Първият олимпийски шампион от българските земи преди 1700 години

Аврелий Фронтон от Августа Траяна (сега Стара Загора) беше първокласен спортист.

Става председател на провинция Тракия и провинция Европа, основана през 297г.

Ето злополучната олимпиада в Токио, която трябваше да се проведе миналата година. Той беше отлаган няколко пъти поради пандемията covid и накрая ще се проведе в края на юли – началото на август. Ние, по-старото поколение, си спомняме славните времена на българския спорт през 70-те и 80-те години на миналия век, когато нашите спортисти се завърнаха с няколко олимпийски титли. И ако тези събития са все още сравнително свежи в нашата памет, интересно е да погледнем назад в зората на Олимпийските игри.

Както знаете, древните олимпийски игри бяха посветени на главния древногръцки бог Зевс, който беше почитан в храма на Олимпия в Елида на Пелопонес. Сред многобройните спортни състезания в календара на нон-стоп религиозните празници на Древна Гърция е 6 век пр.н.е. имаше четири основни, наричани още „класически“. Това са олимпийците в Олимпия, питите в Делфи, Немес в Немея и Истмяните в Коринт. Сред тях Олимпийските игри стават най-важните и значими. Те се провеждали на всеки четири години от 6 август до 10 септември и обикновено продължили пет дни в класическата ера. Преди новата ера само свободни и неосъдени гърци могат да бъдат участници. Чужденците („варвари“), роби и осъдени нямаха достъп до тях. Според религиозните вярвания присъствието на жени е било забранено.
Още тогава бяха включени три вида бягане с различна дължина, както и други спортове като бокс, борба и панкратион (нещо като днешната борба, при която всички видове удари с боси ръце и крака, хвърляния и ключове, включително задавяне) . Той също така добави петобой, дисциплина, в която състезателите се състезаваха в пет различни състезания: борба, скок на дължина, хвърляне на копие и диск и състезания. По-късно бяха включени конни надбягвания.

Римляните също се покланяха на Олимпийските игри и след като Октавиан Август беше обявен за Бог от Сената след смъртта му, в Олимпия беше издигната негова статуя. Тук са издигнати статуи на други императори-божества. С тяхна помощ стадионът е ремонтиран и е оказано специално съдействие на гръцки спортисти. Особено голям подем се наблюдава през първата половина на II век по време на управлението на императорите Адриан и Антонин Пий, които се възхищават на елинската култура. Тогава Олимпийските игри привлякоха голям брой зрители и спортисти, а славата на победителите се разнесе из цялата Римска империя.

Няма консенсус относно това кога Олимпийските игри бяха окончателно преустановени. Най-често това е възприето през 394 г., когато християнският император Теодосий I забранява всички езически култове. Друга дата е 426 г., когато следващият император Теодосий II нарежда унищожаването на всички езически храмове.

За разлика от пр. Н. Е., През елинистическата и римската епоха, спортисти от процъфтяващите източни провинции на Мала Азия, Сирия и Египет доминираха на спортните игрища. Ето защо е значимо, когато човек от днешните български земи стана олимпийски шампион. Това е Аврелий Фронтон, който е роден и е живял през 3 век в Августа Траяна (дн. Стара Загора) – един от малкото европейци, успели да пробият до върха на спорта. Днес научаваме за неговите подвизи от запазения надпис.

От текста става ясно, че Аврелий Фронтон е син на Диофан. Той беше бегач, но не е ясно коя от трите съществуващи дисциплини е спечелил. По това време това бяха: бягане в един етап = спринт 194 м; diablos, тоест двоен етап; долихос или дълъг път. Дължината на последната дисциплина е неизвестна дори за Олимпия, но се предполага, че тя е 24 етапа, тоест около 4650 m.

Освен Олимпийските игри, Аврелий Фронтон спечели и Игрите на Хелия. Това бяха известните състезания в чест на бог Хелиос, които се провеждаха на остров Родос. Епиграфските данни показват, че Хелиос се е провеждал поне от елинистичния период до средата на III век (т.е. 400-500 години – НЕ) с участието на най-известните спортисти на Римската империя. Игрите бяха „големи“ на интервал от четири години и „малки“ на интервали от една година. Текстът на надписа не посочва кой от Хели Фронтон е спечелил, но вероятно и в двата вида. Според надпис, намерен в Родос, Великите Хелиос са били Олимпийските игри, т.е. те копираха Олимпиадата. Това означава, че един месец предварителна подготовка на място е била задължителна в случая на Родос.

Ясно е, че Фронтън е първокласен спортист, който избира престижни състезания. Съдейки по имената му, той е римски гражданин от гръцки произход. Нарастването на такъв талантлив спортист в Августа Траян е косвено доказателство за организирания спортен живот в града. Забележителната спортна кариера на Аврелий Фронтон му е помогнала да се издигне до ранга на трахар и Европарх, според друг надпис от Стара Загора. Така в края на живота си той е председател на два провинциални съюза – провинция Тракия и провинция Европа, основана през 297г.

Между другото, тук можете да споменете и някои други олимпийски шампиони, дошли от земи близо до съвременната българска граница в Егейско море и Източна Тракия. Като цяло те са от класическата и елинистическата епоха до модерната епоха. Оцелелите каменни списъци оставят имената на Теаген от Тасос (дисциплина „панкратион“) – 476 г. пр. Н. Е .; Питсион, син на Кефал от Византия (съвременен Истанбул) с неизвестна дисциплина – 5 век пр. Н. Е .; неизвестен спортист от Маронея (на 20 км южно от Комотини) – дисциплина „борба“ – 476 пр. н. е .; Дамас от Амфиполис (в устието на река Места) – дисциплина „етап“ в бягането – 320 г. пр. Н. Е .; Лампа от Филипа (10 км северно от Кавала) – дисциплина „квадрига“ – надпревара с колесници – 304 г. пр. Н. Е.

Други известни спортисти дойдоха от нашите земи, но не успяха да спечелят олимпийски медали. Такъв беше Публий Елий Диоскорид, който е роден във Филипопол (Пловдив). В един надпис се споменава като победител в панкратиона на прочутите Кендрисиански питийски игри, проведени в родния му град. Това беше най-трудната древна дисциплина – неслучайно панкратионът в превод от гръцки означава „всемогъщ“. По принцип панкратионът и боксът до него се наричат ​​безмилостни дисциплини. Според свидетелството на историка Елиан относно състезанието, проведено от около 200 души, „Евридаманте от Кирене спечели бокса, въпреки че зъбите му бяха убити от друг съперник – той ги погълна, за да не разбере опонента си.“

Олимпийският скандал на император Нерон

Римският император Нерон, известен със своите капризи, искал да се докаже на Олимпийските игри. Той искаше да спечели всички големи състезания с колесници в панелните игри за една година, затова нареди на четиримата големи домакини да играят своите игри през 67 г., а не 65 г., както беше планирано. Въпреки това в Олимпия той беше изхвърлен от колесницата, но все пак беше обявен за победител. След убийството му олимпийските съдии трябваше да върнат подкупите и да обезсилят „Олимпийските игри в Нерон“.

Source