Перфектният български е най-добрият показател за добра книга в океана от съвременните издания, според писателката Светла Андреева.

БОБСТ 08:15:01 29-12-2020
MH1646BO.008 08:15
Велико Търново – книги – писател – коментар

Перфектният български е най-добрият показател за добра книга в океана от съвременните издания, според писателката Светла Андреева.

Велико Търново, 29 декември / Марина Петрова, БТА /
Според писателката Светла Андреева красивият български език е най-добрият показател за намиране на добра книга в много съвременни издания.
Когато разлистваме книга и усещаме прекрасния български език, това означава, че сме на прав път, последван от добре изграден сюжет и любопитна интрига, затова писателката Светла Андреева съветва да се съсредоточим върху големия брой наскоро издадени книги, предлагани в книжарниците и библиотеките. Всички са убедени, че трябва да се чете, но въпросът е какво да се чете, – коментира Светла Андреева в интервю за БТА.
В момента в България се издават над 1000 заглавия годишно. „Това е океан, в който трябва да изберете най-подходящия, най-ценния, според вкуса на всеки читател“, каза тя. Според нея има много автори на книги от различни жанрове, но някои от тях могат да се нарекат писатели.
Не всеки писател е писател. Трудно е да станеш писател. Фактът, че си публикувал огромен тираж, шумно рекламирал книгата, не те превръща в писател, смята Андреева. Според нея един от основните недостатъци на медиите през последните години е оперативната литературна критика.
Литературният критик може да поправи читателя, а не само изследователя, в качеството, в което литературните критици са станали напоследък. В необятното пространство на книги с интересни, често провокативни заглавия читателят, търсещ нещо ново и неизследвано, е объркан и изглежда се нуждае от съвет. Тя отбеляза, че неслучайно водещите ежедневници в западния свят, Америка и Русия са запазили своите колони с литературна критика и именно тези мнения се продават в книгите.
Колумнистите в различни медии, които непрекъснато четат нови текстове, освен рекламни отзиви от издатели, са най-търсени за мнения и вдъхват доверието, което търсят читателите. Виждаме, че винаги има критични мнения и оценки относно преведените книги, публикувани на българския пазар, публикувани на гърба на кориците на книгите “, подчерта Андреева. Тази практика е необходима и за нови български автори да пресеят добри публикации и да продължат парадигмата на качествената българска литература.
Според писателя четенето като цяло и четенето на книги са две различни вселени. Можете да четете касови бележки, брошури в супермаркети или съвети за печелене на пари и приятели, но това не ви прави четец на книги, каза тя.
Добрият писател формира вкус и етично мислене, той облагородява читателя, издига го, следователно не е много логично да му се налага само ролята на „грамотен“, защото за да се чете, човек трябва да бъде грамотен априори “, каза Андреева.
Тя отбеляза, че в наши дни, когато много хора избягват социалните си контакти в реалния свят, единствената форма на диалог и помирение с течение на времето е четенето на добра история.
В последната си колекция от разкази „Краят на апокалипсиса“, което само по себе си означава край на края, писателката включва 12 истории, родени от реалния живот през последните две години и от телевизионни новини.
„Живеем в абсурдно време, когато ненормалното се счита за нормално и обратно, но в тези текстове говорим за апокалипсиса не във физическия смисъл на думата, а в смисъла на апокалипсиса в човешката душа“, подчерта Андреева.
Човекът е подложен на седемте смъртни гряха и неслучайно е предупреден за тях. Сега сме свидетели на много случаи на алчност, алчност, омраза, егоизъм. Всяка от тези истории разказва как краят на апокалипсиса ще дойде след смирението и осъзнаването, че трябва да спрем да бъдем това, което сме станали поради нашите страсти, слабости, страхове и внушения. „Когато преоткрием любовта и красотата, ще дойде краят на този апокалипсис, който определяме като истинско същество“, казва писателят.
Според Светла Андреева българската литература е богата на забравени писатели. Това са имена, които са създадени в средата и края на ХХ век, но не са включени в учебниците и днес не са интересни за издателите и следователно са изпратени до забрава. Писатели като Васил Попов, Станислав Стратиев, Марко Семов, Александър Томов, Димитър Коруджиев, Димитър Шумналиев и много други може да останат непознати за по-младото поколение читатели и писатели, но те трябва да научат много и от философията, и от литературата. „Структура и мъдрост, така че е добре да разгледате библиотечните рафтове“, каза тя.
Светла Андреева е писател, автор на седем книги, лауреат на национални и международни награди в областта на литературата, дългогодишен журналист и общественик.
/ MH /

Source