Суперсилите на главния прокурор тревожат Европа – Европа



© Лили Тоучек

Главният прокурор на България – независимо кой заема тази длъжност – има необичайно голям обем правомощия в съдебната система, които на практика са без контрол. Въпреки някои опити за промяна през последните десет месеца, те се провалиха и ситуацията остава същата. Липсата на съдебен контрол върху решенията на прокурора да не започне разследване е обезпокоителна.

Това са само някои от констатациите, включени в годишния доклад за върховенството на закона в България. Документът беше разпространен днес от Европейската комисия и съдържа заключенията на институциите на ЕС, Съвета на Европа, международни и неправителствени организации. Той обхваща периода от публикуването на предишния доклад (30 септември 2020 г.) до края на април 2020 г., т.е. последните месеци от живота на правителството на Бойко Борисов и 44-то Народно събрание.

В документа няма препоръки, няма механизъм за санкции за груби нарушения. Целта му е активно да идентифицира проблемите и да инициира по-активен диалог по тях в страната, както и с европейски партньори и институции.

Голяма част от текста е посветен на независимостта, качеството и ефективността на правораздаването. Общото впечатление е, че има малки стъпки, има план за действие от 6 декември, но няма съществени промени.

Ето какво казва уводната част на доклада:

<< Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за независимостта на съдебната власт и общественото доверие, но проблемите остават

Влезе в сила нов закон за главния прокурор и неговите заместници. В същото време законът беше оспорен в Конституционния съд, който го обяви за противоконституционен. Като резултат проблемът остава относно отговорността и наказателната отговорност на главния прокурор.

Загриженост за състава и функционирането на Висшия съдебен съвет също остава. Реформата по този въпрос беше предложена в проекта на нова конституция, но в крайна сметка не беше приета.

Главният инспектор и инспекторите на Инспектората на ВАС продължават да работят, въпреки че мандатите им изтичат през април 2020г

Режим на професионално повишаване на мировите съдии предизвиква безпокойствотъй като назначаването на съдии на по-високи длъжности не се извършва по обичайната процедура на открит конкурс.

Въпреки законодателните опити, дигитализацията на правосъдието все още изостава… „

Добра стъпка за България е приемането от правителството на плана за действие, но въпросът е за реалните възможности за прилагането му “, коментира еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндърс след въпрос на кореспондент на БНТ на брифинг в Брюксел. Според него същото важи и за антикорупционната система и за реформата на процедурата за назначаване на съдии в различни части на България – той е обсъдил това с министъра на правосъдието в София. Той добави, че във всичко това трябва да се инвестират ресурси.

Докладът посочва като положителни процеси „значителен напредък в ефективността на системата на административното правосъдие“, както и „консолидиране на изпълнението на институционални реформи в борбата с корупцията“ чрез нови приоритети и изграждане на капацитет, идентифицирани в стратегията за 2021-2027 г. . И т.н. .

От това веднага следва, че „остават сериозни проблеми с ефективността на мерките за осигуряване на целостта на публичната администрация, лобирането и защитата на източници на корупция там, където няма необходимите регулации. случаите остават ниски, високи и предстои да се види солиден набор от окончателни присъди. „

Подробности се очакват по-късно на www.dnevnik.bg.

Source