Съдът на ЕС постанови решение по дело C-280/20 от Генералното консулство на Република България във Валенсия (Испания). Софийският районен съд обжалва предварителното решение: – Новини

От 11:53:01 03-06-2021
ES1152OT.019
ЕС – ЕИП – България

Съдът на ЕС постанови решение по дело C-280/20 от Генералното консулство на Република България във Валенсия (Испания). Позоваване на предварителното решение е направено от Софийския районен съд:

Указ 1215/2012[1] се използва за определяне на компетентността на съдилищата на ЕС да разглеждат спор между български служител, който не изпълнява служебни задължения, свързани с упражняването на държавната власт, и българската консулска мисия във Валенсия
Повече информация можете да намерите в приложения документ.

съдебна зала
ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
Решение по дело C-280/20 ZN / Генерално консулство на Република България във Валенсия (Испания)
Регламент № 1215/20121 се прилага с цел определяне на юрисдикцията на съдилищата на ЕС за решаване на спор между български служител, който не изпълнява служебни задължения, свързани с упражняването на държавната власт, и българското консулство във Валенсия.
Искането е отправено в контекста на спор между ZN и Генералното консулство на Република България във Валенсия (Испания) по иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Z.N. – български гражданин, пребиваващ в София, имащ разрешение за пребиваване в Испания, където като изпълнител е предоставяла услуги, свързани с дейността на Генералното консулство (получаване и обработка на документи в досиета, генерирани в консулството от граждани на България).
На 30 април 2019 г. ZN подаде иск в България до Генералното консулство за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, а именно 120 дни неизползван годишен отпуск (30 дни в годината) между 2 януари 2013 г. и 29 юни. , 2017.
Генералното консулство оспорва юрисдикцията на българските съдилища за уреждане на спора в главното производство и твърди, че испанските съдилища са компетентни като съдилища по местоработата на ZN.
Софийският районен съд се съмнява в съществуването на трансгранични последици, тъй като спорът е между български работник и български работодател, а правоотношенията им са тясно свързани с България.
Освен това Софийският окръжен съд отбелязва, че националното законодателство изрично предвижда, че в случай на договори, сключени между български работодател в чужбина и български гражданин, работещ в чужбина, евентуални спорове могат да бъдат разглеждани само от българските съдилища. По този начин, според изявлението на съда, тъй като Генералното консулство е клон на български държавен орган, намиращ се на територията на друга държава-членка, и дейността му по принцип е насочена към обслужване на български граждани, Регламент 1215/2012 не се прилага за спорове между граждани и консулски служби.същата държава членка в друга държава членка.
1. Съдът счита, че на първо място следва да прецени дали даден спор в главното производство попада в приложното поле на Регламент 1215/2012 като граждански и търговски спор по смисъла на тази разпоредба2.
1 Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, стр. 1).
2
По смисъла на член 1, параграф 1 от настоящия регламент.
един

Съдът постанови, че докато някои спорове между публични органи и лица могат да попаднат в обхвата на Регламент 1215/2012, това не се прилага в случаите, когато действията на публичните органи са свързани с упражняването на официални правомощия.
При изпълнение на своите функции посолството, както всяка друга публична институция, може да стане собственик на граждански права и задължения, по-специално в резултат на сключването на частни договори. Такъв е случаят, когато той сключва трудови договори с лица, изпълняващи функции, които не са свързани с упражняването на публични правомощия. Същото се отнася и за спора между генералното консулство и лицето, предоставящо лични трудови услуги в това консулство във връзка с приемането на документи съгласно формираните в него досиета от българските граждани и тяхната администрация – услуги, които не са свързани с упражнението на държавна власт и без опасности за засягане на интересите на сигурността на България,
Следователно конкретен случай може да попадне в приложното поле на Регламент 1215/2012 като граждански и търговски спор. Софийският районен съд обаче трябва да определи дали това е така в светлината на всички факти по главното производство.
2. На второ място, по отношение на чуждия елемент, наличието на който определя приложимостта на настоящия регламент, следва да се отбележи, че въпреки че се използва терминът „трансграничен съдебен спор“, този регламент не съдържа дефиниция на този термин. Съдебната практика на Съда определя еквивалентната концепция за „трансгранично дело“ като случай, в който поне една от страните има постоянно или постоянно пребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка на съда, в който делото е образувано3.
Палатата отбелязва, че Генералното консулство е „представителство“ за целите на Регламент 1215/2012, доколкото отговаря на критериите, изложени в съдебната практика на Съда. По-точно, като териториално структурно звено на Министерството на външните работи, за външния свят Генералното консулство е постоянно продължение на това министерство. Генералното консулство представлява министерството в приемащата държава, ръководи се от генералния консул и може самостоятелно да поеме правата и задълженията от гражданско естество.
От това следва, че тъй като консулството е „представителството“ на една държава-членка в друга държава-членка, една от страните по спора трябва да се счита за местоживееща или пребиваваща в държава-членка, различна от държавата-членка на съда. заловен.
Във връзка с това трябва да се има предвид, че договорите за предоставяне на услуги във въпросното основно производство са сключени в Испания и че задълженията, произтичащи от тези договори, са изпълнени в същата държава-членка.
Предвид гореизложеното следва да се заключи, че спорът в главното производство има трансгранични последици.
Тъй като въпросът засяга само прилагането на Регламент 1215/2012, а не определянето на компетентността на българските или испанските съдилища в настоящото дело, Софийският районен съд трябва да направи подходящи заключения относно прилагането на българския Кодекс на труда.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА:
При тези обстоятелства отговорът на поставения въпрос трябва да бъде, че член 5, параграф 1, заедно с изявление 3 в преамбюла на Регламент 1215/2012, следва да се тълкува като прилагащ това с цел определяне на международната юрисдикция на съдилищата от държава-членка, помислете
3 Решение от 7 май 2020 г., Паркиране и пластмаси, C-267/19 и C-323/19, ЕС: C: 2020: 351, параграф 33, тълкуване на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1896/2006 Европейски Парламентът и Съветът от 12 декември 2006 г. установиха европейска заповед за плащане (ОВ L 399, стр. 1; специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9), стр. 108).
2

спор между служител на държава-членка, който не изпълнява служебни задължения, свързани с упражняването на официални правомощия, и консулство на тази държава-членка на територията на друга държава-членка.
Неформален документ за медиите, незадължителен за Съда.

/ ES /

Source