Откъси 24: Смисълът на живота (Част II) – Откъси

Втората част, в която се чудя защо изобщо втората част

Миналия път бях малко несправедлив към Сизиф – решително го приших към древногръцкия парвен от онова време (което никой не знае точно кога). Но тя остава централна за голямата задача, която си поставям (заедно с покойния ми съюзник Камю) – да синтезирам смисъла на живота например в четирите си статии в любимия ви Vesti.bg.

***

Обещавам, че има четири от тях, включително философски анализ на стария алжирски вратар (очевидно, това е игра на факта, че моят колега Камю е играл полупрофесионален футбол през 50-те години на миналия век, по време на големите събития в Алжир, да не говорим за постколониален период. Най-голямата страна в Африка все още се гордее.)

***

В същото време – и в стил на полет – ще се опитам да намеря паралели в нашата настояща, за щастие, много по-скучна и скучна реалност, където никой не трябва да умира по причини.

***

Причините в нашата държава сме разглезени? Какви причини? Няма такова нещо. Това е забавно кимване на Джо Колумбо, един от босовете на пет мафиотски семейства в Ню Йорк – „Мафия? Каква мафия? Няма такова нещо. “

***

И у нас, както в Коломбо, или в някое Гамбино или Дженовезе, изобщо не разбираме за какво става дума.

***

Няма такова нещо.

***

Ирония за мен, ако някой не е разбрал.

***

Но: оставихме Сизиф и Мелопе, тоест Салмони, по заповед на Тайрон и, както в непонятно глупавия роман на Гришам, нашият протоХалгаджия вдигна нечовешка партия там в Студентския град, така да се каже. Но преди това (изглежда споменах това) той също открадна добитъка на Автолик просто защото можеше, а самият Зевс пое функцията на „главен прокурор“ в онези нелиберални времена. (Не като сега, когато, разбира се, имаме смазващо разделение на властите.)

***

Факт е, че Хермес, предполагаемият пощальон на додекаедъра, също беше нечовешки олигарх – той превърна олимпийската власт в лична власт. (Ако беше днес, това би означавало, че апартаментите и джиповете, закупени от Olympus, разбира се, са доста чисти.) Кажете нещо от рода на: „Сега ще започна собствен бизнес, защото съм не само предприемачески, но и аз съм основателят на Коринт.” …

***

Което, както казват фризьорите, “изяде главата”.

***

Сигурно знаете какво е „гордост” (ще ви разкажа подробно през януари) – това е гордостта на простосмъртните пред Бога, т.е. идеята, че един герой може да бъде “равен” е налице. От тази културно-митологична справка излязоха редица ужаси – от Мусолини до Пол Пот. Но да не изпускаме от поглед Сизиф – дори сега той изглежда като нещо познато, а именно посредник на властта и контактите „отгоре“, дори си позволява да отвори офис за оплаквания, които може да касаят Олимп. Разбира се, вземането на огромни суми за това, което сега наричаме „политическо лобиране“ и обещанието „ще видим“.

***

Тези. Сизиф се позиционира като умен посредник за връзки с обществеността между боговете и несправедливите, но неговият провал – както понякога се случва и до днес – е 18-годишно прекрасно създание. Това е Егина, дъщерята на речния бог, която, за съжаление, е нещо като митологичен баща на самия Дионис. Сизиф се побърка по въпросния „модел”, забравяйки, че дори в древногръцката митология има нещо като „jus primae noctis”, т.е. че първо Майстора пробва 18-годишни модели (и от двата пола, нали, Древна Гърция), а чак тогава ти правиш устата и е много възможно.

***

Всъщност не се е променило много. Моделите все още търсят днешния Сизиф, но разбира се само като фотограф в Дубай или Малдивите. И днешният Сизиф, за разлика от оригинала, не вика „Аз съм Сизиф“, а е скромен – не иска да знае кой е фотографът.

***

Много интересно: в дните на класическата Атина „парейдолия“ означаваше нещо като естествена оптична илюзия, но днес, с Aegis в Insta, с помощта на Photoshop и свързаните приложения, това означава нещо различно.

***

Но да напомня нещо важно: провалът на Сизиф не е, че е протохалгаджия, т.е. че това е просто установена култура. Неговият провал се нарича “ксенофобия”, а именно фактът, че той не се подчинява на божествения закон за гостоприемството и смята, че може да му се размине.

***

Ето защо, Зевс, с удоволствие или не, решава да даде пример – никой не може да се състезава с Бог, дори и да е собственик на чалга клуба, в който уж прославяме олимпийците. И изпраща Танатос, самият Смърт, винаги облечен в черно като петия член на Metallica, да отдаде почит.

***

Танатос, разбира се, е нечовешки изрод. Той се възбужда не само от убиването на самата душа, но и от малки квазисексуални неща, като например да те докосне с костелив пръст или да гледа как розовата човешка кожа избледнява. Същото е и с Харон, лодкарят на подземния свят. Представям си ги като деца на улицата, като мен, крещящи на Сизиф, ами как си играл, братко, много си глупав.

***

Сега малкият Плиний Стари, къде без него: всъщност Персефона наказва Сизиф с известния камък в Тартар, защото Зевс и брат му Хадес очевидно са заети с някои по-важни неща.

***

И тук е момент да кажа едно от най-важните неща, преди да говоря за Камю.

***

А именно: додекаедърът чрез Персефона внушава Сизиф или да умре (в други източници – дори лодкарят Харон го кани), или да живее вечно, но напълно БЕЗ ЧУВСТВИТЕЛНОСТ.

***

Жив, но мъртъв от скука и монотонност? Е, въпрос към теб.

***

Ще буташ ли камъка завинаги или предпочиташ да е завършен? И, което е още по-отвратително – ако изберете първото, самоубийство не съществува (концепцията за което вече е чужда на древния ум)?

***

Нека всички отговарят спокойно.

***

Добре, добре, през следващите две седмици ще обясня за Камю и защо Митът за Сизиф има „смисъл“. Надявам се да ви дам малко смелост, защото никога не съм бил и никога няма да бъда толкова позитивен (кисела усмивка).

***

Това е голям въпрос. Моите учители по философия – живеещи като Здравко Попов и Цочо Бояджиев – биха казали добре „не бъди толкова лош” – заради най-интелектуалната доброта и мъдрост. Но мъртвите, като Сенека, Епиктет, Спиноза и Хобс, биха казали: „По дяволите всички, основното нещо е да се мисли“.

***

И какво да правим със Сизиф в Тартар? С безполезността на нашите културни или политически усилия, със самия абсурд на всичко, което наричаме “живот”?

***

Няма ли друго четиво – смелост, провал, стисни зъби и бутни този камък? Познавате ли прекрасни думи като смелост, твърдост, твърдост, издръжливост и вяра в себе си, нашия отказ да се подчиняваме?

***

Чуваш ли го как се смее?

Забележка: Адвокатите на Нова Броудкастинг Груп, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: нито една част от този текст не може да бъде препечатвана без изричното им разрешение.

Source