Финал: съдът постанови, че никой не е виновен за експлозиите в Челопечена, България.

Върховен касационен съд потвърди оправдателната присъда на обвиняемите при взрива във военно поделение в Челопечене през 2008 г.

Мирните съдии потвърдиха решението на Военно -апелативния съд през август миналата година. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано оспорва решение на въззивен съд, с което бе потвърдена оправдателната присъда на Софийския военен съд.

Това призна Мирослав Митов. невинен в това

че в периода от август 2005 г. до юли 2008 г., като началник на базата за изхвърляне на боеприпаси в блок „Челопечене“, не е организирал и осъществявал надзор на противопожарната защита в блока, тъй като не е организирал и не е управлявал приоритетното използване на пиротехнически средства и не са организирали или управлявали складирането на боеприпаси, барут и експлозиви в съответствие с изискванията на Правилника за складовете и базите за съхранение, производство, ремонт, разоръжаване и унищожаване на боеприпаси, експлозиви и барут в българската армия, което води да нанесе тежки вредни последици, като бъде отстранен от повдигнатите му обвинения.

Димитър Петров също беше оправдан по обвинение, че

в периода от октомври 2006 г. до юли 2008 г., като заместник -командир на бригадата на тиловите служби, не е изпълнявал задълженията си за организиране на съхранението на боеприпаси в складове, складове и складове за боеприпаси в подразделение „Челопечене“ в съответствие с Правилника за складове и бази за съхранение, производство, ремонт, разоръжаване и унищожаване на боеприпаси, експлозиви и барут в българската армия, което доведе до тежки, пагубни последици.

С присъдата Румен Цоков е признат за невинен за неизпълнение на задълженията си в периода от юни 2006 г. до юли 2008 г. като заместник -началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурси, което е довело до тежки вредни последици.

Според Върховния касационен съд протестът е неоснователен. В своите становища главните съдии пишат, че Апелативният военен съд е отговорил на всички възражения срещу първоинстанционния акт с убедителен и ясен отговор.

Върховният касационен съд счита, че констатациите на пожарно-експлозивно-техническата експертиза са важни за изхода на делото, тъй като признаването на второто заключение от съда само по себе си е довело до ненамеса на наказателната отговорност на тримата подсъдими. Многократното цялостно изследване, изготвено с участието на седем специалисти, не позволява възможността за самозапалване поради овлажняването на боеприпасите и пиротехническите смеси в съхраняваните продукти, тъй като при навлажняване или намокряне компонентите на използваните пиротехнически състави не могат да попаднат в екзотермична химична реакция – отделянето на голямо количество топлина без наличието на допълнителен начален импулс. Всичко това подтикна експертите да стигнат до извода, че „спонтанно изгаряне“ може да възникне чрез външна намеса (целенасочена човешка дейност), а не случайно.

Върховният касационен съд не е съгласен с доводите на прокуратурата, че апелативният съд е нарушил закона, като е признал неправилно Правилата за складове и бази за съхранение, производство, ремонт, разоръжаване и унищожаване на боеприпаси, експлозиви и барут в Българската армия няма валиден нормативен акт.

Решението на съда подчертава това

В съответствие със задължителните указания на пленарното заседание на Върховния съд при разглеждане на въпроси, свързани с предаването на съда на дела за престъпления, извършени при изпълнение на служебни задължения, е необходимо да се установи какво представлява нарушение или неизпълнение на служебни задължения, злоупотреба. правомощия или права, както и съответния нормативен акт (правилник, постановление, постановление, заповед и др.), в който са посочени. Това се дължи на факта, че правомощията на длъжностните лица могат да бъдат определени само с нормативен акт, било то закон или подзаконов акт.

По отношение на Регламента за складове и бази за съхранение, производство, ремонт, разоръжаване и унищожаване на боеприпаси, експлозиви и барут в Българската армия върховните съдии установиха, че На 28 декември 1982 г. е издадена заповед на министъра на националната отбрана – генерал на армията Добри Джуров, чието съдържание е „Обявяване на правилата“. Според действащата по това време Конституция министри и ръководители на други ведомства издават укази, постановления, инструкции и заповеди, а постановления, постановления и инструкции влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник“, освен ако не е посочено друго. в тях, а заповеди – от датата на издаването им, с изключение на случаите, когато в тях е установен различен срок.

В този случай министърът издаде заповед, но нейното съдържание и предназначение са само за обявяване на коментираните решения, които трябваше да бъдат публикувани в „Държавен вестник“, но това не беше направено. Главните съдии са категорични, че отказът за обнародване на правилата ги лишава от юридическа сила и съответно от възможността да изискват спазване на правилата, изложени в тях, или съответно нарушаването им, за да бъдат изправени пред съда.

Въпреки спазването на дейностите в нашата армия, по -специално в складове и бази за съхранение, производство, ремонт, разоръжаване и унищожаване на боеприпаси, експлозиви и барут, тези правила той нямаше качеството на закон, регулиращ тази дейност. …

Тези отношения се регулират само от Наредбата за условията за извършване на дейности, свързани с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, и контрола им в Министерството на отбраната, приета от Министерския съвет No 217/02.09.2008 г. и публикувана в Държавата Вестник. , Не. 80 / 12.09.2008 г. – два месеца след инцидента в блок „Челопечене“. Според Върховните съдии този факт сам по себе си също свидетелства за факта, че по това време не е имало правно валиден акт, регулиращ този въпрос.

Върховният касационен съд обобщава това

към момента на извършване на обвиняемия и тримата подсъдими не е имало „ръководен документ“ и по-конкретно гореспоменатите решения, неизпълнение на задължения, по които би било възможно да се образува деяние по чл. 387, т. 2 пъти т. 1 от НК за всеки от тях.

Source