Споровете за цените и ролята на ЕС могат да оставят най-бедната страна в Европа без газ и електричество – света



© Ройтерс

В разгара на задълбочаващата се енергийна криза в Европа една от най-бедните страни на континента може да остане без газ поради причини, в които икономиката и политиката са преплетени.

Кремъл отрече да използва енергията като оръжие в спора си с Молдова, но спорът се нажежава, тъй като Кишинев променя геополитическата ориентация и новите споразумения с ЕС повдигат въпроси в Москва.

Днес се очакват нови преговори между Молдова и Газпром в Санкт Петербург, но Кишинев даде да се разбере, че не очаква пробив.

Защо Газпром и Молдова спорят за доставките и какво следва?

“Написахме история”

Тази година Газпром и Молдова се договориха за доставки на газ само до края на октомври. Рязкото покачване на цените (от $150 за хиляда кубически метра миналата година до $550 миналия месец) постави под въпрос продължаването на сделката. В резултат на това миналия петък молдовският парламент реши да обяви извънредно положение, валидно поне до 20 ноември, а гражданите и бизнеса са призовани да пестят енергия. Доставките вече са намалели с една трета спрямо миналия месец.

Преговорите продължават, но Молдова все още ги смята за безплодни. „Не са лесни“, обясни пред парламента премиерът Наталия Гаврилица. Цената на природния газ рязко се повиши… В момента нямаме нито споразумение, нито увереност, че това ще бъде постигнато.”

Кишинев бързо се възползва от извънредното положение, което в случая включва закупуване на природен газ по ускорена процедура, и подписа договор с полската PGNiG за пробна покупка на 1 милион кубически метра газ. Това количество е крайно недостатъчно, изисква около 3 милиарда кубически метра годишно (или около 1,5% от общия обем, изнесен от Русия), въпреки че PGNiG е готов за доставки в бъдеще.

Символиката му най-вероятно може да се види в Кремъл – за първи път Молдова търси алтернативен източник на газ, различен от руския енергиен гигант. Освен това Газпром притежава 50% от газопреносната и разпределителната компания и назначава най-голям брой представители в своите управителни органи. „Страната ни пишеше история в понеделник“, каза външният министър Нику Попеску пред Би Би Си. За първи път Молдова купува газ не от руския Газпром, а от друг източник.

Същата сума ще бъде закупена в Холандия, след като водещият доставчик на петрол Vitol спечели търг, обявен от държавната енергийна компания тази седмица.

Политически или икономически въпрос

Тези „частични“ сделки оставят Молдова далеч от желаната цел за енергийна сигурност. Газова връзка с Румъния може да осигури около половината от газа, от който се нуждае (Молдова се обърна към ЕС за помощ), но Букурещ не е готов да напълни тръбите и това би било много по-скъпо, отколкото ако газът беше закупен от Газпром.

Политически нюх в спора се осигурява поне от смяната на властта. Миналата година проевропейската Мей Санду стана президент на мястото на прокремълския протагонист Игор Додон. Санду не иска конфронтация с Русия, но също така настоява за изтегляне на руските войски от Приднестровието и не признава анексията на Крим. Тя посочи и предсрочни избори, които нейният блок спечели.

© Ройтерс

Газпром е най-големият акционер на молдовския оператор Moldovagaz.

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков нарече преговорите между Молдова и трети страни “вътрешен проблем” за Кишинев, но отбеляза, че цената на газа за Молдова в тези сделки в крайна сметка ще бъде по-висока от тази, обсъждана с Газпром.

Москва твърди, че проблемът не е политически, а само икономически. Руски източник, близък до преговорите, каза пред RBC, че Москва предлага 25% отстъпка, ако Кишинев обещае да върне 700 милиона долара, които е натрупал през предишни години като дългове към Газпром, с изключение на Приднестровието. Състоянието на Молдова обаче, според същия събеседник, е наполовина. Газпром не вижда такова несъответствие в политиката, тъй като част от изплатените дългове ще отидат директно в руския бюджет.

Санду потвърждава, че точният размер на дълга, натрупан от 1994 г., може да бъде в милиарди, но тя каза, че по-голямата част от неизплатената сума е отишла в Приднестровието.

Въпреки това Financial Times съобщи днес, че Газпром е поискал от Кишинев две неща:

– отлагане на подписването на споразумение за реформа на енергийния пазар с ЕС, което ще му позволи да стане по-свободен и конкурентоспособен

– изменение или дори оттегляне на споразумението за свободна търговия с ЕС.

Събеседниците на изданието обясняват, че след парламентарните и президентските избори в страната пренасочването на интересите към ЕС подтиква Москва да използва позицията на Газпром като средство за натиск, за да предотврати излизането на „руската орбита“. Освен това Русия би предпочела да се откаже от търговското споразумение с ЕС и Молдова, за да се присъедини към Евразийския съюз.

Какво предстои

Ако ситуацията се влоши без осигуряване на необходимите доставки на газ, властите ще могат да преминат към нормирано потребление на газ. Освен това Молдова няма складове и не може да натрупва запаси от други източници.

Страната разчита на газ за повече от половината от своя енергиен баланс.

Сегашният режим не е неизбежен сценарий. Осемдесет процента от електроенергията се произвежда от газова електроцентрала в Приднестровието.

В тази ситуация Молдова е изправена пред друга опасност: вълнения или поради недостиг на газ, или поради твърде високи цени на парното и тока през идващата зима. „Руснаците удрят страната в най-слабата точка в най-неподходящия момент“, каза преговарящ за газ пред Financial Times.

Source