Филип Димитров, бивш премиер и лидер на СДС, сега конституционен съдия, каза пред Труд, че признаването на Македония е проправило пътя към ЕС и НАТО

От една страна Народното събрание крещеше: „Добре се справяш“, от друга – „Ще платиш“.

Имаше национален консенсус, въпросът беше кога и как

На 15 януари 1992 г. в 19.20 ч. тогавашният министър-председател Филип Димитров идва в Народното събрание и обявява, че България признава независимостта на Македония и още три бивши югославски републики – Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина. Страната ни първа в света призна независимостта на Република Македония под това име, а не като Бивша югославска република Македония. Този акт на България даде воля на международното признание на западната ни съседка. Президентът Желю Желев убеди руския президент Борис Елцин да признае Македония, а след това и турския си колега Сюлейман Демирел. През 1993 г. Македония става член на Организацията на обединените нации.

Интересно е да си спомним как става признаването на Македония от България, има ли трудности и противници на този акт, който се смята за първата самостоятелна проява на новата българска външна политика, след като до 1989 г. България се третира като най-истинския сателит на СССР. . Но СССР престава да съществува в края на 1991 г., а малко по-рано на власт в България идва първото демократично правителство на СДС начело с Филип Димитров. И така, от кого най-добре можем да научим как се оказа признаването на Македония, освен от тогавашния премиер, чието правителство взе това историческо решение?

– Трудно ли се стигна до това решение, г-н Димитров? Ситуацията за България беше специална – не беше член на НАТО, Европейския съюз или Съвета на Европа?
– Би било напълно неестествено България да не признае Македония, ако тя не претендира за своето. Разбирате, че през 1992 г. това би било абсурдно. Така имаше национален консенсус за признаване. Въпросът беше кога и как. Бях убеден, че забавянето само ще навреди: ще увеличи риска от югославско нахлуване в Македония, ще се усъмни в нашите намерения и не на последно място ще има възможност за разпалване на „патриотични“ страсти, които ще разклатят консенсуса .

– Как мина заседанието на правителството на 15 януари 1992 г.? Имаше ли противници на решението?
– Министерският съвет знаеше, че външният министър Стоян Ганев е против и че председателят на парламента Стефан Савов иска да изчакаме признаването на великите сили. С позицията на Гърция това би било дълго чакане. Все пак имаше известни колебания. Премиерът обаче е доминиращата фигура в нашата и във всички европейски конституции в изпълнителната власт.

– Каква беше ролята на т. нар. Бадентерска комисия за признаването на Македония и другите три югославски републики? От нея ли зависи?
– Чакахме повече от три месеца, откакто Македония обяви своята независимост през септември 1991 г., в съответствие с позицията на ЕС/ЕС, която предлагаше Комисията на Бадентер да номинира републики, които отговарят на всички изисквания за признаване. Комисията на Бадентер посочи Словения и Македония.

– Как приеха новината за признаването на Македония депутатите от Народното събрание от 36-то свикване? СДС, БСП, ДПС – как реагираха?
– Когато влязох в Народното събрание, имаше нещо като гоблен. От една страна викаха: „Свърши“, от друга – „Ще платиш“. Единствено позицията на ДПС беше недвусмислено подкрепяща.

– Имаше ли координация между Дондуков 1 и 2, кой първи ще обяви признаването на Македония? В “По света и в България” първата новина беше това признание, но какво да кажем за прякото предаване на президента Желев?
– По време на заседанието на Министерския съвет президентът Желев, който беше между първия и втория тур, свика Консултативния съвет. Той подкрепи признанието и искаше да помогне, но явно внимаваше да не сбърка, особено когато началникът на разузнаването бригаден генерал Аспарухов започна да ни заплашва с нахлуване на югославската армия. Само правителството има право да признае. Затова, след като признах, обявих признанието в Народното събрание. След това президентът се обърна към новините. Мисля (както трябва) след говорителя на правителството. Но вие и други журналисти объркахте фасадата със същността.

– Министърът на външните работи Стоян Ганев и председателят на Народното събрание Стефан Савов се противопоставиха на решението на правителството. Какви бяха причините?
– Стефан Савов беше много начетен човек, но имаше предвоенен страх, че “великите сили” могат да ни използват. Какво не може да се каже за Стоян Ганев. Истината е, че след като взехме и записахме решението, някои министри се поколебаха и дори изградиха мнение да не казваме, че сме си признали, докато не говорим отново с комисиите в Народното събрание и не ги убедим, че това е най-доброто решение. най-доброто решение. Представете си до какъв абсурд може да доведе това, ако не се постигне незабавно взаимно разбирателство. Както вече отбелязах, нито парламентът, нито президентът имат право да признават. Външната политика се определя от правителството. Това се нарича разделение на властите. Така че поех отговорност и обявих признанието.

– Признаването на Македония и още трима е първата самостоятелна проява на новата българска външна политика от 1989 г. насам. Как го приеха на Балканите и в Европа? А Русия?
– Разбира се, Милошевич беше недоволен. По това време Русия имаше други проблеми. Месеци по-късно, когато посети България, Елцин се скара на министрите си, че все още не го признават и явно е извършил акта от самолет (вижте как стана вляво). Европа и САЩ ни приеха като достоен кандидат за бъдеща интеграция, на 7 май се присъединихме към Съвета на Европа. На 14 май започнахме преговорите за присъединяване към ЕС. И през март зам Държавният секретар на САЩ нарече България „скритият скъпоценен камък на Балканите“ и проправи пътя за нашите стремежи към НАТО.

– България беше първата страна в света, която призна Босна. Какво беше значението на този акт?
– Както вече казах, Европейската комисия Бадентер определи Словения и Македония. Междувременно обаче Германия реши да не чака това решение и вече беше признала Словения и Хърватия. За нас беше нелепо да даваме наказателни знаци на Германия. И не само Босна и Херцеговина би звучала като покана за нахлуване. Затова предложих на Министерския съвет да признае и четирите, въпреки че знаех, че въпросът за Босна може да бъде оспорен. Тогава САЩ направиха същото.

– Вярно ли е, че сте имали информация, че Турция е готова да признае Македония и Босна и затова сте бързали?
– Вярно е, че имахме информация. Това не е вярно, затова бързам.

– Признаването на Македония стана няколко дни преди втория тур на президентските избори. Помогна ли това за избора на Желю Желев за президент?
– Според мен по-скоро да, но да не забравяме, че гласувалите за него сметнаха този акт за естествен. Тоест едва ли предизборният ефект е бил толкова значим.

– Защо според вас сме достигнали сегашното ниво на отношенията между двете страни? Как можете да излезете от това състояние? Президентът Петър Стоянов каза, че Македония е най-романтичната част от българската история. Тя ще бъде ли драматична?
– Не мисля, че е редно да коментирам кой какво е забравил да направи през годините, особено когато имаше лидери в Македония, които бяха много приятелски настроени към България.

– Може ли новото правителство да рестартира отношенията?
– Според Конституцията само правителството има такава възможност. Но не мога да кажа какво ще направи това правителство.

Наш гост

Филип Димитров е роден на 31 март 1955 г. в София. Учи във Висшето английско училище. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет, след което става адвокат на Втора адвокатска колегия.

През 1990 г. става заместник-председател на новосформираната Зелена партия, която се присъединява към СДС. През август той беше избран за зам.-председател, а няколко месеца след освобождаването на Петър Берон бе избран за председател на Координационния съвет на СДС. Той остава на поста от декември 1990 г. до края на 1994 г.

Като лидер на СДС през ноември 1991 г. става 42-ри министър-председател на България. Филип Димитров формира правителство на малцинството, подкрепяно от ДПС.

На 30 август 1992 г. президентът Желю Желев свиква пресконференция в Бояна, на която остро критикува правителството на Димитров. През октомври 1992 г. правителството гласува доверие на парламента, но губи вота, тъй като ДПС не го подкрепи и така падна от власт. След поражението на изборите през 1994 г. Димитров се оттегля от ръководството на СДС.

След връщането на СДС на власт Филип Димитров е българският представител в ООН в Ню Йорк и български посланик в САЩ.

След избирането на Георги Първанов за президент през 2001 г., Димитров предизвикателно подаде оставка като посланик в САЩ и се върна в СДС, като остана верен на лидера Надежда Михайлова след раздялата през 2004 г. След промените в Закона за отбраната и въоръжените сили от 1 януари 2008 г. Българската армия стана професионална.

Филип Димитров е депутат в Народното събрание от 36, 37 и 40 свиквания. В началото на юни 2008 г. той обяви, че напуска мястото си в парламента и ще преподава. Преподава в Американския университет в България, Университета в Торонто, Университета Кристофър Нюпорт във Вирджиния и Нов български университет. Почетен професор на НБУ.

През 2010 г. се кандидатира за делегацията на ЕС в Грузия, а на 15 септември 2010 г. върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън го назначи за ръководител на постоянната делегация на ЕС в Грузия.

На 6 октомври 2015 г. е назначен за съдия в Конституционния съд от президента Розен Плевнелиев.

.Source