Страсбург: Всеки може да стане жертва на незаконно подслушване в България

Европейският съд по правата на човека потвърди системните проблеми със СРС у нас

България отново беше осъдена от Европейския съд по правата на човека за нарушения, свързани с използването на разузнавателни и трафик данни от специални оператори.

В днешното решение единодушно се признава, че е нарушено правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от Конвенцията за правата на човека – веднъж чрез самата специална разузнавателна система и втори път чрез съхранение и използване на данни, събрани със специални разузнавателни средства. Решението от Страсбург потвърждава системните, структурни проблеми със СРС, които България има. Специално място се отделя на тяхното задълбочаване от дейността на специализиран съд. В решението се обръща внимание на „изричната позиция на Специализирания апелативен съд по наказателни дела, че съдия, разглеждащ заявление за използване на специален разузнавателен инструмент, трябва само да провери изпълнението на формалните изисквания за неговото решаване, без да е обвързан с преписката по делото“. в подкрепа на заявлението“.

Съдът отбелязва, че неговото решение е от първостепенно значение. Това означава, че са необходими дълбоки структурни промени в законодателството и практиката, свързани със СРС. И също така свързани с достъп до данни за трафика.

Решението на ЕСПЧ се основава на жалба на адвокатите Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов, както и на две неправителствени организации, в които влизат и двама юристи – Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Фонд за достъп до информационни програми.

„Изключително важно и навременно решение на ЕСПЧ. 15 години след 2007 г., когато Страсбург издаде първото решение по същата тема, отново стигна до шокиращия извод, че всяко физическо и юридическо лице под юрисдикцията на България може да бъде жертва на злоупотреба от страна на държавата с помощта на СРС или чрез достъп до неговите данни за трафика”, – коментира Екимджиев пред „Сеге”. Според него, вместо да се изпълни решението от 2007 г. и да се въведат по-надеждни гаранции срещу злоупотреби, ситуацията рязко се е влошила, констатира съдът в Страсбург. От една страна, вече има проблем с разрешаването на използването на SRS. Подчертавам това, тъй като в решението от 2007 г. вниманието на съда беше насочено към запазването и унищожаването на информацията, събирана чрез СРС, и тогава той призна, че правната рамка и практиката на упълномощаване са задоволителни, правната рамка е значително подобрена, практиката на прилагането му, свързана с решението СРС, на практика анулира правните гаранции “, каза адвокатът.

Той допълни, че „на много места в резолюцията се споменава тази правна шизофрения – имаме правни норми като слънцето, които сякаш създават надеждни гаранции, но зад това стоят административните практики на бившия главен прокурор, председателите на специалните съдилища, бивш шеф на СГС, с което в грубо нарушение на закона те на практика отказват да контролират как прокуратурата и службите на МВР и ДАНС контролират личния ни живот и кореспонденцията ни“.

Екимджиев посочи още, че специално внимание в решението на ЕСПЧ е обърнато и на умишленото унищожаване на Бюрото за контрол на СРС. Тази структура беше подчинена на ХАНС, като отне достъпа до класифицирана информация на заместника й Георги Гатев, както и от прокуратурата по специално указание на бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Съгласно тази инструкция членовете на Бюрото не трябва да имат достъп до всички документи на досъдебното производство, свързани с използването на СРС. Така бюрото е безсмислено, съдебният контрол се свежда до формална проверка, без да се преценява необходимостта и спазването на изискванията на закона за прилагане на СРС, каза Йекимджиев. Той добави и други констатации на ЕСПЧ – че другите органи, които трябва да контролират СРС и достъпа до данни за трафика – Специалната парламентарна комисия и Комисията за защита на личните данни – са напълно неефективни.

„В резултат на всичко това българските граждани често нямат легален начин да разберат дали телефонните им разговори се подслушват, следят ли се, следят ли се кореспонденцията им по данни за трафика. защита и обезщетение на нарушените им права“, каза Екимджиев.

ОПЛАКВАНЕ

В жалбата си те твърдят, че в България всяка комуникация може да бъде прихвана, а събраната информация може да се използва неправомерно. Те също така се оплакват, че законите, уреждащи тези въпроси на практика, не предоставят достатъчни гаранции срещу произволно подслушване и злоупотреба. Друго оплакване е, че съдебният контрол на разрешителното на СРС е неефективен. Според тях няма ефективен механизъм за информиране на хората, че са били подложени на използване на СРС.

Адвокатите твърдят, че след като България беше осъдена за подслушване през 2007 г., тя не успя да предприеме адекватни общи мерки за справяне със системните опасения на ЕСПЧ относно правата на човека.

Освен това, пишат те, именно през годините след влизането в сила на решението на ЕСПЧ по първата жалба значително се е увеличил броят на правните хипотези, при които е допустимо използването на СРС. Той също така въведе нов метод за тайно наблюдение на комуникацията чрез наблюдение на движението на електронната поща.

Официалната статистика и десетките публикации в медиите сочат рязко нарастване на броя на исканията за използване на СРС. Почти 100% от молбите са уважени, а съдебен контрол върху тяхната законосъобразност и валидност е формален и фрагментарен, се казва в жалбата.

Припомня се и редица скандали със СРС, които избухнаха през последните години. „Жертвите на тези скандали са премиерът, директорът на Агенция „Митници“, депутати, журналисти, лекари, спортисти“.

Source