Южна Корея, където ще подсили отбора на Гангуон. „Шивач“ напуска Пловдив като клубна легенда, спечелвайки две български купи, както и една Суперкупа на страната. Лорд Бай сподели с какви чувства напуска Локомотив и с какви амбиции все още върви.

Кога заминахте за Южна Корея и как стигнахте до Южна Корея?

– Прехвърлянето стана много неочаквано за мен. Отначало бях подготвен за Турция, имах много оферти и реални оферти, но моят агент, на когото искам да благодаря – Димитър Атанасов, направи този преход невъзможен. Беше много невероятно. Докато седях у дома в очакване на разработката за Турция, той ми се обади и каза: „Продаден си“. Попитах го: „Къде?”, А той отговори: „Ще го видиш, когато дойдеш в кабинета ми. Запалете колата и елате в София. “ Когато седнах на масата, той ми даде договор. Вече знаех коя държава и отбор. Бях много щастлив.

Името ви беше свързано с турски клубове. Можете ли да разкриете имената им?

– Да, няма какво да крия. Kocaelispor беше един отбор. Umraniaspor беше различен и Ayupspor. Това са три отбора, от които имах реални предложения, но по една или друга причина те не ме привлечеха. Когато една врата се затвори, друга се отваря. В моя случай беше за Южна Корея. Отново казвам, че съм много доволен от този трансфер, защото е различен трансфер. Заминавам за друга държава, за друга култура, ще съм далеч от България. Много се радвам да отида там. Ходя с отворено сърце.

Какви са вашите амбиции с екипа на Gangwon?

– Нямам търпение да отида и да започна да тренирам с новите си съотборници, за да ги срещна. За да научите няколко нови думи, защото знаете, че езикът е доста специфичен там. За да се адаптирате по-бързо, защото мачовете продължават в момента. Работата ми зависи само от мен, но се стремя да помогна на екипа да се издигне по-високо и да постигне целите си.

Повече от 8000 километра ви делят от семейството ви. Как ще ви засегне този недостатък?

„Съпругата ми и детето ми ще пътуват с мен.“ Ето защо визите се забавят поради издаването на семейна виза. Мерките са доста сериозни. Трябваше да напусна много по-рано и да тренирам нормално с тях. Ще ми липсват много приятелите ми. Оставям адски много приятели. Напускам роднините и приятелите си, но това е шансът ми да напусна и да се развивам като футболист още повече.

Успяхте ли да се запознаете с историята на клуба, в който ще играете? Имате ли футболни наблюдения в Южна Корея?

– Да, гледах два мача онлайн. Имам горе-долу идея. Те играят 3-5-2, както играхме тук в Локомотив. Дизайнът на игрите няма да ми бъде чужд, стига темпото на играта да не е толкова високо. Оставят празни места, няма грубост, на терена са изключително колегиални. Мисля, че футболът им ще ми хареса.

Разбирате ли, че ще има сериозен културен сблъсък с пристигането ви в Южна Корея?

– Със съпругата ми също говорихме за факта, че в началото вероятно ще има културен шок. Това е добре, защото мога да видя различна култура, мога да опозная начина им на живот. Ще мога да опитам нови ястия, да видя как живеят. Дори говорих с приятел, че там слънцето е различно, когато изгрява. За мен това е много опит и богатство. Не се притеснявам от нищо. Напротив, карам супер амбициозно, супер готов. Усещам отвътре, че съм готов да предприема тази стъпка. Всичко зависи от мен. Нека просто да бъда здрав.

От другата страна напускате Локомотив. Екип, който е обожаван от феновете и за когото се превърна в легенда, спечелвайки както национални купи, така и Супер купи. Какво чувствате при напускането на Локомотив?

– Трудно ми е, няма какво да заблуждаваме. Искам да благодаря на всички, които бяха част от екипа. Хора, които напуснаха, треньори, футболисти, мениджъри, които напуснаха и дойдоха. Всички ми подадоха ръка, за което съм благодарен. Много благодаря на тези играчи. Те са големи като хора, големи като личности и много гостоприемни. Приеха ме много добре. Ще запомня само тези хубави моменти.

Мартин Луков напусна клуба с вас. Той замина за Саудитска Арабия. Смятате ли, че вашето напускане може да повлияе негативно на Локомотив, като се има предвид, че сте били гръбнакът на отбора?

– Останаха много повече играчи. Най-вече играчите на защитния вал. Те бяха основата и оттам беше построен билото. Ако не допуснете голове, мачовете се печелят отпред, но титлите се печелят отзад. Да се ​​надяваме, че този недостатък не се усеща. Има много добри играчи там. Конър е на моето място. Добро момче, показващо стабилност. И в тренировките виждам, че той има потенциала да ме замести правилно. На вратата знаете, че е Илко Пиргов. Спайдърмен, както го наричам. Докараха и нов вратар от Германия. Отзад мисля, че защитата се нуждае от малко повече време, за да работи, защото първенството чука на вратата. Предстои много труден мач, може би един от най-важните за Локомотив да пропусне този втори кръг, който домакинът е поставил пред себе си. Пожелавам успех на треньорския щаб, на бившите ми колеги, защото им предстои труден мач. Сигурен съм, че със саможертва и с играта, която показахме миналата година, дори и да покажат 50%, ще бъдат поздравени за успеха им.

През миналия сезон не успяхте да защитите Купата, но завършихте втори. Как оценявате изминалата кампания?

– Сравнявам второто място с първото – със златото. С по-малък бюджет и много по-малък брой играчи на резервната скамейка, ние показахме, че можем да се състезаваме с ЦСКА, Лудогорец и Арда. Виждате какви резервни пейки имат. Който пуснат, няма да сбърка. Постоянно показваме, че можем да устоим на всеки отбор. Не виждам, че в съблекалнята, феновете и прочие, никой не съжалява за нищо. Преживял съм незабравими моменти. Отпътуване от Лудогоц за Купата, сравнявам го, сякаш бяхме стигнали до финала. Този отбор само се покачи и достигна своя връх.

В какви отношения с отбора, футболистите и феновете напускате Локомотив?

– Тръгвам си от тук с изключително положителни емоции. Оставям много приятели. Отворих сърцето си толкова много, че жена ми понякога ме питаше: „Защо отиваш на стадиона толкова рано?“ Казах й, че се радвам да дойда тук по-рано. Чувствам това като свой дом. Това, мисля, говори доста красноречиво за това какво е „Локомотив“ за мен. Искам да кажа на феновете, че те са магията на Пловдив.

В темата за Бруно Акрапович! В интервюто ви той каза, че Локомотив е жив без него. Той обаче ви привлече в екипа и намери достойно място в него. Разкажете ни малко повече за връзката ви с него, за раздялата ви.

– Той си тръгна много внезапно. Докато тренирахме и се подготвяхме за шампионския мач, на следващия ден прочетохме, че той е станал треньор на ЦСКА. В съобщението, което му написах, че му благодаря абсолютно за всичко. Никога не съм имал спорове с него или кавги. Благодаря му, че ме доведе в този отбор, че ми намери място, където много други треньори не можаха да го намерят. Тук изживях втората си младост.

Преди година зарадвахте черно-белия Пловдив с точен наказателен удар към вратата на ЦСКА София на финала за Купата. Как успяхте да запазите такъв самоконтрол?

– Тръгнах толкова уверено и спокойно до наказателното поле. Единствената ми мисъл беше да забия топката във вратата. Бях много, много спокойна. Това е всичко, което си спомням. Бях много уверен, че ще отбележа гол.

Благодарение на добрата ви игра в фланелката на Локомотив попаднахте в българския национален отбор. Как се почувствахте, когато разбрахте, че сте извикан в нашия екип от представители?

– Удовлетворение! Някак ми падна товар от гърба. Бреме, което нося отдавна. Това беше моята мечта, защото това е най-високото ниво за всеки български играч. Много съм благодарен на Локомотив за факта, че успях да спечеля място сред избраниците на г-н Петров.

Можете ли като човек отвътре да разкажете как върви тренировъчният лагер на националния отбор?

– Не съм бил преди и не мога да сравнявам. Това, което виждам от шестте мача, които играхме заедно, е, че атмосферата е изключителна и само положителна. Няма групи, няма разделение между играчи. Всички сме едно цяло, една усмивка. Това иска треньорът. За да бъдете позитивни, говорете и се подкрепяйте. Мога да кажа, че отборът се движи малко напред. Имахме много трудни мачове от самото начало, но не можем да избираме мачовете си, защото не сме такава европейска сила, която може да си каже: „Днес ще спестя, но ще се бием“. Виждате, че се изправихме срещу силни отбори и играхме много добре. С Франция, с Русия, с Италия, със Словакия. Направихме много, много добри мачове.

Как оценявате работата на националния треньор Ясен Петров?

– Не съм от хората, които могат да му дадат някаква оценка на работата. Много съм му благодарен, че видя в мен нещо, което другите животновъди не забелязаха. Изключително съм му благодарен. Оценявам това, което прави и се надявам другите да го оценят.

На въпрос кои млади играчи вижда като бъдеще на българския футбол, Цветанов отговори по следния начин:

– Виждам бъдещето на българския футбол в Илиан Илиев-младши, когото бих искал да поздравя за трансфера му в Аполон. Също Кирил Десподов, Вале Антов, Наумов и Доминик Янков.

Интервю Иля Иванов, Sportal.bg

Source