Откъси 9: Преброяване? Не ме брои – фрагменти

Полският модел и нашата незряла емоционална интелигентност

Страхувам се, че малкият и средният бизнес ще пострадат най-много от предстоящото местоположение. Ще кажа и нещо от сърце: нямаме дясна икономическа традиция, според която да мислим за тези, които създават работни места и де факто са гръбнакът на икономиката. Напротив, ние масово разглеждаме не „хората“, а държавата като истински „суверен“ – и тя трябва да бъде преди всичко арбитър на икономическите отношения, а не основен играч в тях. Това все още е разликата между нас и, да речем, Полша. Поляците – поради различни исторически причини – са прави, защото разбират как ще „успеят“.

***

Само предполагам, но може да е свързано със Золидарност, а може и да не е от началото на 80 -те години. Знам само следното от моята полска приятелка Беата, която сега е главен изпълнителен директор на чуждестранна банка във Варшава – това са съответните културни въпроси, но по някаква причина повечето са съгласни, че дясното мислене и силата на частната собственост предхождат всяка друга вид политика.

***

Няма да се спирам подробно на тяхната здрава русофобия, въпреки че има връзка.

***

Ние сме далеч зад тях, както след Чехия, но без особен успех. Наскоро, наред с други неща, ние не само не се разделихме със социалната носталгия, но по някакъв начин завършихме историческото си изследване. Което ни информира хладнокръвно, че – с изключение на великолепната стъпка на Руската империя срещу Османската империя, много ви благодаря, освободители – трагедията на нашата историческа съдба през ХХ век е свързана с руската имперска политика и най -вече на зловещия си аватар на СССР. …

***

На всеки „политически русофил“ (защото се гордея, че съм „културологичен русофил“, с дълбоки познания за техния език и култура, всякакви различия), щях да напусна Вазов – „четете, животновъд“.

***

Но не се отклонявайте. Признавам малко пристрастие тук, смъртта причинява Силвия Плат в друг случай, но ние имаме изкривена традиция на това, което вигите и тори са знаели още през деветнадесети век – политически бунт на десни и леви, а също и „надиграване“ кой ще бъде още – нечестен популист.

***

Между другото, помните ли как Мартин Идън се срещна с образована млада дама от висшите класове, опитвайки се да я впечатли, като каза „този Суинбърн“ (вместо „Суинбърн“, тоест старият Алджърнън)? И да направим паралел с настоящите невежи, за които гласувате, кои са естествената проекция на други невежи?

***

Не обичаме успеха и това е огромен културен проблем. Ние наистина искаме да го унизим, но – имайте предвид – ако това ни се случи, тогава забравяме, че не сме го харесвали и сякаш искаме да го поставим в лицето на „бившите му сънародници“. Сякаш удоволствието от успеха не се крие в него самия, а в неговите зли маневри.

***

От гледна точка на Юнг, това ни прави нация с емоционална интелигентност на 13-годишно дете.

***

Това не е само нашата „прерогатива“, далеч от това, но очевидно сме отлични в два спорта – художествена гимнастика и отвращение към себе си.

***

Добавете към това параноичните мисли за ваксинациите, така че както казва моят приятел професор Коста Костов, първокласен лекар, като пулмолог, ще загубим много хора, не само възрастни (той специално ми разказа за 30-годишен човек, който не се е борил с вируса) и няма да спра да го казвам. Не знам дали разбирате какво е чудовищно тук. Става въпрос за ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ, без извинения за капачките. Докато говорим в медиите дали да се ваксинираме, британците дори имат специално назначен министър на ваксинациите с още по -специални правомощия – Надим Захави. Мога ли да позная какво би казал тук нашият обикновен обикновен човек с достъп до социални услуги? Вероятно „О, Захави, евреите са навсякъде“.

***

Според мен отказът от ваксинация означава, че не си просто тъп – вече излизаш от обичайната тъпота и ставаш някакъв забранителен глупак.

***

Тъй като четенето на хартиени книги е добро: помните ли Суифт и джуджетата? Там „управляващите“ ги избраха в своеобразен цирк – какви извивки и аплодисменти могат да покажат. Тези. Суифт изглежда като първата ирония на Просвещението. Гуливер “се възхищаваше” на лилипутската система – в смисъл, че управляващите лилипути във всеки случай щяха да бъдат крадливи и “неумели”, но поне забавляваха лилипутския крал. Да биете камбаните?

***

И нека ви припомня нещо друго – лилипутският цар понякога изпада в някаква каталепсия, понякога върху себе си, понякога в средата. Напомня ли ви за някого?

***

И още нещо: помните ли това за Зевс, който погрешно обърка красивия млад мъж Ганимед за ойнох, т.е. “Чаша за вино”? Е, аз съм циник плюс епикт и ще попитам какво се е случило след като Зевс е пил, ако разбирате какво имам предвид? Така е и с нашата политическа система. Като цяло: наемаме Ганимед, но виното не идва от него, едва тогава нещо боли.

***

Бъди внимателен. Новите прокариоти няма да станат еукариоти.

***

Между другото, като говоря през цялото време за „суверена“: аз, като заклет англофил, няма как да не мисля за английската златна монета „суверен“ от времето на Тюдорите (Хенри Седмия, нещо като Борис Три, както би казал Пената .)). Това е “инвестиционна монета”, т.е. не буквално платежно средство, а нещо богато на злато, в което можете да инвестирате. Направете очевиден саркастичен коментар или сами ще го запомните?

***

Нещо като „Луи“ и „Златен Наполеон“?

***

Положението ни е подобно на културните и смазващи глупости, които изплюва уж важен изборен професор. Той каза, не се шегувам, „като дамоклев меч на гордиев възел“. Това е необразованото ниво на “талавизия”. Това е толкова ниско, че всеки по света може да мине за експерт, ако уморените редактори го поканят да гледа телевизия.

***

Ако трябва да обясня защо горният цитат е ужасно глупав, подценявам ви. И никога не те подценявам.

***

За повече свобода и дишане ще ви припомня какво каза самият Пол Маккартни за това как е измислил фразата „сержант. Пипер “: че не е чул добре от един от обслужващия персонал, който е казал” дайте сол и черен пипер “на обяд.

***

Ще видиш? Понякога е страхотно, с Бийтълс: “Ние сме сержантът. Клубна група на Pepper’s Lonely Hearts / Отпуснете се и си позволете една вечер.” И след това „Един ден в живота“ на друг гений. (Но за Ленън – отделно и скоро.)

***

Нашите политици сега изхвърлят залъгалката от количката. „Войници и наддавачи, това сте вие ​​от първи до последен“ – ако разрешите тази връзка към Карлсън.

***

Това също е детска игра на „предатели“, като четвърти клас – Слънцето вече не ми е приятел, защото ми открадна химикалката и ме удари с бележник по главата.

***

Не вярвайте на всички, извинете за лошата граматика. Защото на първо място те нямат доверие в себе си.

***

Така че не ме бройте. Малко ирония не вреди.

***

П. РИП Марин Бодаков е моят вечен културен съюзник, автор на рецензии за „Егоист“, блестящ учител и поетичен ум. Ще ми липсваш, приятелю. И литературното ни „девственост“ го няма.

NB: Адвокатите на Nova Broadcasting Group, много неприятни и мрачни професионалисти, предупреждават, че никоя част от този текст не може да бъде възпроизведена без тяхното изрично разрешение.

Source