Това, което се случи с Пирогов, е скандално, но защо ДФС реши да извърши проверки едва сега? Не мислите ли, че това е новина за тях? | | Новини от България и света

Най-голямата спешна болница у нас трябва да върне над 1 милион лева на НЗОК. Проверката на здравната каса в лечебното заведение разкри: над 400 фалшиви хоспитализации; докладва, но не предприе действия; включени са лекарства, които не са предписани; заплащане от пациенти за медицински дейности, извършвани от НЗОК.

Случаят с Пирогов предизвика сериозно напрежение между болницата, Министерството на здравеопазването и НЗОК. След поредица от медийни изяви, главните герои, бившият директор на спешната болница, професор Асен Балтов и министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, се обвиниха в лъжа.

Обсъждаме с председателя на Асоциацията на младите лекари от ново здравеопазване д-р Емануил Найденов как конфликтът изглежда през очите на човек от класа.

Доктор Найденов, всички ние следвайки случая Пирогов си задаваме въпроса: „Кой лъже?“ Имате ли отговор?

Хипертрофираната болнична помощ изкушава да възникнат такива случаи. Радвам се, че това беше обявено публично, защото това е само един от многото подобни случаи, от които може да се установи как се извършват ненужни хоспитализации в България. Анализът на Световната банка от 2015 г. показва, че ние се нареждаме на първо място в ЕС по брой приемания в болници на глава от населението – 50% над средното за Европейската общност. Помислете колко малко сме и по отношение на активното лечение сме на първо място в болниците. Това е страшен проблем и досега никой не го е разрешил, а в основата му е този рояк от болници.

Съществуващите механизми насърчават както здравните мениджъри, така и самите пациенти да извършват дейности в болнична обстановка, които могат да се извършват изцяло в амбулаторната практика.

В момента сканирането на скенера, за което се твърди, че се извършва от НЗОК, се таксува до 70 лева. Това е най-малката част от общото пътуване, което болницата използва като разходи за приемане на такъв пациент. От друга страна, пациентът спестява тези 70 лева. И пациентът, и болницата са открито заинтересовани от съществуването на тази практика.

В същото време лудият не е този, който яде тортата, а този, който му го сервира. Законодателството е структурирано по такъв начин, че този механизъм да продължи да съществува.

Въпреки това, дори ако сте готови да платите 70-те лева, е трудно да получите направление за амбулаторно лечение. Чаках с месеци.

Това очакване изкушава пациентите, включително тези, които са съгласни да участват в подобна практика. Ясно е, че някой се интересува от това да продължи да съществува, но не мисля, че ние като общество се интересуваме от това. Не знам защо трябва да казваме нещата отвън, както цитирах по-рано от доклада на Световната банка. Не мисля, че има бъдеще, но наистина трябва да има промени и хора, за да се случи това, които са ясно различни от тази практика.

Идеята е да се съсредоточат ресурсите върху първичната медицинска помощ, за да се помогне на колегите извън амбулаторията, вместо да се ограничава тяхната работа. Трябва да погледнете на нещата от чисто медицинска гледна точка – къде е по-изгодно да се концентрира този ресурс? Временният финансов министър наскоро заяви, че бюджетът за следващата година не предвижда увеличаване на средствата за здравеопазване, но ще бъде преразпределен в самата система.

Това, което се случи с Пирогов, е скандално, но бих задал въпроса защо НЗОК е решил да извършва проверки чак сега? Не мислите ли, че това е новина за тях? Това е въпрос, който трябва да се зададе и сега е моментът да се вдигне шум, защото скандалът може да се използва за полезни промени.

Вярвате ли, че случилото се в Пирогов ще има лечебен ефект?

Според мен това ще бъде ясен пример за това какво ще се случи по-нататък и това ще бъде отразено в цялата система. Аз лично се надявам, че това се отразява към по-добро, а не че всички твърдят, че са прави, а другите лъжат. Според мен всички са виновни, включително, бих казал, медийната среда по някакъв начин е виновна, защото това са проблеми, известни на всички, но засега никой не ги взривява.

Според мен е важно да чуем отговори на следните въпроси: защо НЗОК реши да провери сега; Подписал ли е министър Кацаров такъв документ? Отговорът е много прост – да или не. Защото ако отговорът е „да“, тогава има съучастие и трябва да мълчите. Не изключвам хипотезата, че той не е подписал такъв документ. Това може лесно да бъде установено, тъй като отговорът „не“ го оправдава, но не променя заключението, че по този начин системата спекулира с присъствието на фантомни пациенти.

Ако контролът на пациентите наистина съществуваше, такива неща нямаше да са възможни. Ако по някакъв начин ви кажат, че в момента сте „в болница и се подлагате на изследвания“, за които не сте наясно, това не може да бъде. В момента отзивите на пациентите, придържането на пациентите към тяхното лечение е минималистично – така наречената потребителска такса. Но ако пациентът знае какво има на гърба си и с месечната му такса, която в крайна сметка ще му бъде приспадната отчасти с това лечение, нещо ще се случи, тази практика ще спре.

Аргумент за съществуването на подобни практики ли е често цитираното недофинансиране на клинични методи?

Съблазнителният механизъм е болницата да оцелее като търговска компания. Той е длъжен да приложи баланс, който не го поставя в ситуация на декапитализация, както беше казано за Александърската болница.

Между пътеките лежат големи ножици. Има голяма разлика в цените, които се плащат за различни нозологични (болезнени) единици.

Финансирането е добро за някои маршрути, но твърде малко за други. Диагностичните екипи са добро решение на този проблем. Работата на лекар и медицински персонал като цяло трябва да надхвърля стойността на пътеката, а самата пътека трябва да е за конкретна дейност, а не под един знаменател, например клиничната пътека за чернодробна недостатъчност – цироза и т.н. пътят към пациентите, които са наясно с много различна стойност на лечението си.

Ако има групи, свързани с диагностиката, ще се вземе предвид какво е направил пациентът за пациента, каква е реалната му стойност и това ще се различава от заплатата на персонала. Тъй като в момента лечебните заведения разчитат изцяло на клинични методи, за да осигурят фонд за доходите.

Попитах ви, защото едно от обясненията за тези хоспитализации беше, че няма път за усложнения след яйчниците и дори протестиращите в Пирогов в момента искат този път.

Защо да търсим начин, когато има амбулатория, която може да го направи? Проблемът със здравната система е, че амбулаторната практика няма стимули да се развива, а, напротив, сега се стимулира развитието на болничната практика.

Пандемията ще катализира ли тези процеси?

Така беше още преди пандемията. Причината, както казах, е хипертрофията на болничната помощ в България – липсата на стимули за развитие на амбулаторната практика и за стимулиране на развитието на болничната помощ чрез такива порочни схеми. Липса на контрол от страна на пациента, какво се случва с него.

Системата за уведомяване на застрахованите за подобни нарушения стартира наскоро. Не знам обаче колко ефективно това работи.

Някой се интересува от забавяне на нещата. В България има твърде много болници. Те експлоатират болници и прилагат болнични маршрути по време на болничен престой, а също така извършват чисто амбулаторни дейности. Това е лесно да се направи амбулаторно и е много по-евтино за бюджета. По този начин колегите в амбулаторната практика ще имат финансов стимул да го развият.

Предполагам, че сте наясно, че нововъзникващите болници ще устоят „до кръв“ на тази идея?

Когато има правилните аргументи и медийната среда представя нещата обективно, в обществото ще се развие нетърпимост. Ролята на медийната среда е огромна и икономическите кръгове оказват огромно влияние върху нея. Въпросът е да ограничите това и постепенно да започнете да казвате нещата с истинските им имена.

Какъв е вашият коментар за протестите на Пирогов?

Всеки има право да изрази своята воля. Когато Балтов (уволнен от министър Кацаров, директорът на болницата за бърза помощ проф. Асен Балтов) встъпи в длъжност като директор, имаше протести срещу него. Пирогов ще оцелее. Балтов не е Пирогов. Отъждествяването на един човек с цялата институция, което е важен фактор в българската медицина, според мен е неправилно. Истинският проблем е далеч отвъд „Пирогов“ и е основен. Нека този скандал бъде използван, за да накара нещо да работи.

Д-р Емануил Найденов – неврохирург, ординатор на Клиниката по неврохирургия на Университетската клиника „Св. Иван Рилски “ЕАД. Председател е на Българското дружество на невроонколозите. Председател на Асоциацията на младите лекари за ново здравеопазване и Фондация „Остани“. Автор на множество трудове в областта на диагностиката и лечението на тумори на централната нервна система.

Source