Откривателят на Луковското съкровище го раздава на съседи

Той получи 15 000 лева от държавата, а банкнотата ги стопи до 1500 лева.

Много вода е прелитала под моста от далечната 1953 г., а споменът за откриването на Луковитското съкровище е избледнял – тя си отиде заедно с участниците в него. Странен факт е, че с времето имената на откривателите се забравят. Затова малцина в Луковите знаят, че Цанко Мишев Герчев е открил едни от най-богатите тракийски артефакти по нашите земи.

Читателите ни помолиха да си спомним тази интересна история, която публикувахме през 2008 г. Тогава се срещнахме с Николай, сина на Цанко – само той можеше да каже как точно баща му е открил ексклузивни сребърни предмети. И го направи по много вълнуващ начин. Отново го потърсихме, но за съжаление съпругът му напусна този свят. Любопитна история на съкровището обаче е запазена в журналистическия тефтер.

„През пролетта на 1953 г. баща ми беше на 46, а аз на 4. Родих се късно и съм единственото дете на родителите си“, започна разказа си веднъж Николай. Баща му бил майстор строител, градът и околностите го търсели да строи къщи, а за полска работа все нямало време. Затова поискал съсед да изоре нивата му в местността Балан край Луковит. Човекът отишъл и старателно ремонтирал терена, но по някое време започнал да вали и той не успял да завърши – останал му малък парцел от девет декара.

Няколко дни по-късно собственикът на имението впрегнал кравата, взел съседния добитък и потеглил за зори. „Татко каза, че плугът е заседнал в първата или втората бразда. Мислеше, че е коренище, но когато се наведе да го почисти, видя между буците парчета от глинена кана и различни метални съдове“, продължава Николай.

Докато имаше Цанко с ралото. И той изобщо не намери съкровището и не се замисли, защото не беше в общоприетия вид. Вярно, лееха от кана, но това не бяха монети или бижута със скъпоценни камъни, а някакви съдове. Той извади пръст от тях, изрови от тях всичко, което можеше, натовари ги в каруца и се отправи към града.

„Здравейте хора, идете да видите какви черпаки намерих“, извика той на съседите, докато се връщаше. Дойдоха с любопитство, но затъмнените чаши, вази и други подобни не впечатлиха никого. Цанко щедро ги покани да си вземат каквото си харесат. И хората избраха нещо, преди да заминат.

В следващите дни животът продължаваше както преди – всеки си вървеше работата. Някои съседи обаче, след като измили “кофите” от мръсотията, запалиха благородния метал отдолу, след което слухът бързо се разпространи из града. Говореше се, че майстор Цанко намерил съкровище, което стигнало до властите. „Тогава дойдоха от Съвета с полицията, попитаха баща ми къде, как и какво намери. Тогава казаха, че всичко трябва да бъде конфискувано “, спомня си Николай. Баща му неохотно дарява вещи в дома му. Само фактът, че майка му Рада е сложила вазата незабелязано за тях – тя искаше да си спомни нещо. Върху съда са гравирани цветя и различни плитки, описва наследникът. Общинските служители посетиха и съседни къщи, за да приберат останалите съкровища.

Тогава дошли археолози и историци, разкопали обекта и иззели още предмети – общо около 200. Освен 13 сребърни съда – фиали, вази и купи, три железни юзда и бронзови зъби, различни сребърни пръстени, копчета от конска огърлица, три са открити комплекти конски бижута.хамут, тъй като част от частите им са позлатени, а едната се състои от лидер и четири апликации, отлети в сребро. На лицевата им страна е поставена златна пластина.

Според историците Луковското съкровище до голяма степен отразява особеностите на тракийското изкуство и етапите на неговото развитие през IV в. до началото на III в. пр. н. е. Принадлежеше на местна династия или виден член на племенната аристокрация. Вероятно тревожни събития са принудили знатния тракиец да постави съкровището в голяма глинена урна и да го зарови в земята, където е било скрито повече от 20 века, смятат специалисти.

От години иманяри претърсват нивата на майстор Цанко в търсене на още едно съкровище. Ентусиазмът им се подклажда от археологическото заключение, че съкровищата не са напълно заровени – разделени са на две половини, които са скрити на различни места. Към днешна дата обаче другата част (ако има такава) не е намерена.

Глиненият съд е счупен на малки парченца, които се разпадат в калта, обясни Николай. След известно време “виновникът” за появата на тракийски предмети получава по пощата 15 хиляди лева – с тях държавата купува имотите си. „Баща ми често казваше, че с тези пари може да се купи къща“, продължава Николай. Той обаче вече си е построил къща, изкарвал добри пари от занаята си, затова инвестирал хиляди в ДСК. Синът също не се нуждаеше от тях, тъй като работеше като хладилен техник. Там левът падна, докато деноминацията се обезцени до 1500.

До смъртта си през 1982 г. Цанко Герчев изкарва прехраната на семейството си. Сечеше, блъскаше и правеше нещо през цялото време – ръцете му не знаеха почивка. Неговата вярна спътница баба Рада скоро го последва в отвъдното. Останаха спомени, вазата и оцелялата апликация са скрити сред колите. А Николай и съпругата му, заети с отглеждането на две дъщери, напълно забравиха за откритието на дядо Цанко и спомена за баба Рада.

Веднъж през 1985 г. в Луковит идва нумизмат от Етрополе. Не е известно как и как е научил, че Николай има тракийска ваза. Това бяха молби и увещания, пътища и пътеки, които той проправяше, за да го убеди да му даде нещо ценно. „Отказвах дълго време, обяснявайки му, че това е наследство и памет на родителите ми“, каза техникът. Упоритият колекционер не мирише, макар че тогава още не е знаел, че бутилката допълва колекцията от спомени на семейство Герчеви.

Николай се сдоби с това по странен и малко комичен начин. Дядо Давид живееше в къщата отсреща. Един ден той дошъл при него и с изненада видял, че старецът месил пяна за бръснене в сребърна купа. Когато Цанко раздаваше съкровището с широките си пръсти, съседът вземаше шишето и се бръснеше с него през цялото време. — О, дядо Давид, знаеш ли на колко е той? – каза Николай и помоли стареца да му каже. Въпреки че съжалявал, че се разделил с полезния си съд, дядо му го върнал на наследника си.

Посещенията на Етрополис станаха толкова чести, че спряха. И когато разбра, че Николай няма да е толкова склонен да откаже вазата и фиалата, предложи на Тръмп – пет златни наполеона срещу тях. След дълги размисли Николай се съгласи да направи размяна.

Когато обаче дал сребърните прибори, той имал предчувствие, затова директно предупредил колекционерите на монети да не ги продават в чужбина. „Казах му, че веднага ще станат известни като част от съкровището – за да не рискувам“, спомня си Николай. Колекционерът обаче направи точно това и беше хванат да изнася ценни антики.

След 10 дни Николай е извикан за разпит в Главно следствено управление. „Никога няма да забравя номер 504 и заплахата на следовател Ботев“, който каза, че ако имаше повече власт, щеше да направи чудо. А Николай отговори, че това е наследство от баща му – той е сигурен, че може да се разпорежда с него, както пожелае.

Проблемите не приключиха с разследването. По-късно Николай е привикан като свидетел по делото срещу Етрополе. Той отново обясни в съда как според него е имал право да продаде артефактите, завещани му от родителите му. Магистратите разсеяха заблудата му, Наполеоните, разбира се, бяха отведени в милицията и за тях беше подаден само доклад.

След всички негативни преживявания около тази история, Николай реши да предаде сребърна апликация с позлатен конник и лъв в краката му, която все още криеше у дома. Той занася плочките в Историческия музей в София през 1987 г. При нашата среща той каза, че има четири плочки, намерени от баща му. Двама обаче останаха в хранилището на музея, а дарението му стана три. Само че той не можа да ги види и двамата по време на посещението си. „Търсиха ги, но не ги намериха и ме изпратиха“, каза мъжът. Той беше сигурен, че третото изявление не е регистрирано никъде, тъй като не е получил никакви документи. Тогава подозренията му в нечестност от страна на музейните работници бяха силни. Затова той смятал за справедливо да върне Наполеоните.

След 1989 г. успява да върне само нивата – точно тези, където е заровено съкровището. Останалите 60 хектара земя и гори на баща му се оказват трудни за доказване по простата причина, че Николай случайно унищожава документите за собственост.

„Обработвам нивите от кратко време – отнема време, техника, много работа и пари. Отказах се от тези земеделски амбиции и ги дадох под наем “, каза хладилният техник. Интересното е, че това, което семейството му получи от безценното тракийско съкровище, той веднага отговори – нищо. В материално отношение това по никакъв начин не се отрази на съществуването му. Емоционално той създаваше само неприятности.

„Правим всичко възможно, за да гарантираме, че имаме копие или точно копие на това съкровище. Изградихме специална зала, където той ще бъде представен в целия си блясък. Надявам се, че по този начин жителите на Луковит ще се гордеят със своята древна и богата земя. И името на Цанко Герчев ще стои на видно място заедно с откритите от него богатства – няма да бъде забравено, времето няма да изтрие“, каза кметът на Луковит Иван Грънчаров.

Source