Съдебна реформа Гешев

Мнозинството в 46 -ия парламент не се получи. А това едва ли би могло да се случи, след като протестиращите в НС братя бяха обединени само от две неща – заличаването на модела на ГЕРБ и т. Нар. „Съдебна реформа“, пише trud.bg

Други, изразени като общи приоритети – повишаване на пенсиите, актуализиране на бюджета, приемане на плана за възстановяване и развитие – бяха подчертани по -скоро за засилване на усещането за политическо единодушие и парламентарно мнозинство. Това бяха и остават приоритетите на хората и никоя партия няма да се осмели да ги игнорира и отложи. Борбата за власт (или участие в нея), желанието за промяна на модела на управление, за защита на интересите на неговите поддръжници – същността на всяка партия. Затова тя е създадена и обединява усилията си с други политически образувания в името на обща цел.

Какво обаче означава да се направи незабавна съдебна реформа (и то обща) като общ приоритет, за който няма единна визия, не се казва и не се знае какво ще бъде и към какво ще се стреми? Нещо повече, това може да стане само чрез промяна на Конституцията и Великото народно събрание. На всички езици това се нарича политическо лицемерие, пише вестникът.

За каква „съдебна реформа“ говорим, 2 септември т.г. обясни съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов. Той призова БСП да не бърза да връща мандата, за да даде време за важни законодателни решения, особено в сектора на правосъдието, за да приложи „поне част от съдебната реформа“.

Съдейки по законопроектите за съдебната система, представени от БД, тази реформа има три цели: премахване на Бюрото за отбрана от главния прокурор и закриване на специализирани съдилища и прокурори (признати за шоково звено на главния прокурор). , и замяната на Висшия съдебен съвет (който се контролира от главния прокурор). С три думи – съдебна реформа за Гешев. (Странно напомня на написаното от бизнесмен от Дубай …)

Още по-нелепото е, че политик-адвокат, адвокат, който е бил и министър на правосъдието, настоява за незабавното закриване на специализираното правосъдие, което е по-важна задача от милиардите, очаквани от ЕС за възстановяване и развитие. Защо? Не разбира ли той справедливостта и / или знае, че такава промяна отнема само няколко месеца, за да се промени законодателството на цялата система за правата на човека и правоприлагащите органи, с които е свързано специализираното правосъдие? И в условията на настоящия парламент през тези месеци.

Защо той продължава да настоява за незабавното закриване на спецсъда и прокуратурата, след като на първото заседание на правната комисия (след закриването на 1 септември тази година) стана ясно колко ще навреди такъв прибързан политически акт причина? да донесе на държавата, правосъдието и обществото.

Да не говорим за факта, че срещата изобщо не даде отговор на това, което изисква самото затваряне, а не на реформата на тези съществуващи институции! Членът на комисията дори излезе от залата, за да не поеме отговорност за случващото се – двучасово „обществено“ обсъждане и незабавно гласуване на първо четене на законопроекта за БД.

Очевидно при липса на функциониращ парламент непосредственото ограничаване на правомощията на главния прокурор е по -важно от увреждането на държавата, съдебната система и правоприлагащите органи или прекратяването или прекратяването на приблизително 2000 разследвания и съдебни процеси. правно сътрудничество с европейските съдебни органи в борбата с международната организирана престъпност, за което България се ангажира.

Каква по -демократична държава би била България през следващите месеци без функциониращ парламент и редовно правителство, дори без главния прокурор и Висшия съдебен съвет! Според реформаторите на ITN куфарите могат да бъдат пребоядисани в други червени нюанси.

Картите се отстраняват, печелившите се определят и кой ще компенсира щетите. От военна гледна точка реформата се свежда до смяна на караула. Нищо повече. Можем да очакваме справедливост за всички.

Политическият гняв върна на властите спомена за фразата на Георги Марков от 90 -те години, която се превърна в мотото на зараждащата се демократична общност: “Избори до дупка!”

За разлика от онова време, надеждата, че изборите са път към по -добро бъдеще, сега изглежда бледа и срамежлива, обвита в съмнения. Няма ли да имаме избори „дупка в дупка“? Не губете надежда, хора, ако нашите политици направят това, ние ще го направим. Реформирайте дупките!

Source