Планът на Пеканов е подкрепен от газова електроцентрала с мощност 1 GW в ТЕЦ Марица Изток 2 и бум на възобновяема енергия.

Създаването на комисия за енергиен преход, газова централа с мощност 1 GW в ТЕЦ Восточна 2 Марица и силна подкрепа за възобновяемите енергийни източници са част от мерките, очертани в актуализирания План за възстановяване и устойчиво развитие.

Той също така запазва идеята за подобряване на енергийната ефективност и създаването на Национален фонд за декарбонизация и ще разработи определение за потребители с ниска енергия.

12,6 милиарда лева от ЕС и над 8,2 милиарда лева съфинансиране в България – това е рамката на четвъртата версия на Плана за възстановяване и устойчиво развитие, публикувана във вторник вечерта от екипа на вицепремиера Атанас Пеканов (по-долу има предложение и 4 стълба на кой план).

Възстановяване

Що се отнася до възстановяването от кризата, причинена от пандемията COVID-19, прогнозите с непроменени национални политики показват, че икономиката ще възвърне загубените си позиции едва през втората половина на 2022 г., а заетостта ще достигне нивата отпреди кризата едва през 2023 г.

В преследване на целта за по-бърз растеж, правителството групира редица мерки и реформи в плана за възстановяване и устойчивост, които не само ще възстановят потенциала за икономически растеж, но и ще го развият и увеличат, което ще позволи в дългосрочен план Срокът е да се постигне стратегическата цел на правителството за приближаване на икономиката и доходите до Централна Европа.

Зелени инициативи

В същото време Планът поставя основите на зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка.

Участието на частни инвестиции в проекти се предвижда за около 3,6 милиарда лева, а с държавно финансиране ще достигне 4,32 милиарда лева. Така на практика зелените инвестиции у нас могат да достигнат общо около 9 милиарда лева.

По време на прехода към зелено финансирането е фокусирано основно върху енергийната ефективност и технологиите за възобновяема енергия.

Над 1,844 милиарда лева, или 14,6 процента от парите, са предвидени за обновяване на сгради. Държавното съфинансиране за тази позиция е 621,7 милиона лева.

Има две възможности за поправяне

Най-старите сгради ще получат 100% безвъзмездно финансиране. Тези с енергиен рейтинг D, построени предимно между 1991 и 2001 г., ще могат да разчитат на 85% от парите за ремонт. Останалото ще бъде съфинансирано от собствениците.

Отделно са предвидени 140 милиона лева за фотоволтаични инсталации на покривите на частни къщи, които не са свързани с топлофикация или газоразпределителна компания. Националното им финансиране е 100 милиона лева.

Използване на зелен водород в енергия

ще подкрепи 330 милиона лева, които са предназначени за изграждане на инфраструктура за нейното пренос, както и други нисковъглеродни горива за електроцентрали в регионите с въглища.

Други 68,4 милиона лева са отпуснати за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз.

Нова газова централа

ще има държава в ТЕЦ „Марица Восточна 2“. Той ще има капацитет от поне 1 GW и ще поддържа плана за 498,7 милиона лева. За проекта се предвижда държавно съфинансиране в размер на 1,16 млрд. Лева. По този начин се очаква новият газов капацитет да струва около 1,6 милиарда лева и не е ясно откъде ще дойде финансирането от България.

Изграждане минимум 1,7 GW мощност на WEI и батерия

Предвиждат се 877,7 милиона лева еврофондове и 1,78 милиарда лева съфинансиране. Механизмът е насрочен с шест тръжни процедури за шест месеца, започващи на 1 януари следващата година. Всеки търг има за цел да осигури минимум 285 мегавата възобновяема енергия. Изпълнението на проекта ще бъде подкрепено с безвъзмездна финансова помощ за най-мощния инвеститор.

Още 92,5 милиона лева са предвидени за пилотен проект за производство на енергия от геотермални източници.

Изградете газопровод

Планът предвижда над 32,6 милиона лева за електроцентрала в комплекс Марица Изток. Идеята е този химически тръбопровод да е от полза за химическата индустрия в района на Димитровград, както и за енергийните компании на Марица Изток. Връзката вероятно ще бъде осъществена чрез бъдеща междусистемна връзка между България и Гърция, която ще тече наблизо.

Съществуват и специални изисквания за възобновяемите енергийни източници.

При изграждането на нови съоръжения за възобновяема енергия ще е необходимо да се осигури съоръжение за съхранение на енергия, което да балансира нестабилното производство.

Очаква се батериите да имат капацитет от поне 4 часа и капацитет, покриващ поне 25% от общия капацитет на централата за възобновяема енергия. Изграждането на тези ВЕИ съоръжения с мощност 1,7 GW с батерии се планира до края на 2025 година. И те трябва да бъдат подкрепени с батерии, отговарящи на една четвърт от този капацитет.

Поставените цели са да се осигури 25% дял на възобновяемата енергия в крайното потребление през 2024 г. и 10% намаляване на енергийната интензивност на икономиката. Очаква се емисиите на вредни емисии на CO2 в атмосферата да бъдат намалени със същото количество.

Транспорт и цифрова инфраструктура

В рамките на Плана за създаване на цифрова инфраструктура са осигурени 527,2 милиона лева от европейски фондове и 404,9 милиона национално съфинансиране.

По отношение на транспортните връзки се отпускат значителни средства за дигитализация и модернизация на системите за безопасност и енергийна ефективност на железопътните линии TEN-T. Там сумата е 296,5 милиона лева. За тягови подстанции и системи за управление са предвидени 273,2 милиона лева, а 217,6 милиона лева – за подвижен състав на влакове със скорост 160 км / ч. 10 милиона лева са предназначени за осигуряване на пътната безопасност.

360 милиона лева са отпуснати за изграждането на третата линия на софийското метро.

Планът не предвижда средства за подобряване на въздушния, морския или речния транспорт.

Четирите стълба на Националния план и техните дялове

Иновационна България – има за цел да повиши конкурентоспособността на икономиката и да я трансформира в икономика, основана на знания и интелектуален растеж чрез мерки в областта на образованието, цифровите умения, науката, иновациите, технологиите и взаимовръзките между тях. Тук са запазени 27,4 процента от ресурсите.

Зелена България е вторият стълб, който се фокусира върху устойчивото управление на природните ресурси, отговаряйки на настоящите нужди на икономиката и обществото, като същевременно поддържа устойчивост на околната среда, така че тези нужди да могат да бъдат задоволени в дългосрочен план. Този компонент осигурява 36,8% от ресурсите на плана.

Свързана България подчертава повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на регионите на страната, като подобряване на транспорта и цифровите комуникации, както и насърчаване на местното развитие, основано на специфичен местен потенциал. Този елемент осигурява 17,8% от ресурсите.

Справедлива България е четвъртият стълб – фокусира се върху хората в неравностойно положение, за да постигне по-устойчив растеж и споделен просперитет за всички, и изграждане на ефективни и отговорни държавни институции, които са чувствителни към нуждите на бизнеса и гражданите. Тук са запазени 18 процента от ресурсите на плана.

3е новини. нето

Source