Първата жена, която води общоруско разследване, вижда потенциал в Бойко Рашков и го прави свой заместник

За много от родените през 80-те и 90-те години името на Ани Крулева на практика не означава нищо. От 1992 до 1995 г. обаче той не се появява на първите страници на вестниците. Ани Крулева е първата и засега единствената жена, оглавяваща Националната следствена служба.

Родена е на 10 октомври 1941 г. в София. Получава юридическа степен и магистърска степен по патентно право от MPEI. Произхожда от семейство на родители, репресирани от комунистическото правителство. Баща й е преводач. Професионалната кариера на Крулева започва като юрисконсулт в завода на Василий Коларов.

Тя призна това

най-чистият в живота

и светлината беше сред тях

работници, с които

разгледани жалби

и им помогна

борба със социалистическата бюрокрация.

След това тя работи в продължение на 20 години като прокурор в Софийската градска прокуратура, където намери промени.

През 1992 г., по време на първото правителство на СДС, той ръководи разследването. Тя беше подкрепена от тогавашния министър на вътрешните работи Йордан Соколов и президента д-р Желю Желев, които подписаха указа за назначаването. Три години по-късно, след поредица скандали, той отново подписа указ за освобождаването ѝ.

В началото на разследващата й кариера някои я наричаха служителка на бившата държавна сигурност, други я наричаха „синьо момиче“, поставено в длъжност, за да я уволни. В началото на демокрацията Ани Крулева беше и автор на вестник „Демокрация“ и някои смятат, че именно тогава тя е забелязана от сините. Тя написа няколко статии, озаглавени „Писмо до дългогодишното ми запознанство“, в които говори за досието и времето до 10 ноември 1989 г. Статиите й са адресирани към тогавашния премиер Андрей Луканов.

Самата тя признава, че разследващите са я поздравили с голям страх.

Седмица след заминаването на работа тя се обади на следователя, за да му възложи дело. Той беше толкова уплашен, че не можеше да говори, когато тя му подаде папките. „Бях подценявана като външен човек, мислейки, че ще се противопоставя на разследването по отношение на подмяната на персонала, ще уволня служители, свързани с бившия контролно-пропускателен пункт“, каза Крулева в интервю.

Тя е

много

лоялен на

вашите подчинени

и е един от най-пламенните защитници на тезата, че разследването не трябва да бъде унищожено.

Между другото, именно Ани Крулева вижда потенциала в следователя Бойко Рашков, чието име е много актуално напоследък, и го прави негов заместник в националното разследване.

Когато Висшият съдебен съвет искаше да я отстрани от длъжност през 1995 г., следователи от три области обявиха, че ще стачкуват в нейна подкрепа.

Скоро след назначението Крулева показа, че изобщо няма да плюе, и демонстрира не само дар слово, но и завидна решителност. Дори когато Филип Димитров и Йордан Соколов мислеха да назначат собствено лице, когато тя беше назначена, тя показа твърде бързо, че това не е така.

През 1993 г. той обяви от парламентарната трибуна, че изпълнителната власт пречи на съдебната власт.

След като влезе в разследването, което по това време все още беше в системата на Министерството на вътрешните работи, тя получи ранг на полковник. По-късно, за да я иронизират, враговете често я наричали „полковник Крулева“. Тя обаче казва, че окончателната демилитаризация на разследващите ще се отрази негативно на тяхната работа.

Сред най-отявлените противници е тогавашният главен прокурор Иван Татарчев, който всъщност я номинира на този пост. Конфликтът между тях избухва през 1993 г., когато

пред депутатите

тя съобщава това

празен знак

формуляри за търсене

По-късно в интервю тя каза, че друг спор между тях се отнася до това как Главната прокуратура е променила превантивните мерки. Тогава мерките бяха променени не от съда, а от прокуратурата.

Година след 1993 г. Крулева се обажда по телефона на Татарчев с препоръка Боян Петракиев-Барон да не бъде освободен от колонията в Бобов Доле. Той даде на президента Желев списък със 150 освободени опасни престъпници.

Татарчев нарече списъка „легален балон“, но на осмия ден по-късно той беше прострелян като куче.

16 март 1994 г. Крулев

съобщава, че защото

дело „Този списък“

подслушване

телефони,

без да информира разследващите.

Докато той отговаряше за услугата, бяха направени няколко опита за отстраняването му. Единият беше чрез абонамент, организиран от тогавашните членове на ВСС, който в крайна сметка успя. През последните години Ани Крулева работеше като адвокат.

„Отгледах ме като спартанец. Разпускам се и чета у дома, но изглежда се чувствам неудобно.“ Хубаво е, когато си върша добре работата и постигна нещо „, каза тя в интервю.

От 1992 до 1997 г. Ани Крулева е била и член на Висшия съдебен съвет, където е продължила да защитава разследването. След това тя продължи кариерата си като адвокат и работи в тази професия в продължение на 11 години.

В повече от едно интервю тя многократно е заявявала, че политиците използват МВР и съдебната система като изкупителна жертва.

Последните години от живота си тя живее в Загреб с дъщеря си. Бруталната й битка с рака, която легендарният ръководител на разследването загуби на 20 юли 2013 г., продължи две години.

Source