Цените на газа, бензина и хранителните продукти се покачват


Ценови шок – през последните седмици на август и първите дни на септември цените на храната, услугите, горивата растат с по -бързи темпове от растежа на заплатите. Това се доказва от експресното проучване на КНСБ за динамиката на цените на основните стоки, проведено в периода от 26 август до 1 септември 2021 г.

От началото на годината природният газ е поскъпнал с 158% и се очаква цената на природния газ да продължи да расте. От 1 юли цените на електроенергията са нараснали с 4,4%, на отоплението – с 16,1%. Храните също поскъпнаха, като най -рязко се повишиха цените на петрола с 43 процента годишно, краставиците с почти 36 процента и прасковите с повече от 24 процента. До края на годината килограм хляб ще струва 2 лева. Според проучване чрез сливане на 32 хранителни и нехранителни стоки, растежът на горивото е повече от една четвърт.

Всичко това се случва почти 17 месеца след началото на извънредното положение (13 март 2020 г.), общият индекс на потребителските цени остана непроменен. Това се дължи главно на намаляване на потреблението и увеличаване на безработицата, намаляване и поддържане на ниски нива на световните цени на петрола и газа и съответно на вътрешните цени на бензина и горивата.

Рекордна инфлация през последните 10 години

В средата на 2021 г. тенденцията се промени и основният фактор зад покачването на цените беше рязък скок на цените на петрола и природния газ на международните борси. Тази тенденция се наблюдава и в други европейски страни. Според предварителните данни на Евростат годишната инфлация в еврозоната се очаква да бъде 3% през август 2021 г. спрямо 2,2% през юли. Това е рекордна инфлация за последните почти 10 години. Основната причина за високата инфлация е енергията, която нарасна с 15,4% през годината. Поскъпването на храните, алкохола и цигарите с 2% и на услугите с 1,1% е много по -умерено.

Прогнозите на Евростат за август показват, че инфлацията се връща към развитите икономики. С изключение на Финландия, Португалия, Малта и Гърция, останалите страни са прогнозирали инфлацията за последния месец над прогнозата за здравословна инфлация от 2%.

Икономическите анализатори отдават връщането на инфлацията на възстановяването на световната икономика и вътрешното търсене и основните ефекти от ниските цени през 2020 г.

България не прави изключение, особено след като имаме отворена икономика, в която е по -лесно да внесем инфлация от чужбина и на която е трудно да се устои.

Рекордно покачване на цените на газа

От началото на годината средните цени на природния газ и суровия петрол бързо се повишиха на международните борси.

Повишаването на цените на природния газ у нас отразява тенденцията към продължаващ ръст на цените на природния газ на международните пазари на газ. От началото на годината природният газ е нараснал с 158%.… Очаква се цената да продължи да се покачва до края на годината.

Рекордни цени на природния газ също повишиха цените на енергията.

Увеличението на цените за тях доведе до увеличаване на общия индекс на потребителските цени, който през юли се повиши с 3% на годишна база.

В допълнение към енергията, горивата и смазките за автомобили имат значителен принос за този ръст, групата Хляб и крупи се увеличава с 5.3%, а Животинските и растителните масла и мазнини с 24.6%.

Храната става все по -скъпа

Тревожно е, че цените на храните продължават да се покачват през последните седмици на август, които представляват почти една трета от потребителската кошница и поддържат общите потребителски цени, отбелязва КНСБ.

Според индустриални организации (пекари, млекопроизводители, животновъди), повишаването на цените е неизбежно, тъй като по -високите цени на енергията и транспорта влияят пряко върху производствените разходи.

Цените на основните стоки се покачват, което изисква по -високи регулаторни разходи в кошницата за живот. В контекста на пандемията за домакинствата, особено тези с ограничено потребление, това означава, че семейният бюджет ще бъде насочен главно към храна, домакинство и транспорт, което означава, че цената на перата за други групи ще бъде ограничена. Така според КНСБ тези домакинства са склонни към по -висока инфлация и реален спад в покупателната способност.

Поскъпването на слънчогледовото масло е рязко – с 43% годишно. Ускореното покачване на цените на петрола започна през март 2021 г. поради по -слабата реколта и влиянието на международните борси, където цените на суровото слънчогледово масло рязко растат. Средната цена на слънчогледовото масло сега 3,86 лв 2,70 лв. За литър през септември 2020 г.

В района на Кюстендил Средната цена на слънчогледовото масло е 3,88 лв., Което е по -високо от средното за страната. Освен това в този регион средната заплата е по -ниска от тази в страната с една трета (33%). Това означава, че ако средната заплата в страната може да купи 390 литра масло, то средната заплата в Кюстендил може да купи само 259 литра масло, или 1,5 пъти по -малко. Най -високата стойност на средната цена на петрола е регистрирана в Бургас и Ямбол, съответно 4,45 лева. И 4,25 лева.

Повишаване на цените хлебни изделия… Добруджанският хляб поскъпна с 4,2%, на килограм пшенично брашно – със 7,3%. Средна цена за килограм Добруджински хляб постигне 1,72 лвпреди година на цена 1.65лв Въпреки прогнозираното възстановяване на производството на пшеница през 2021 г., изкупните цени на пшеницата в България остават относително високи, отразявайки развитието на международните пазари.

Прогнозите на големите международни анализатори предполагат по -нататъшно увеличаване на световното потребление на зърнени култури през 2021/22 г., включително пшеница, което ще предотврати по -значителни спадове на цените.

Заедно с това, пекарите обявиха увеличение на цените на хляба през септември с поне 10 цента, следствие от покачването на цените на енергията. Очаква се цената на килограм хляб в края на годината да бъде около 1,80 – 2 лв

Анализът на динамиката на цените на хляба и зърнените храни показва, че за периода юли 2010 г. – юли 2021 г. те са нараснали с 33,4%, докато общото ниво се е увеличило с 19,3%. Ясно е, че цените на хляба бързо изпреварват покачването на общите цени.

Цени за някои зеленчуци също отбеляза значителен ръст през годината. В същото време цените на зеленчуците, характерни за сезона на висока консумация, се увеличават, предвид подготовката на домашно отглеждани зимнини, които присъстват в традициите на българските домакинства. Краставици (35,8%), домати (17,7%), червени чушки (23,7%), зеле (18%), моркови (17,1%), картофи (6,2%), зрял боб (7,4%).

Средна цена за килограм домати – 2,65лв на цена от 2,25 лева преди година. Във Варна е 4.03 лева, Бургас – 3.40 лева, Кюстендил – 2.70 лева.

Ръстът на цените се наблюдава и през плодове… Най -популярният плод през есента е прасковата, която се предлага в търговските вериги на цена с 24,1% по -висока от септември 2020 г. Средна цена за килограм праскови – 3.30лв през 2020 г. – 2,66 лева Най -високите цени са регистрирани в Добрич (4.49 лв.), Бургас (4.30 лв.), Пловдив (4.10 лв.).

При други хранителни продукти се наблюдават леки възходящи колебания и цените за някои от тях продължават. От местните стоки се наблюдава значително увеличение на цените на кокошка със 7,5%, сухи колбаси с 4%.

Налице е и възходяща тенденция в автомобилното гориво. Цените на литър бензин А -95 са се увеличили с 26,8%, дизеловото гориво – с 25,4%. Средната цена на литър бензин А-95 и дизелово гориво е 2,27 лева.

Покупната способност на над половин милион българи е застрашена

КНСБ съобщава, че е обезпокоително, че цените на производителите са се повишили с 13,6% през юли. Това са признаци на продължаващ ръст на потребителските цени, който също ще зависи от поведението на стопанските субекти.

Профсъюзът очаква бизнеса да бъде в състояние да поеме тези промени, тъй като пандемията през 2020 г., с намаляването на цените на газта и транспорта, не е видяла рязък спад в цените на основните стоки и услуги.

Причината за нарастването на инфлацията е увеличеното вътрешно потребление и платежоспособността на българското население. Средната заплата в страната за годината се е увеличила с 14,1%, но само 30% от служителите са получили средната и над средната за страната (1525 лева).

Някои икономически дейности остават под този растеж, като производство на облекло (+ 6,6%), добив на неметални материали и суровини (+ 2,6%), производство на напитки (+ 6,8%). ). Намаление на заплатите е записано в „Производство на химически продукти“ с (-3,4%), „Рекламни и маркетингови изследвания“ с (-7,7%).

От началото на годината минималната работна заплата се е увеличила с 6,6%, но с нарастването на инфлацията в жизненоважните стоки и услуги този растеж далеч не е достатъчен, за да се поддържа покупателната способност на около 502 000 служители при минималната работна заплата, която е 23,4% . Според КНСБ сто от всички българи.

По -високите цени на тока и топлината ще имат пряко въздействие върху покачването на разходите за живот поради по -високите разходи за поддръжка на къщата, а именно по -високите сметки за електричество, отопление и вода.

През летните месеци тези разходи са по -ниски, но не трябва да се забравя, че през този период домакинствата спестяват пари от семейния бюджет, за да покрият сметките си през зимата. Всички тези цифри сочат нарастващ дял на енергийната бедност, а ниското покритие на енергийните субсидии, съчетано със скромни доходи, значително намалява тяхното въздействие върху бедността и неравенството. В тази връзка са необходими дългосрочни превантивни мерки, смятат от КНСБ.

Профсъюзът прогнозира, че разходите за живот ще продължат да растат, а оттам и заплатите за издръжка. Очаква се до края на годината заплатата за тричленно семейство (2 възрастни + 1 дете) да се увеличи с около 4-5%, или поне 2600 лева. Това означава, че всеки от двамата възрастни в това домакинство трябва да получава заплата под 1300-1350 лева.

КНСБ ще продължи да настоява за устойчив ускорен растеж на заплатите през следващите 5 години (средно 12,5%), като минималната работна заплата се увеличава средно със 17,5%. Това ще компенсира загубите от инфлацията и ще допринесе за устойчиво повишаване на стандарта на живот на българските домакинства.

Source