С полетите на Ричард Брансън и Джеф Безос започва не само космическият туризъм, – каза директорът на ИКИТ-БАН професор Георги Желев – Новини

София, 20 юли / Димитрина Ветова, БТА /
С космическите полети на Ричард Брансън и Джеф Безос Космическият туризъм започна, но е добре, че космическият транспорт, космическите технологии и навигацията, свързани с тези полети, също се развиват. Към тези двама милиардери, които инвестират в космически пътувания и технологии, трябва да добавим Илон Мъск. В тези космически полети се инвестират много пари, но много се инвестират и в космически технологии, главно в транспортни технологии. „Това са космическите кораби, с които той излиза в космоса“, каза в интервю за БТА професор, доктор на техническите науки Георги Желев, директор на Института за космически изследвания и технологии / ICIT / БАН.

Той обясни, че се предполага, че „когато лети на разстояние повече от 80-90 километра, до 100-120 километра, започва космическото пространство“. По време на полета Ричард Брансън беше в космоса за около десет минути и той, както и придружаващите го пътници, се чувстваше в безтегловност. Но най-интересното според мен е да видим диска на Земята, което е най-прекрасното преживяване в тези космически полети – каза професор Желев.

„В полета на Джеф Безос се използва совалка, която излита като ракета и каца като самолет“, обясни директорът на ИКИТ-БАН. Той прогнозира, че колкото повече се развива космическият туризъм в бъдеще, толкова по-евтин ще става, но „цената му няма да падне много“.

На въпрос кога космическите полети могат да станат „по-масивни“ и достъпни за повече хора на Земята, професор Желев обясни, че всичко ще зависи от това какви финанси, усилия и научни постижения ще бъдат инвестирани в света, за да се извършват полети за дълго време. . „Сега хората, които са извършили тези първи полети, са щастливи, че са били в космоса от десет минути. Но в бъдеще космическите пътници ще искат да прекарат деня в пътуване или скачване с Международната космическа станция “, каза директорът на ICIT. …

СТУДЕНТИ ОТ БЪЛГАРИЯ ЗАДАВАТ ВЪПРОСИ ВЪПРОСИ В АСТРОНА В ИНИЦИАТИВАТА „ЗДРАВЕЙТЕ, ПРОСТРАНСТВО!

Здравей Космос! Говори България ”, организиран от Атлантическия клуб в България и посолството на САЩ в България, ще се проведе на 26 юли в Техническия парк в София. На събитието българските студенти ще имат възможност да попитат астронавтите от Международната космическа станция за тайните на космоса.

Инициативата ще бъде много полезна за учениците, защото преди много години комуникацията с Международната космическа станция (МКС) беше „само официална“. „Настоящата комуникация с космонавтите на МКС, която ще се състои на 26 юли, ще бъде„ научно-популярна “и ще позволи на учениците да задават интересни въпроси на астронавтите“, каза професор Георги Желев.

БЪЛГАРИЯ ВКЛЮЧВА РАЗЛИЧНИ ПРОЕКТИ В ТОЗИ „НОВ ПОГЛЕД“ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО В КОСМОСА.

България е на етап подготовка за присъединяване към Европейската космическа агенция (ESA), тъй като присъединяването става на правителствено ниво и държавата плаща членски внос на ESA, каза директорът на Института за космически изследвания и технологии БАН. Той обясни, че е завършил проекта IKIT-BAS на Европейската космическа агенция като водещ институт, но заедно с Института по криобиология на Селскостопанската академия.

Като част от проекта български учени създадоха меню за астронавти – първи, втори и трети курс. Космическата храна се приготвя по специална технология, тъй като водата се приема във вакуум и при ниски температури и по този начин се запазват хранителните и вкусовите качества на храната. Така космическите продукти стават леки и опаковани. „Те могат да хранят астронавти, военен персонал, подводници и алпинисти, които ще изкачват високи върхове, а храната, която носят, трябва да бъде по-лека“, обясни професор Георги Желев.

Той коментира, че „астронавтите от Международната космическа станция предпочитат българската космическа храна, защото тя има по-добър вкус и съдържа повече подправки“. Създадено е меню с космическа храна, но производствените мощности в Института по криобиология трябва да се актуализират, тъй като има стари машини, каза директорът на ИКИТ-БАН.

Сега завършваме друг проект, свързан с космическата оранжерия „Мир“, и този проект отново е в програмата на Европейската космическа агенция. Проектът е предназначен за лабораторна симулация на различни стресови ситуации и аварии, свързани с космическата оранжерия в Мир. „Създава се модел за реагиране на такива ситуации“, обясни проф. Желев.

Той съобщи, че е завършил проект на IKIT-BAS, свързан със селското стопанство, който трябва да определи състоянието на културите, предимно пшеница. Използват се отдалечени данни от сателитни изображения от космоса. Също така работим по подобен проект за гори, който използва отдалечени данни от космоса и земни данни за проверка, – обясни директорът на ICIT-BAS.
Проектът за създаване на дозиметър Lyulin MO на спътника Exomars, който сега обикаля около Марс, е по-голям. Оборудването Lyulin MO е българско, с размерите на две кутии цигари. Това е много важно, защото е необходимо да се изчисли какви дози радиация се очакват по пътя към възможни бъдещи полети до Марс “, обясни професор Георги Желев.
/ NT /

Source