Църквата чества големия празник Възнесение Господне – Деня на Спасителя – България.



Снимката на иконата е направена от специализирания сайт „Врати“.

Днес православната църква чества един от най-големите празници на християнския календар – Възнесението Господне. Той винаги се празнува в четвъртък, на 40-ия ден след Великден, като край на земното пътуване на Исус Христос.

Според Новия Завет, 40 дни след възкресението, Христос остава на земята, за да проповядва ученията Си и да общува с апостолите, действайки сред тях като Богочовек. На 40-ия ден, придружен от своите ученици и Дева Мария, той се изкачи на Елеонския хълм в Йерусалим и оттам се възнесе на небето пред очите на всички.

„И той им каза: отидете по целия свят и проповядвайте Евангелието на цялото творение; който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. Те ще говорят с нови езици; ще хванат змии, и ако пият нещо смъртоносно, това няма да им навреди; те ще положат ръце на болните и ще оздравеят. ”Марк (16, 15-19).

Според християнското разбиране след Възнесението Христос не оставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

Спасовден

В българския фолклор този ден е известен като Спасовден. Името етимологично идва от думата „спасение“ и празникът е изпълнен с много вярвания и ритуали.

Едно от вярванията е, че на този ден се събират душите на всички мъртви, освободени след Великия четвъртък. Според други популярни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и феи – те събират и украсяват с роса, цъфнала в нощта преди Спасовден, което означава, че може да се използва за изцеление на болните. Затова в навечерието на празника болните и немощните си лягат на розовите поляни. Смята се, че ако вали в Деня на Спасителя, годината ще бъде богата и реколтата ще бъде в изобилие.

Именните дни празнуват Спасител, Спасител, Спасение, Сотир.

Source