Търговците обявяват какво пречи на техния бизнес – бизнес



© Лили Тоучек

Слабо законотворчество, липса на диалог между държавата и частния сектор, непоследователно прилагане на законодателната рамка и бавно правораздаване. Тези проблеми са сред основните пречки пред бизнес средата в България, според проучване на Асоциацията за модерна търговия (SMT) сред нейните членове през юни-юли. Включва Billa, Deichmann, dm, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, ProMarket, T MARKET, Fantastico и Hypoland.

Сред положителните характеристики на бизнес климата в България са стабилна макроикономическа база, ниска инфлация, фиксиран обменен курс и членството на страната в ЕС и НАТО. Предимствата са ниски данъчни ставки, отлично покритие на интернет и ИТ инфраструктура и постепенно увеличаване на покупателната способност на населението.

Бизнес климатът в страната се оценява с 3 = 2 по скала от 1 до 6, където „1 е много неблагоприятна“ и „6 е отлична“. Респондентите посочват като един от основните проблеми несигурната и непредсказуема среда. Пример за това е практиката да се въвеждат административни промени в движение и то за много кратко време, без дългосрочна перспектива и без оценка на последиците за бизнеса, което принуждава мениджърите да планират непланирани и неоправдани разходи.

На въпроса „Как оценявате качеството на законодателния процес в сферата на бизнеса в България?“ анкетираните са дали среден резултат от 2,7 по скала от 1 до 6, където 1 е много нисък, а 6 е отличен. Основните недостатъци са липсата на диалог и предварителна оценка на въздействието при приемането на важни регламенти. Примери в това отношение са противоречивата и многократно изменяна Резолюция № Н-18 и последните изменения на Закона за защита на конкуренцията.

В първия случай бизнесът е обременен с разходи, които значително надвишават правителствените прогнози. В последния случай има основателни опасения, че регулаторът се превръща в инструмент за унищожаване на бизнеса.

Респондентите са особено загрижени и от популистки инициативи като правителствен указ миналата пролет, който изисква да поддържат квота за български стоки.

Ефективността на администрацията оценява 1,7 по скала от 1 до 6, а причините са сложни. Поради неяснотата на регулаторните текстове има разнообразно и противоречиво тълкуване на законите от регионалните отдели на различни регулаторни органи – Агенцията по храните, Инспекцията по труда, Комисията за защита на потребителите и други.

Мрежата отбелязва, че в резултат на липсата на централизация и еднаквост на инспекциите административната тежест за реномирани компании се увеличава. По отношение на работата на администрацията се отбелязват и други слабости. Принципите на интегрираните административни услуги не се спазват, като често се изисква представяне на документи или информация, за които данните са достъпни, събрани или създадени от доставчика на услуги или които доставчикът може да получи служебно от други институции, казват мрежите.

Трудностите в работата с администрацията са свързани и с липсата на професионалисти в нея. Според анкетираните държавата трябва да инвестира в създаването и задържането на компетентни служители, а професионалният им път да зависи изцяло от техните качества, опит и образование. Възможността за електронно подаване на редица документи в няколко институции, включително Националната агенция за приходите, БНБ и Националния статистически институт, беше отбелязана като положителна.

Ефективността (бързина и справедливост) на българската съдебна система по отношение на бизнеса е оценена с 3,2 точки по скала от 1 до 6. Основните недостатъци са липсата на специализация по делата, натовареността на ключовите съдилища и необходимостта от униформи . съдебна практика. Резултатът често са противоречиви решения в подобни случаи, което създава несигурност и непредсказуемост.

За да създадат условия за значителен икономически растеж, веригите препоръчват да се осигури предсказуемост и стабилност. Според тях е необходимо:

– адекватността и умереността на регулаторната рамка;
– бързина и прозрачност на всички процедури, свързани с инвестиционния процес;
– правораздаване в разумен срок;
– създаване на функционираща централизирана и лесно достъпна електронна администрация;
привеждане на образованието към нуждите на частния сектор.

Source