През последните десет години Северна България е загубила почти една пета от населението си.

През последните десет години областите Габрово, Монтана, Плевен, Ловеч и Враца са загубили почти една пета от населението си. Само Варна има време да отчете увеличаване на броя на хората, живеещи там, тъй като растежът е слаб и това по-скоро поддържа паритета и задържа човешките ресурси. Това съобщи икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов по време на онлайн форум.

Експертите на ИПИ представиха анализ на икономическото и социалното развитие на регионите на Северна България.

Николов каза, че по отношение на вътрешната миграция Варна продължава да бъде магнит за хората с по-динамичен пазар на труда и по-добра социална среда. На Северозапад, въпреки лекото подобрение след последната криза и ограничаването на вътрешните миграционни процеси, сега те се влошават и според икономиста има очаквания, че поради коронавирусната криза е възможно тези процеси да бъдат отложени.

По отношение на естествения прираст Варна също успява да балансира равнищата на раждаемост и смъртност, въпреки че този показател има отрицателни стойности, както другаде в страната.

Стареенето на населението е проблем за някои от най-развитите региони на България, както е проучено от ИПИ. Населението на Габровска област старее най-бързо. Варна, Търговище и Силистра имат потенциала да навлязат на пазара на труда през следващото десетилетие и тези региони отчитат по-бавно стареене.

Изследването взема предвид разликите в заетостта и заплатите, които се определят от структурата на работната сила. Например в Габрово, Русе и Търново почти 30 процента имат висше образование, във Варна – около 25 процента, което е предпоставка за развитие на икономика, базирана на услуги, особено в областта на високите технологии.

ИПИ съобщава, че във Видин, Монтана и Плевен има несъответствие между професионалното образование, предлагано в училище, и нуждите на пазара на труда, за разлика от районите по Дунав. Областите Габрово и Велико Търново също се нуждаят от реформа в професионалното образование, за да я доближат до нуждите на пазара на труда.

Според ИПИ в няколко области: Добрич, Търговище и Видин, в по-ниските класове на средното училище, когато приключва задължителното обучение, голям брой ученици отпадат, докато Габрово и Ловеч са много по-добри в това отношение.

Варна „тежи“ най-много на картата на Северна България, – коментира икономистът от ИПИ Петър Ганев. За 2019 г. повече от половината от БВП и добавената стойност в Североизточния район за планиране идват от Варна, както по отношение на промишлеността, така и по отношение на услугите. Но географски и като свързваща връзка Варна едва ли ще има значително въздействие далеч извън Североизточния регион, коментира експертът.

В Северен централен район разпределението между трите водещи центъра – Габрово, Русе и Велико Търново е много по-балансирано. Северозападният регион, който е най-бедният, изглежда е относително балансиран, но му липсва център, който би могъл да промени средата и Плевен трябва да бъде такъв според населението, но не се различава много по отношение на БВП от Враца, чието тегло идва от АЕЦ Козлодуй.

Що се отнася до динамиката на ИКТ сектора по отношение на броя на заетите в Северозападния регион, те са около 1000 – 1100 души, с отчетен ръст във Враца. Експертът припомни, че в индустрията като цяло работят над 100 хиляди души, от които 80 процента живеят в София. В Североизточния регион броят на служителите вече е 4500, Варна и Пловдив се борят за втората позиция по ръст в ИКТ сектора след София.

В Северен централен регион броят на заетите в ИКТ сектора е около 2100. Някои инвестиции в сектора също допринасят за растежа – например в Габрово.

Source