Призраци в камарата на Висшия съдебен съвет – анализ



© Юлия Лазарова

22 юли може да се припомни, като се покаже, че е възможно да се говори за предсрочното освобождаване на главния прокурор.

Текстът е препубликуван на уебсайта на Българския институт за правни инициативи (BIPI).

Дата – 22 октомври 2020 г. – заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВАС). Първата точка от дневния ред е „Обсъждане на жалбата на Съюза на съдиите в България, заключението на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите на България и доклада на Европейската комисия за върховенството на закона“. В края на септември същата година Съюзът на съдиите (Съюз на съдиите) изпрати писмо до всички членове на CJU (с изключение на главния прокурор), излагайки аргументите, повдигащи въпроса за образуване на дело за предсрочното освобождаване на главния прокурор.

Конкретната причина за обжалването на ОББ е главно изявлението на Генералната прокуратура от началото на 2020 г., че в България няма справедливост през последните няколко години… Това беше направено по отношение на централизираната система за случайно разпределение на използваните дела.

По време на няколко часа дебати, на които не присъства главният прокурор (той направи изявление в началото на изслушването, че няма да участва, но не е ясно защо точно), въпросът беше повдигнат поне 4 пъти дали неговият думите бяха сериозен авторитет на съдебната власт и не предоставят правно основание за започване на такава процедура. Дебатът се провежда на фона на протестите, възобновени на 9 юли във връзка с действията на прокуратурата (проникването на хора от Дирекцията по отбрана близо до Главната прокуратура в президентската сграда) и оставката на главния прокурор. … Докато голяма част от статуквото във ВСС обезсмисля разговора на практика, заобиколете основния проблем, изместете фокуса и в крайна сметка прекратете дискусията по въпроса.

Какво се промени от 22 октомври 2020 г.? Накратко, се проведоха избори №1, които изместиха правителството до такава степен, че след тях не беше възможно да се сформира правителство и се пристъпи към подготовката на избори №2 – предсрочно. По това време между тях действаше временното правителство, което очевидно искаше да изпълни исканията на протеста – да се справи с контролираната държава (тогава представлявана от партия ГЕРБ и нейните съюзнически коалиционни партньори) и оставката на главния прокурор. И докато работата с контролирана държава не е въпрос на няколко месеца, а дълъг и болезнен процес за избавяне от зависимостта и връзките, натрупани през годините, второ искане за оставката на главния прокурор изглежда по-реалистично.

За първи път в съвременната ни история министърът на правосъдието (в случая чиновник е проф. Стоилов) си позволява или по-скоро се осмелява постави под въпрос неприкосновеността на свещената крава на българската съдебна система – фигурата на главния прокурор… И ако на 22 октомври 2020 г. част от обвиненията, повдигнати директно срещу ищеца на PRS, съдия Панов, бяха, че няма правно основание за това, на 22 юли 2021 г. реалното положение беше различно. Съгласно чл. 175, стр. 5 във връзка с чл. 173 от Закона за съдебната система, министърът на правосъдието има право да внесе предложение до ВСС, което задължава съвета да вземе решение относно наличието на обстоятелства, които „накърняват престижа на съдебната власт“ (член 129, параграф 3 , параграф 5 от Конституцията на Република България). Какви са възможните сценарии занапред:

един) ВСС приема „за сведение“ предложението на министър Стоилов, разисквайки публичен дебат по същество. Това е добре установен контур, който служителите на ВСС редовно използват, когато обсъждат свързани със системата теми.

2) ВСС наистина обсъжда по същество, но решава, че няма достатъчно основание да започне производство за отстраняване и

3) ВАС решава да започне процедура за предсрочно освобождаване на генералния прокурор и за прилагането му ще е необходимо поне още едно заседание на пленума на ВАС.

В настоящата политическа ситуация е възможно ВСС, а по-скоро членовете на прокуратурата, както и тези на съдебната власт, които поддържат статуквото, сериозно да обмислят как да процедират. Защо?

На първо място В момента ВСС е намален – Повече от година в прокуратурата има един човек по-малко от парламентарната квота, а преди месец двама по-малко членове останаха в журито, след като Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова подадоха оставки. И двете са избрани по професионална квота. Изборът на техните наследници е насрочен за октомври.

На второ място, президентът на Република България свиква ново 46-то Народно събрание на 21 юли, което означава реални възможности за запълване на свободното място в квотата на прокурора, но също така, което е по-важно, за законодателни промени, включително по отношение на ВСС. Новите депутати със сигурност ще бъдат информирани за резултатите от пленарното заседание на ВАС и това може да наклони везните към определени структурни или функционални промени.

Трето, мандатът на настоящия ВСС изтича след малко повече от година и с променящия се политически пейзаж, кариерното развитие и спокойствието за „вярна служба“ вече не са толкова безопасни и гарантирани, както преди.

Четвърто, протестиращата енергия все още не е утихнала, главно защото второто искане (за оставката на генералния прокурор) остава неизпълнено.

Всички тези обстоятелства неизбежно ще се превърнат в така наречените призраци в стаята, които, макар и невидими, могат сериозно да повлияят на предстоящата дискусия и гласуване във ВСС. Не бива обаче да се подценява инерцията, която е много силна, особено в съдебната система и нейния най-висш кадрови орган.

Очевидно 22-рото число на месеца се оказа значимо за прокуратурата. И ако на 22 октомври 2020 г. самото начало на разговора за предсрочното освобождаване на Генералната прокуратура звучеше като ерес, то на 22 юли беше запомнено с това, че показа, че такъв разговор е възможен с практически празно съдържание. Използваме фразата „политическа воля“.



Различни гледни точки са представени под заглавието „Анализ“, изразените мнения не е задължително да съвпадат с редакционната позиция на „Дневник“.

Source