Ценното наследство на 46 -ия парламент и как да предотвратим нов провал – изборите през 2021 г.



© Велко Ангели

Време е да помислите отново. Да се ​​надяваме, че по -честият подбор ще бъде знак за по -интензивна умствена дейност.

Анализът е публикуван отново от Deutsche Welle. Заглавието е „Дневник“.

Мнозина са недоволни от този парламент и от неуспеха му да създаде управляващо мнозинство. Те се опасяват, не по -малко, че следващото Народно събрание може да бъде също толкова фрагментирано и непродуктивно. Демокрацията обаче е процес на учене: с всяко преминаване на цикъла става ясно нещо важно за колективния ум и задачата не е толкова да търси виновниците за неуспехите, а да формулира натрупаното положително. И не можете да влезете в една и съща демократична река два пъти – всичко тече, крайбрежните пейзажи, флората и фауната на реката се променят.

И така, какво е положителното за третото Народно събрание тази година? Ако беше така, позитивите наистина щяха да бъдат малки или дори да липсват, но има и други неща, които станаха очевидни и трябва да бъдат описани като донякъде ценно наследство на 46 -ия български парламент.

Кратък списък със стойности

1. TIN говори. Досега те мълчаха по ключови въпроси и не участваха в медийни изяви по телевизията и радиото. Слави Трифонов даде и интервюта, включително по БНТ, когато стана ясно, че парламентарната му група няма да изпълни мандата си за съставяне на правителство. Като цяло ITN вече е поне частично демистифициран – повечето хора виждат на какво са способни, как мислят, как разсъждават неговите заместници. Това само по себе си е напредък, защото преди 46 -ото свикване на парламента ITN беше загадка – всеки можеше да види в тях каквото си поиска. Вече е ясно, че космонавтите няма да излязат от тях за колективен полет;

2. Установено е и принципно противопоставяне. Между традиционната парламентарна логика на коалицията и екстравагантните идеи на ITN за управление на малцинствата, подкрепени от „плаващо мнозинство“. Освен ITN, ДПС се оказа най -пламенният поддръжник на „плаващото мнозинство“, а защо не и ГЕРБ, която по този начин може да бъде включена в правителството. Най -последователният защитник на логиката на коалиционното споразумение беше Демократична България (ДБ). Това ще бъде принципно разискване, което ще бъде важно в предизборната кампания и, разбира се, в следващия парламент;

3. ГЕРБ не са се променили и засега няма да се променят. Те остават лична партия на Бойко Борисов, а основната им цел е да възстановят репутацията на своя лидер. Тяхната стратегия в това отношение е ясна: Борисов може да има нерешени проблеми с корупцията, но е доказал, че може да формира всяко мнозинство;

4. 46 -ото Народно събрание, заедно с официалния кабинет, продължиха да предоставят информация за това как страната се управлява при Борисов. Сметната палата потвърди в доклада си зверствата в ББР. Очевидни са и вътрешни поръчки за изграждане на магистрали, по които са разпределени милиарди левове без конкуренция. Обвинителното мълчание по тези въпроси е предвидимо – и потвърждава необходимостта от сериозна реформа на съдебната система;

5. За ДПС, подобно на ГЕРБ, също се оказа, че не иска да се променя. Движението се превърна в партия, чиято основна задача е да реабилитира своите лидери Ахмед Доган и Делян Пеевски. В усилията си той достига до комични ситуации, твърдейки, че Ахмед Доган е чест посетител на „спортната база“ на Росенец, към която иначе няма нищо общо. А Делян Пеевски, според ДПС, е станал жертва на американски лобисти;

6. ITN разкри своя план за управление на страната. Те искат да унищожат DB и Stand up BG! Ние отиваме “(IBGNI) и ставаме единствената„ страна на промяната “. В желанието си да канибализират потенциалните си партньори, те прибягват до интриги, които не подхождат на партията, бореща се с „модела Борисов“. Станахме свидетели на същата полицейска тактика за дискредитиране на опонента – намек, разкриване на информация от уж поверителни срещи, недоразумения, данни за „подкупи“, които всъщност не са подкупи и т.н .;

7. Парламентът все още може да актуализира бюджета, което е добра стъпка за осигуряване на стабилност по време на изборния период. Малко вероятно е да бъде приет закон за специализирани съдилища и прокурори.

Това, разбира се, не е много и по -цинични прагматици биха се чудили дали 100 милиона долара, похарчени за избори, си заслужават. Това обаче са акаунти в пъбовете – в края на краищата хората вземат решения как да ги управляват и носят отговорност за това кого изпращат в парламента. Сто милиона са точно това, което е необходимо за основната демократична логика.

Какво трябва да се случи оттук нататък

Но след третите парламентарни избори за една година, все още е добре да се вземат мерки, за да се избегнат четвъртите: колко пъти трябва да се натъкнем на едни и същи или подобни камъни? Две неща могат да предотвратят нов провал.

Първо, сред „новите“ партии на промяната е необходим нов лидер. ITN трябва или да претърпи драматична метаморфоза (която изглежда невероятна), или просто да отстъпи лидерството на друга партия. Най -логично е това да е база данни, която има тенденция да расте. Ако Кирил Петков и Асен Василев подкрепиха ДБ, той лесно щеше да стане първата формация в страната. В днешното разпокъсано и страстно пространство DB изглежда като умерен, вменяем партиен субект, който може да играе конструктивна роля при формирането на правителството.

Друг подобен вариант е Петков и Василев да създадат свой партиен проект, близък до президента, за да привлекат центристките поддръжници на БСП (ако има такива). Отново, заедно с БД, такава коалиция ще даде още един тласък на „партиите на промяната“. Съществуват обаче рискове при фрагментацията на силите на промяната и тук Петков и Василев трябва да бъдат изключително внимателни.

Второ, ГЕРБ (а защо не и ДПС) трябва внимателно да обмисли причините за собствената си изолация. Фактът, че други не са успели да съставят правителство, няма автоматично да ги върне на власт. И вината за неработещия парламент пада върху новите партии в същата степен, както и върху тях самите. Все пак ГЕРБ, БСП и ДПС имат мнозинство в 46 -ото Народно събрание. Докато тези страни на статуквото (особено ГЕРБ и ДПС) съществуват като спасителни средства за компрометирани или неуспешни лидери, нищо добро няма да излезе от тях. ГЕРБ трябва да покажат, че те не са просто свита от персоналисти, които ще се разпаднат с напускането на лидера. Но досега нищо подобно не е постигнато.

ДПС не може и не иска да се раздели с корпоративното си крило, въпреки помощта на Америка в тази посока. БСП също стана заложник на лидера си Корнелия Нинова, която използва честите избори, за да остане на власт, въпреки че резултатите й всеки път са по -слаби. Ако три такива партии спечелят мнозинство в следващия парламент, конструктивната политика може да бъде трудна задача.

Време е да помислите отново. Да се ​​надяваме, че по -честият подбор ще бъде знак за по -интензивна умствена дейност.

Source