Посмъртен скандал на Христо – ᐉ Новини Fakti.bg – Мнения

ФАКТИ публикува мнения от широк кръг гледни точки, за да насърчи конструктивния дебат.

Какъв е скандалът на световноизвестния художник? Живакът в работата му и съпругата му Жан-Клод е конфронтацията между вечното и временното. Двамата откриха пробив в интелектуален свят, източен от интелектуален снобизъм, и започнаха да „опаковат“ известни индустриални постижения, както и паметници на културата. Обърнете внимание, че Христо опаковаше моста не в Коло Фичето, а в Понт-Ньоф в Париж. Никой не знае къде е река Дряновская и каквато и опаковка да се направи на моста й, тя няма да бъде забелязана. И за да бъде инвестицията печеливша, паметникът трябва да бъде известен.

В този смисъл изборът на Кристо и Жан-Клод да се съсредоточат върху световните забележителности не е случаен. Следователно за много художници дейността на „двойката“ няма нищо общо с „изкуството“, а има чисто предприемачески характер. Около неговите реализации, в резултат на грандиозни противоречия между застъпниците на истинското изкуство и опаковката на Кристо, той и съпругата му станаха милионери. Скандалите между „възхитени“ и „възмутени“ се оказаха печеливши. Не търсете обаче и най -малката следа от България в личността на художника. Подобно на Фичето, страната ни няма „търговска“ стойност на пазара на изкуството. Името ни е извън световните каталози. Ето защо Кристо се нарича „Христо“ и заедно със съпругата си разпространяват работата си под егидата първо на френска, а след това и на американска идентичност.

От практическа гледна точка, той и Жан-Клод, осъзнавайки, че в България няма „манастир Парман“, „Голям каньон“ и че Ел Греко не е роден в Ломе, сложиха край на страната, в която се намираше. Е роден. Никой няма право да го обвинява, защото изборът е негов. Има обаче само една истина. За кратко време след освобождението от турското робство ние очаровахме Европа. Bulgarian Glory се основава главно на монопола на розовото масло във френската парфюмерийна индустрия. В резултат на неуспешното ни участие във Втората световна война и петдесетгодишния период зад Желязната завеса, България загуби своята привлекателност в очите на народите от Западна Европа.

Самият Христо в онези редки случаи, когато е принуден да говори за произхода си, казва, че е „български македонец“. Никога, че е българин. Малко хора знаят, че фамилията му е Явашев. Журналистите, режисьорите, които му посветиха статии и репортажи, се опитват да го представят като „репресиран“. Никой от тях не обяснява как „репресираният студент“ заминава за Прага през 1956 г. с нормален паспорт, без да губи косъм от главата си. По това време руски танкове стреляха по протестиращи в Будапеща. В тази връзка образът на свободолюбив художник, който се противопостави на комунизма, има няколко празни страници, които завинаги ще останат празни. Христо Явашев, който избра „свободата“, остана сляп за нашествието на Червената армия през 1968 г. в Прага. Той остава глух за феномена „Солидарност“ в Полша през 1982 г. и никога не говори името на Георги Марков.


Работата на Христо не е единствената. Много българи избягаха от България по време на тоталитарната система. Някои се втурнаха да станат германци, други французи или американизирани. Промяната на името беше част от техния избор да скрият произхода си. Но имаше и такива, които независимо от политическата обстановка в България останаха българи. Най -големият оперен бас в света е Борис Христов, въпреки че ДП го обяви за „предател на родината“ и той има македонски корени, той не пропусна възможността да декларира, че е българин. Румънецът Юджийн Йонеско и руските танцьори Баришников и Нуриев също избраха „свободата“, но не се отказаха от произхода си и продължиха да говорят родните си езици.

Христо Явашев умира на 31 май 2020 г. Неговото завещание е опаковката на Триумфалната арка. Неговият фонд има достатъчно пари, за да го реализира. Така избухна последният скандал с Кристо. Паметникът се счита за най -престижния във Франция. Въпреки съпротивата на мнозинството френски граждани, които открито протестираха срещу оскверняването на паметника на Незнайния воин, кметът на Париж Анна Идалго се съгласи да изпълни каприза на Христо. Съвпадението на двете събития не е случайно. Както се казва, лошата реклама не е така. Привържениците на кметството отговарят на недоволните: „Досега минахте Арката, без дори да я видите! Сега, благодарение на опаковката, ще осъзнаете стойността й! “

Проектът се ръководи от племенника на Христо Владимир Явашев. 25000 кв.м. полипропиленът временно ще скрие Триумфалната арка от очите на туристи и парижани. 95 алпинисти опъват платна пред стотици минувачи, които предизвикват или подкрепят проекта. Спорът все още не е ескалирал в сблъсъци, тъй като кметът обяви, че бюджетът от 14 милиона евро ще бъде изцяло покрит от фондация „Христо и Жан-Клод“. „Лудостта и пустошта“ обаче е думата, която най -често се чува в Арката сега. В страна, горда с Леонардо да Винчи, чаршафите на Кристо със сигурност ще се размахват за последен път.

Франция

Source