Фредерик от Германия: Дразнят ме късогледи публикации за България в чужди медии

Дразни ме, че чуждестранните медии не пропуснаха да нарекат България най-бедната и корумпирана държава. А България предлага истинско природно и културно многообразие “, казва Deutsche Welle Фредерике Плацаш, германка, живееща в Родопите.

Фредерик Платдаш е пенсиониран етнолог по образование. Вече две години живее в родопското село Фатово. Биляна Михайлова зададе своите въпроси:

Виждате ли големи разлики в манталитета между германци и българи?

Ф. Плакдаш: Избягвам да използвам термина „манталитет“, защото той е свързан с оценъчни мнения и стереотипи, които предполагат, че хората от определена нация или група се държат по същия начин, което не е вярно. Като цяло намирам българите за по-общителни от много германци – можете бързо да влезете в разговор.

Повечето българи имат някакви връзки с Германия – или самите те са били там, или имат роднини, които живеят там. Темите за разговор възникват толкова бързо, което според мен е много приятно.

Усмивката може да направи много, но вярно ли е в случай на пандемия?

Ф. Платсдаш: Трябва да призная, че по време на пандемия се опитвам да огранича контактите си възможно най-много. Когато обаче трябваше да отида в болница за операция през май, срещнах много усмихнати и хумористични хора – от професора, който ме оперира, до сестрата, която ме гледаше, до сестрата, която ми донесе храна. Адресът има малко име или „скъпа“, което веднага вдъхва увереност и прави болницата по-поносима.

Кои са добрите и лошите черти на българите, според вас?

Ф. Плацдаш: От първата ми почивка в България преди повече от 40 години, аз бях съпричастен към страната и хората. Затова 8 пъти беше на почивка в Черно море. Винаги съм срещал естествено гостоприемство, което не е типично за много немски семейства. И сега, много години по-късно, след като се установихме в малко родопско село, селяните ме приеха топло и с желание да помогна. Бях поразен от рязкия обрат във връзка с мерки за ограничаване на разпространението на коронавирус и произтичащото от това разединение в страната.

Какво ви впечатли особено в България през последните две години? Добри и лоши?

Ф. Плакдаш: Това, което най-много ме впечатлява, е природното и културно разнообразие на тази сравнително малка страна. Има толкова много неща за откриване: планини, море, красиви места и много атракции. За любителите на културата се провеждат различни музикални фестивали на високо ниво – от концерти на Софийската филхармония до традиционни гайдарски състезания в родопското село Гела.

Бях приятно изненадан и от здравната система, за която често се говори негативно. Поради различни здравословни проблеми трябваше да прекарам известно време в болницата и бях впечатлен както от техническото оборудване, така и от организацията. Освен това не трябваше да чакам дълго за посещения на лекар. Също така не е вярно, че няма млади лекари, защото те са заминали в чужбина. Факт е обаче, че оборудването на болничните отделения е намалено до необходимия минимум, има нужда от пребоядисване или ново подово покритие, нощно шкафче или нова душ кабина, за да се поддържат хигиенните стандарти.

Приемам негативно напрежението, което съществува между българи и роми. Много роми живеят в гета, а Европа дори не подозира колко трудно е положението им. Но има и положителни примери – например проектът „Музика вместо улицата“ на цигуларя Георги Калайджиев, който също тръгна от гетото в Сливен. Жалко, че държавата вече не подкрепя подобни проекти.

Не е много приятно, че много хора смятат, че германците са задължително богати, а майсторите, въпреки цялата си приветливост, искат високи цени.

Друг проблем за мен е лошо функциониращата защита на животните, поради което много бездомни и домашни кучета живеят много тъжно. Но в това отношение има светлина в тунела: има частни инициативи, които се опитват да помогнат на ранени бездомни кучета, както и безплатни домашни любимци от небрежните им собственици.

Как би изглеждало сравнение на поведението на владетелите и владетелите на България и Германия по време на пандемия?

Ф. Платсдаш: Няма толкова много разлики. Г-жа Меркел е учен, така че когато взема решения, тя слуша други учени, за да защити хората, които управлява. Г-н Борисов не е учен. Въпреки това, като бивш шеф на охранителна компания, той се научи какво да прави. Затова той създава кризисен щаб с компетентни лекари и вирусолози, чиито съвети се вслушва, когато взема решения.

И двамата лидери успяха да гарантират, че в началото на пандемията броят на случаите остава нисък, а България е дори по-добра от Германия. Тук, както и там, хората излизат на улиците в знак на протест срещу правителството. В Германия протестират срещу политиката на канцлера. В България премиерът е обвинен в корупция. Не ми е ясно защо тези протести – ако наистина са свързани с корупция – трябва да се провеждат по време на пандемия? Имаше още десет години.

Вярвам, че хората тук и там всъщност протестират срещу собствения си страх от неизвестен враг, вируса и проектират тази несигурност върху управляващите. Понастоящем броят на случаите в двете страни се е увеличил значително, тъй като и Меркел, и Борисов отдавна не желаят да вземат по-строги мерки.

Какъв образ на България според вас представляват германските медии?

Ф. Плакдаш: За съжаление, германските медии рядко пишат за България и ако пишат, това е предимно негативно. България често дори е напълно игнорирана, независимо от причините. Позволете ми да ви дам пример: преди време в престижното немско издание за пътувания GEO имаше статия за най-красивите забележителности на Балканите. За моя изненада България дори не беше спомената. И този случай не е единственият. Или фактът, че дори в най-кратките статии за България задължително се споменава, че тя е най-бедната и корумпирана държава в ЕС. Това много ме дразни, защото мисля, че има какво още да се пише за България, особено ако не сте запознати с политическата ситуация на място.

Едностранчивите и късогледи писания по никакъв начин не съответстват на многообразието на България или на тежката политическа ситуация в страната, която след падането на комунизма трябва да намери своя път.

Source