Раздавайки за своя сметка помощи по селата, Цветомир вижда бедността, която го разплаква.

В село Ракево пада млад семейство с 4 деца, които не излизайте на двора, защото нямат зимни дрехи и обувки

Това момче е от друг свят говорят за доброволец

Отчаян от бедността им, той е изненадан, че някой ще се сети за тях. Изпращат го с думите: “Бог да те благослови!” и се надявам да ги посетя отново. А това е 36-годишният опълченец Цветомир Цонов от Враца.

Преди време семеен приятел от неправителствена организация го помоли да помогне за доставянето на дарения на нуждаещи се деца и възрастни хора в селата около Криводол. Цветомир се отзовава и вече е постоянен спонсор на организацията, която трудно може без негова помощ – при разпределението на събраните помощи.

Иначе младежът е международен шофьор и всяка седмица пътува до Австрия. Той кара 3000 км напред-назад с камиона си и обикновено се връща в неделя. Едва тогава съпругата му и 11-годишният син успяват да го видят за дълго.

Цветомир е убеден, че се справя добре, затова покани служителите на нашия вестник да отидат с него при следващото раздаване на помощи.

Понеделник е следобед, сутринта вече тръгваме към селата, където разнася пакети с храна и дрехи за деца от социално слаби семейства и възрастни хора. Обикновено прави това в колата си, неохотно и без да се надява някой да плати за усилията му.

Ето как отиваме, ядем

готов

дарения

за 4 села

от м. Криводол. За да побере всички кашони и пакети, Цветомир взел бус от приятел, който бил препълнен. Сам напълва камиона и купува винетка. Преди да седне зад волана, той отскача до най-близкия магазин, за да купи найлонови торбички за раздаване на хранителни стоки. За да му помогне, той поканил двама приятели, които последвали камиона с една от личните му коли.

„Когато за първи път вземах дарения в селата с джипа си, бях изправен пред суровата реалност на Северозапада“, казва Цветомир. – Срещал съм хора, които не са много, но са силно нуждаещи се. Някои от тях са инвалиди и възрастни хора с увреждания,

живей толкова дълго

изолиран

и нещастен

че исках да ревнувам. Тогава реших постоянно да участвам в инициативата за подпомагане на бедните и това ще бъде моя работа.”

Докато тръгваме с камион от Враца и караме по новообновения път за Криводол, Цонов разказва за първия си опит в доброволчеството. За да посети най-нуждаещите се, той обикновено се свързва предварително с кмета на съответното село и дава списък на хората в най-трудно положение.

„Кметовете обикновено са съвестни и наистина помагат на нуждаещите се“, казва Цветомир. (Тук той усеща как гумите на претоварен камион омекват и спира в гаража, за да ги напомпа.)

Кметът обаче

селски тарикат,

той ми го даде

списък само с

негови роднини

Отивам на адреса и виждам, че на хората там не им е удобно, но засегасто поносими. А собственикът на къщата се оказа братовчед на кмета. На следващия адрес се срещнах с негов приятел, който се похвали, че е дал 30 000 лева за оградата на къщата.

Тогава с кмета говорихме на високо ниво и аз вече проверявам тези списъци и ги коригирам в движение, за да няма такива случаи.”

Първата си спирка Цонов прави в детската градина на село Ракево – централната детска градина, където с училищен автобус идват деца от околните села. Повечето са от семейства, които се мъчат да свързват двата края, обяснява ръководителят на медицинската сестра. Тогава той добави, че тъкмо подготвят коледно тържество с децата, а ръководството не знае откъде да намери пари, за да зарадва малките с празника.

Докато на широкия перваз на прозореца се натрупват пликове и чанти с лакомства, играчки, дрехи и обувки, децата гледат отвътре с любопитство и сияещи очи.

„Виждали ли сте колко щастливи са децата? – пита Цветомир. — И за тях ще бъде истинска Коледа. Това ми е достатъчно, за да бъда доволен…”

Тогава Цветомир извади списък с възрастни хора, които имат нужда от помощ от кметството и се натъкна на една от жените от този списък на площада на селото. 75-годишната баба на Цвета с благодарност прие пакетите с брашно, варива, олио, ориз и други продукти и се съгласи да се включи като доброволец Цонов да намери точните адреси на над 10 планирани хора в селото.

„Бъдете здрави

на живо

момчета,

– казва баба Джина, която живее сама, със сълзи на очи, когато Цветомир и помощниците му изваждат две кутии с храна в двора й. – Остават ми 2-3 лева от пенсията, и се чудех как ще я спечеля до края на месеца. Много съм ви благодарен за това, че с ваша помощ ще мога да празнувам празниците като хората.”

Следващият адрес е младо семейство с 4 деца. Бащата си тръгна – пак отиде да търси работа, майката тъкмо беше започнала да взима раздавания на храна в кметството от социалната кухня. Млада жена получава пакети от помощниците на Цветомир, когато вижда деца в къща, заобиколена от кумба.

Мама Моника обяснява, че дори по-големите деца държи само вътре, защото нямат зимни дрехи и обувки. Цонов я извиква обратно в камиона, качва се в микробуса и, като размести няколко кашона, намира това, което търси – вади детски зимни якета, ботуши, сгъва пликове с портокали, лакомства и изпраща момиче, което се задушава и бяга да прави децата й са щастливи.

Кой знае защо

в облачен ден

Ти си Цветомир

места мрак

слънчеви очила

и сяда в камиона до водача си, бабата на Цвета. Той уточнява с нея къде живее следващият в списъка и тръгва. Той трябва да посети още 7 души в Ракево, след което ще замине за близките села Баурене, Градешница и Липен.

„Това момче Блосъм е от друг свят“, каза 82-годишният Иван Тончев с увреждане. — Малко млади хора са като него.

Старецът едва успява да стане и да вземе торбите с храна. И с голяма мъка успя да стигне до входната врата, за да изпрати Цонов с благодарност.

А на следващия ден Цветомир ще посети още много села.

Source