Проф. Пламен Киров: Радев трябва незабавно да разпусне парламента. Бюджетното забавяне не е в съответствие с духа и текста на конституцията.

Парламентарният контрол се упражнява върху правителството, назначено от Народното събрание, тъй като може да бъде поискано да изрази недоверие.– казва професор по конституционно право и бивш конституционен съдия.

– проф. Киров, кога президентът Румен Радев трябва да разпусне парламента и да определи дата за предсрочни парламентарни избори?

Конституцията не определя срокове, но в закона има принцип, че това, което не е установено, подлежи на незабавно плащане. В областта на публичната администрация има друг принцип, така наречения разумен срок, тъй като спецификата на всяка ситуация се взема предвид. То се определя от условията, установени в конституцията – два месеца след разпускането на парламента трябва да бъде избран нов. Освен това това се определя от условията, при които избирателният процес се развива в съответствие с Изборния кодекс. И трето, в България гласуването винаги е в неделя, което отново е изискване на Изборния кодекс.

Очевидно след като третият опит за съставяне на правителство е неуспешен, съгласно конституционните норми на чл. 99 президентът трябва да разпусне парламента, защото не е бил през последните три месеца от мандата си.

Със същото постановление той трябва да насрочи избори и да назначи временно правителство. Той може да направи това с две постановления, но този, който разпуска парламента, определя и датата за предсрочни парламентарни избори.

– Колко дълъг е разумният период?

– Разумният срок не може да бъде повече от три или четири дни. Президентът не би могъл да проведе консултации с ЦИК вчера (Сряда – б.р.)и преди седмица да разберем каква е тяхната готовност, защото сме в особена ситуация. Колата няма достатъчно, поне според служителите на ЦИК, които казват, че трябва да се купят още 1500-2000. Има и организационни въпроси, които изискват изясняване.

Но за хората, които имат представа за правителството и следят развитието на събитията в политическата система и най -вече в парламента, беше ясно, че те отиват на предсрочни избори. Нещо повече, парламентарната група БСП в петък (3 септември – б.р.) обяви завръщането си в офиса на 7 септември.

– Защо левицата върна мандата на 7 септември от 17 часа, а не, когато отказаха да съставят правителство?

Защото ако президентът незабавно разпусне Народното събрание, той ще трябва да насрочи избори за 7 ноември, а парламентът вече е насрочил президентските избори за 14 и 21 ноември. Затова в 17:00 часа е направен сигнал, че постановлението не може да бъде издадено в края на работния ден. Така 7 ноември беше пропуснат като възможност.

– Може ли да пропуснем и 14 ноември?

– Да видим. Но мисля, че утре президентът трябва (днес е петък – б. р.) или да разпусне парламента не по -късно от понеделник и да назначи избори.

Способен на
ръководството има

така нареченото разумно

термин, който не е

може и повече

3-4 дни

– Да, но тогава депутатите няма да могат да завършат актуализацията на бюджета.

Парламентът може никога да не завърши актуализацията на бюджета. И президентът не трябва да поставя такива условия, защото това е несигурно събитие. Не искам да уточнявам как се развиват парламентарните процедури, но изобщо не е ясно дали ще има желание за актуализиране на бюджета. Депутатите могат да дебатират два месеца. Какво стана след това? Дали президентът ще чака два месеца за дебат с несигурен резултат.

„Но в тази ситуация 46 -ото Народно събрание ще бъде по -безплодно от предишното, дори и да приеме изменения в Изборния кодекс.

– Обсъждането на измененията на Закона за неправителствените организации започна в парламента. Това ли е основният проблем на държавата? Кой трябва да се пази и кой трябва да има транспорт от НСО? Депутатите се занимават с парламентарен контрол, призовават министри, дават обяснения, отговарят. Комисионите правят същото. Парламентарният контрол се осъществява предимно над парламентарното правителство. Могат ли временните министри или премиерът да откажат да се явят в парламента?

трябва да се разтвори незабавно

Парламент. Забавянето се дължи на

бюджетът е някакъв

и текста на конституцията

Да, и нищо няма да последва, защото Народното събрание не може да им изрази недоверие, защото не може да изисква политическа отговорност от временното правителство, назначено от президента.

Когато някой каже, че духът на парламентаризма се е върнал в сградата на Народното събрание, той дълбоко се заблуждава. Основната функция на парламента е законодателна. В парламентарен модел на управление второто е контрол, но от гледна точка на политически отговорно правителство, назначено от Народното събрание.

– Защо депутатите избраха този подход?

Защото е по -просто и показва грижовен и много активен в обществените дела, но какво означава това? За временните министри е много лесно да търсят проблеми в предишното правителство и да правят оценки, защото хоризонтите на временното правителство са ясни. Ако срокът му не е ограничен до определен срок, това е ясно.

Парламентът изпада в грандиозна, но доста неефективна форма на парламентарен живот и парламентарни процедури. Законодателната дейност се обърка. Оказа се, че парламентът не може да гласува без скандали, драми и спорове, дори без да прави някои промени в Закона за неправителствените организации. Сега всички виждаме какво се случва с измененията в Закона за държавния бюджет, а парламентът може да бъде оценен точно по законодателната дейност и ефективността му като парламентарна функция.

И се запитайте каква работа са свършили и какво продължават.

– Могат ли промените в Закона за държавния бюджет да продължат още месец?

– Може би парламентът не е ограничен във времето, колко бързо ще актуализира бюджета. И така, какво? Президентът ще изчака да види какво ще се случи, за да изпълни конституционните си задължения и ще свика предсрочни парламентарни избори. Това просто се нарича нарушение на конституционните права, защото надхвърля разумни срокове.

Очевидно президентът не може да насрочи избори за вторник или сряда.

Той дълбоко греши

всеки, който го каже

дух

парламентаризъм,

защото основната

това е функция

законодателна

Те трябва да са в неделя, тоест има времеви ресурс. Той ще вземе предвид влизането в сила на постановлението, тъй като ще определи датата, от която то ще влезе в сила, тоест ще разпусне парламента и ще назначи избори, за да изпълни изискването за гласуване в неделя. Но да се отложи разпускането на парламента с мотива, че той се занимава с актуализиране на бюджета, струва ми се, надхвърля духа и текста на конституцията.

– В такъв хаос като бюджета за социално осигуряване, кой трябва да каже кой текст е приет? Може ли това да е Конституционният съд?

– Той не тълкува закони или текст по текст. Ако има оспорен текст, се излагат аргументи, че конституцията е нарушена, Конституционният съд ще разгледа това.

– Без държавния бюджет може ли да се приеме само бюджетът на НЗОК?

– Може би. Това са отделни закони, но те са взаимосвързани. Но тези момчета и момичета трябва да разберат, че страната не се управлява по този начин.

– Кога трябва да бъдат изборите – 14 или 21 ноември?

– Струва ми се, че не може да бъде на 21 ноември. Това означава, че парламентът ще бъде разпуснат на 17-18 септември, което означава още десет дни за отлагане на упражняването на конституционните правомощия на държавния глава. Не виждам логика или причина. Два -три дни, това е всичко. Не може да се отлага повече. 7 ноември вече е обявен за дата, следващият е 14 ноември. Другото означава по -скоро отлагане, отколкото упражняване на конституционни правомощия по някаква политическа причина.

-Защо изборите 2 към 1 са нерентабилни за президента?

– Защото вниманието на избирателите и предизборната кампания са разсеяни. Това са различни варианти. Някои от тях съставляват мнозинството и зависят от личните качества на кандидатите. В същото време политическите сили се състезават в пропорционална система за 240 места с напълно различни програми. Другото е фокусът на предизборната кампания. И влияние може да се получи. Президентът може да повлияе на парламентарния, но обратното. Всяка сериозна политическа сила, която иска да се противопостави на избирателите като силно политическо образувание, ще трябва да издигне кандидат за президент. Ако подкрепи друг кандидат, какъв авторитет ще има?

Конституцията не предвижда и не забранява такива избори, защото те винаги ще се състоят. Но духът на конституцията е изборите да бъдат независими, тъй като в един случай се избира колективен законодателен орган, национално представителна институция с много широк състав.

В другата – държавният глава с различни конституционни функции, индивидуален избор.

не мисля така

как вървят изборите

21 ноември. Това означава

президентът все още

10 дни или не

изпълнява

вашата сила

В същото време конституцията предвижда различен мандат на тези органи и тъй като те са различни, това означава, че те трябва да се променят с течение на времето. Това има смисъл, защото разделението на властите е малко по -сложно, отколкото си мислят българските политици. Той има и свой времеви аспект, защото любовта на хората е променлива и когато видите какво прави политическа сила с мнозинство в парламента, как подкрепяте кандидат от същия. Очевидно политическият интерес ще бъде насочен към другия, което ще бъде контрапункт.

– Ако изборите се проведат на 14 ноември, а избирателната активност е едва на 11 юли, как това ще се отрази на президентските избори?

– Конституцията създава предпоставка президентските и вицепрезидентските избори да се считат за валидни, повече от половината от българските граждани, имащи право на глас, участваха в първия тур, тоест повече от половината от включените в избирателните списъци. Няма да коментирам точността на нашите списъци, защото ако погледнете колко хора има, трябва да имаме население над 9 милиона.

При по -ниска избирателна активност и дори около 50%това изискване никога няма да бъде изпълнено. По време на втория мандат на президента Георги Първанов той имаше повече от 60% от гласовете на участващите избиратели и въпреки всичко избирателната активност не беше постигната и той стигна до втория тур. Затова ми се струва, че ще има втори тур на президентските избори, макар и само поради тази причина, а ниската избирателна активност на парламентарните избори, което не е изненадващо, ще доведе до ниска избирателна активност на президентските избори.

– Възможно ли е удължаване на изборния ден, защото очевидно гласуването ще бъде по -бавно, отколкото при други избори?

Това трябваше да стане с изменение на Изборния кодекс, защото там е фиксирано от нормата. Много съм изненадан, защото познавам някои хора от ЦИК. Това са опитни избиратели. Работил съм с някои от тях, тъй като съм бил член на ЦИК повече от 10 години – от средата на 90 -те до 2006 г. Много въпроси трябваше да бъдат решени и решени, не само в крайния срок за изборите. процес, помислете какво да правите. През цялото лято нямаше ли слухове, че изборите може да са два в един? Те трябваше да бъдат подготвени с решения, поне с някои алтернативи и се оказа, че изобщо не са мислили за тези проблеми. Това ме изненада. Според мен ЦИК загуби много ценно време, като се има предвид, че нещата се подобряват. Трябваше да търся решение за най -неблагоприятния вариант от гледна точка на организирането на изборите, а именно 2 от 1. Трябваше да опиша различни варианти.

ЦИК е задължена към политиците и обществеността да анализират резултатите от гласуването на 11 юли. Нямаше анализ колко коли са дефектни, на колко избирателни секции изборният процес е спрян и за колко време. Защото, ако колата се повреди на една избирателна секция и гласуването беше спряно за 2-3 часа, колко гласоподаватели отказаха да гласуват и бяха лишени от правото на глас.

обобщение

l Роден е в Плевен, където завършва математическото училище „Гео Милев“.

l През 1985 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски “

l От 1997 до 2006 г. той беше член на ЦИК.

l От 2005 до 2006 г. той беше председател на правния съвет при президента на Руската федерация.

l От 2006 до 2015 г. той беше конституционен съдия.

l През 2006 г. той представлява България в Европейската комисия за демокрация чрез Закона на Съвета на Европа (Венецианска комисия).

l От 2016 г. член на КЗК.

Source