Тържество с призив към Любен Дилов. Какво му каза?

Тошко Йорданов беше избран за председател на комисията по култура и медии в парламента, а Любен Дилов-син подаде оставка, за да не членува в комисията, защото не можеше да си представи, че ще каже на Тошко Йорданов: „Уважаеми господин председателю “

За това написа във Фейсбук лидерът на ITN Слави Трифонов.

„Никога не съм си позволявал да говоря за бившите си колеги, да не говорим за Любен Дилов, моя син. Най-колоритният, най-широкият възглед, най-начетеният, най-специалният човек, когото познавам. Сега този човек е член на политическата партия на най-колоритния и начетен човек – Бойко Борисов, и не иска да каже на бившия си колега Тошко Йорданов „сладък“. Животът е луда работа, нали? “ – пише Трифонов.

„Позволявам си да напиша тези лични думи, защото съм тъжен и срам. В политиката и в телевизията хората решават кое е важно, кое е правилно, кое е морално, кое е интересно и в крайна сметка какво трябва да бъде. Това вече ще е бившият ми приятел и колега Любен. Да са живи и здрави и весели празници “, казва ръководителят на ITN.

Вижте цялата публикация на Трифонов във Фейсбук:

Тошко Йорданов бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии.

А Любен Дилов-син подаде оставка, за да не членува в комисията, защото не можеше да си представи какво ще каже на Тошко Йорданов „Уважаеми господин председателю”.

Преди много години имаше телевизионно предаване “Ку-Ку”. Това беше най-цветното, необичайно и, бих казал, отлично телевизионно предаване в постсоциалистическа България по единствената национална телевизия по това време. Имах честта и привилегията да участвам в това шоу. А също и Тошко Йорданов и Любен Дилов-син. Тогава, преди много години, все си мислех какво ще ни се случи след това. И тогава се случи много отдавна – с Тошко Йорданов бяхме в “Има такива хора”, а Любен Дилов-син – в ГЕРБ.

Впрочем преди това Любен Дилов-син беше от СДС, а преди това беше от комсомолската квота в Ку-ку.

Но да кажем, че не е толкова важно. Така той реши – така го направи. Никога не съм си позволявал да говоря за бившите си колеги, камо ли за Любен Дилов, моя син. Най-колоритният, най-широкият възглед, най-начетеният, най-специалният човек, когото познавам. Сега този човек е член на политическата партия на най-колоритния и начетен човек – Бойко Борисов, и не иска да каже на бившия си колега Тошко Йорданов „сладък“.

Животът е луда работа, нали?

Все още вярвам, че духът на „Ку-ку” и „Каналето” се съдържа в „Има такъв народ” и няма място в такава формация като ГЕРБ. Но явно Любен Дилов-син не мисли така. Позволявам си да напиша тези лични думи, защото ми е тъжно и ме е срам. В политиката и в телевизията хората решават кое е важно, кое е правилно, кое е морално, кое е интересно и в крайна сметка какво трябва да бъде. Това вече ще е бившият ми приятел и колега Любен. Да са живи и здрави и щастливи.

Етикети:

Source