Омбудсманът обвини лишаването от права на собственост в Конституционния съд

Омбудсманът по правата на човека Диана Ковачева подаде молба до Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на четири разпоредби от Наказателния кодекс, въз основа на които в случай на престъпление трети лица, различни от извършителя, конфискуват превозни средства в полза на държавата. По този начин основните права на гражданите – право на собственост, право на достъп до съд и право на защита – са несправедливо нарушени.

Доцент Ковачева аргументира оплакването си с факта, че на практика трети лица – собственици, при конфискуване на автомобил, са лишени от достъп до съда и че могат да разберат, че въпросът за конфискацията е решен в наказателното производство. тяхното имущество само след издадено съдебно решение за конфискация.

„Дори и да знаят, че има процес, в резултат на който техните имуществени права могат да бъдат засегнати, тези лица нямат право да участват в наказателния процес – те нямат процесуални права на неговия досъдебен етап и са не страни в наказателния съд. поради тази причина те също нямат право да обжалват съдебно решение за конфискация на тяхното имущество (чл. 318 от Наказателно-процесуалния кодекс) “, добави общественият защитник.

Комисарят по правата на човека атакува чл. 234, стр. 3 в частта „независимо чия собственост е“, чл. 242, стр. 8 в частта „и когато не е собственост на извършителя“, чл. 280, стр. 4 отчасти „или предоставени му доброволно“ и чл. 281, параграф 3 в частта „или му е предоставена доброволно“ от Наказателния кодекс.

Според доцент Диана Ковачева тези норми противоречат на чл. 17, т. 1 и т. 3 от Конституцията на Република България относно защитата и неприкосновеността на частната собственост, с чл. 56 и чл. 57, които регламентират правото на защита и неотменимостта на основните права във връзка с чл. 4 – принципът на върховенството на закона и чл. 122, параграф 1 – правото на защита на всички етапи от процеса.

„Разпоредбата на чл. 234, параграф 3 от Наказателния кодекс гласи: „В случаите, предвидени в параграфи 1 и 2, автомобилът, използван за извършване на деянието, трябва да бъде конфискуван в полза на държавата, независимо чия собственост е, и в случай на неговата загуба или отчуждаване се присъжда неговият еквивалент. „

Съгласно чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс „Превозно средство или превозно средство, използвано за превоз или превоз на стоки, които са обект на контрабанда, подлежи на конфискация в полза на държавата и, ако не е собственост на нарушителя, освен ако стойност явно не съответства на тежестта на престъпленията „.

Съгласно чл. 280, параграф 4 от Наказателния кодекс „В случаите, предвидени в параграф 2, параграф 4, превозното средство подлежи на конфискация в полза на държавата, ако е принадлежало на извършителя или му е било предоставено доброволно“.

Съгласно чл. 281, параграф 3 от Наказателния кодекс „В случаите, предвидени в параграф 2, параграф 1, превозното средство подлежи на конфискация в полза на държавата, ако е принадлежало на нарушителя или му е било предадено доброволно“, пише Ковачева.
Тя посочва, че чл. 17, параграф 1 от Конституцията, който задължава държавата да гарантира и защитава правото на собственост, по своята същност включва задължението за прилагане на принципа на пропорционалност и пропорционалност в случаите, когато законът допуска ограничаване на правата на собственост.

Във връзка с изявлението за противоконституционност, общественият защитник се позовава на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Unsped Paket Servisi v. България No 3503/2008. В него ЕСПЧ признава, че всяка намеса в мирното използване на собствеността трябва да постигне „справедлив баланс“ между обществения интерес и защитата на личните права.

Омбудсманът обърна внимание и на съображенията на Съда на Европейския съюз (СЕС) в решението от 14 януари 2021 г. по дело C-393/19, където СЕС подчерта, че е необходима конфискация на имущество, принадлежащо на трети страни за защита на правата на тези лица, ако те действат добросъвестно. Според Съда на Европейския съюз правото на собственост може да бъде обект на ограничения, които всъщност трябва да отговарят на целите на общия интерес, преследван от Европейския съюз, и не трябва да представляват непропорционална и неприемлива намеса в преследваната цел .

Source