„Очите ме болят и съм самотен“ – само за 7 месеца само 35 дни в училище за шестокласници.

Децата са демотивирани и апатични

съществува риск от полагане на изпити през следващата година

– Какъв вид музика слушаш? – пита фризьорът, като подстригва момче със слушалки в ушите.

– О, не. Аз съм в клас.

Такъв диалог беше наблюдаван наскоро във фризьорски салон от учителката по английски език Силвия Аспарухова от 18-то училище на Уилям Гладстон в София. Тя работи като учител в начална стая в клас по английски в 6 клас.

Календарът й показва, че от началото на учебната година шестокласниците посещават уроци само за 35 дни, а миналата година са били онлайн през целия втори семестър. Шестокласници, които

около 60 000,

най-повредени

извън ротация

различни възпитаници на училище чрез противоепидемични мерки. Те бяха в класа поне от всички останали класове.

Класът гарантира, че следващата година децата ще отидат в 7 клас, когато имат миниатюри. И оценки 5, 6 и 7 ще бъдат включени в бюлетина за кандидатстване.

“Никога не сме мислили, че това може да ни се случи. Скоро имахме урок по английски за бъдещето. Предложението трябваше да бъде написано за това какъв ще бъде светът след 100 години. То гласеше:” След 100 години учениците няма да отидат в училище, но ще учат само на собствен компютър. “Провериха кога е издаден учебникът. Оказа се, че е 2017 г. И това, което се случи, вместо 100, се случи след 3 години”, каза учителят.

Мярката за дистанционно обучение работи добре миналата година, каза тя, но децата вече бяха апатични и трудно мотивирани. Нейният осмокласник каза след първия си ден в училище: “Е, до виждане, можем да влезем в мрежата.”

Аспарухова прави тестове, когато децата са в училище, за да провери какво наистина знаят. Защото вкъщи има много

родителите стават

зад гърба

im и suflirate

Оказва се, че ги проверява, но е неудобно да им коментираш.

„Няма проблеми с материала, вървим по план, няма закъснения. Ще има преговори и допълнителни консултации. Притесняваме се за психическото състояние на децата. Наблюдавам апатия и липса на интерес към значителна част от учениците и то не само към образователния процес, но и към всичко “, – присъединява се колегата й преподавателят по български език и литература от 119-и Софийски университет акад. Михаил Арнаудов „Катерина Иванова. Тя преподава 3 паралелки от 6 клас и е категорична, че децата трябва да общуват директно със съученици, учители и приятели.

Няма спонтанна комуникация, няма време за улицата, няма положителни емоции.

Техният живот

еднородност.

Ставане

седнете отпред

компютър

подгответе се за уроци, а през деня са в клас. Този ритъм за толкова дълъг период уморява както физически, така и психически, – казва учителят.

Биляна Илиева е майка на шестокласника на 18-то училище Иля Илиев. Тя благодари на учителите, които направиха невъзможно децата да се чувстват добре и без пропуски в знанията. Съвременните учебници обаче не бяха достатъчно интересни и нямаха необходимия брой интерактивни уроци. Често по време на дистанционно обучение децата просто слушат радиостанцията. Тя има щастието да работи от вкъщи и по този начин да има реален контрол върху учебния процес. „Очите ме болят, вкъщи съм разкъсана и самотна“, обяснява самото дете как се чувства след онлайн маратона. Още по-трудно е за родителите, чиято работа не им позволява да имат домашен офис. Те не могат да бъдат сигурни какво се случва с децата. „Детето може да е замесено, но да се разхождате из апартамента, да гледате филм или да се къпете например“, казва майката, която често е трябвало да се превръща в педик с инструкции: „Стойте там, слушайте, внимавайте!“

Иван Игов, консултант психолог:

Сега е по-важно да се бориш не толкова за

отглеждане на деца и тяхната душа

Нашата психика ще страда по-опасно

отколкото нашето физическо здраве

– Г-н Игов, как се отразява изолацията на децата?

– Няма категоричен отговор. В тази пандемия нямаме отговор на много въпроси. Той е уникален по много причини и една от тях е, че децата са много по-малко склонни да се заразят, много по-лесно е да предадат болестта, но те са пълни носители. Всеки път, когато училищата бяха отворени за дълго време, честотата и смъртността се увеличаваха. Нямам категоричен отговор кой е по-добре. Ще останат ли децата вкъщи, което е невъзможно, защото особено през топлите месеци са на улицата – в градини, в търговски центрове. Или отидете на училище, където учителите могат да се заразят. Цялата история има два аспекта. Един от тях се вижда. Социализацията с връстници е важна по време на ранна юношеска възраст. Това е преходен период, когато родителската среда като социализиращ организъм започва да изчезва на заден план. Приятели, връстници, съученици започват да се превръщат във важен елемент на комуникация. С тях губите това, което ще имате като възрастен. Проявявате приятелство, влечение, отвращение. Тогава първата любов, първата неприязън, първите проблеми, възникващи в социалната комуникация. А в училище децата попадат в конкурентна среда. Ако има добри учители, които ръководят екипа в конкурентна среда, децата ще се справят по-добре. Ето как се учим. Ето как разбрахме всички. Разбира се, когато това не може или не се случва косвено в Интернет, тъй като децата не само се учат в интернет, но и се срещат в интернет, това е един от проблемите.

– Коя е другата страна?

– Много деца са попадали на нещо, което обикновено не се случва на тази възраст. Това е смъртта. Имахме висока смъртност. Всеки от нас възрастните познава поне един човек, не дай Боже починал приятел или близък роднина. Същото е и с децата. Повече от 1000 учители са починали. Всеки от тях имаше по няколко десетки ученици. Това означава, че децата са изправени пред смъртта лице в лице. И на тази възраст много е невъзможно да се обясни. Животът е напред. Животът е отворен и изведнъж виждате смърт. И вие познавате вашите роднини. Говорил съм с много колеги, училищни психолози, които се опитват да се справят с тези ситуации. В Шумен имаше такъв случай. Имаше деца, които протестираха, не искаха да ходят на училище. Има още един инцидент в столично училище, който ми се стори драматичен. Директорката ми каза. След урока тя вижда, че ученикът прави нещо в банята, и отива да провери. Вижда се да прави бърз тест за антиген. Тя го пита защо. Той обясни, че го е купил, за да провери дали е заразен, преди да се върне у дома. Представете си за какво говорим! Много от децата всъщност са заразили родителите си. Във всеки случай много деца са преживели тежка психологическа травма. Ние наричаме това травматично или посттравматично стресово разстройство. Това е много добре описано в литературата. Когато пандемията приключи, наистина се надявам, че ще е в края на лятото, тогава ние, психолозите, ще имаме много, много работа. По време на криза човек по някакъв начин се мобилизира, издърпва, но след това ще има хора, които все още ще преживеят всичко това драматично и то години наред. Това важи и за някои от нашите деца.

– Какво е решението?

„Наистина трябва да се ваксинираме. Няма да слушаме глупости за тази или онази ваксина. Никога преди в света не е имало толкова много манипулации с едно и също лекарство. Убеден съм, че дори и най-простото хапче, ако бъде дадено на десетки милиони хора, ще има хора, които ще имат алергична реакция към него. В момента имаме такава възможност. Бях донякъде разочарован, че учителите не бяха масово ваксинирани. Наистина се надявам всичко да се промени, защото това е ситуация и скоро няма да излезем от нея от гледна точка на психиката. Нашата психика ще бъде засегната по-дълго и по-опасна от физическото ни здраве.

– По-бързо ли израснаха днешните деца?

– Децата са деца. Те са изследвани много по време на войни, социални кризи и др. Децата винаги имат време да играят, да се забавляват. Някои от тях, разбира се, са поели отговорности, които никога не са имали. Гледам внука си, който трябваше да помага на баща си в карантина в продължение на 14 дни. И той е точно на тази възраст – на 12 години. Сигурен съм, че повечето деца могат да се справят. Бих искал да посъветвам както родителите, така и учителите да не пречат на децата да говорят за преживяванията си. За много от тези неща ще трябва да се говори, а не да се мълчи.

– Не е ли по-добре да забравите?

– Не се забравя. Остава някъде дълбоко, затова е по-добре да поговорим за това. Така че нашите деца да говорят за това, което са преживели, какво чувстват. Включително изолация и отказ от училище – колкото повече говорим, толкова по-добре. Ако имате безсъние, разстройство с дефицит на вниманието, плач през нощта и чести събуждания, родителите трябва незабавно да посетят специалист. Може да се пропусне една академична година. Учебният материал може да навреди малко, дори за деца, които вече са твърде много в училище. Но сега е по-важно да се борите не за образование, а за душата си.

Source