Неразказани спомени за Дамян Дамянов 22 години след смъртта му

„Минават минути, минават дни, летят години …“ – отново си спомних тази мисъл, защото ми е трудно да повярвам, че са изминали двадесет и две години от деня, в който Дамян физически напусна този свят .. Беше 6 юни, 1999 …

Изминаха два месеца от 4 април, денят, в който Дамян беше спешно откаран в реанимацията на ВМА. Помолих го да лекува два дни. Напразно. Неговият постоянен отговор беше: „Искам да умра!“ Дишаше тежко – „пушеше“ дробовете си. Пали отново цигара … В неделя, 4 април, най-после се отказа: „Вземи ме …“. Извиках линейка. Веднага е настанен в реанимация. Този път – без мен.

Два месеца и два дни

Надежда Захариева с деца с Дамян - до нея е починалият Петър (Петрето), под Явор и Райна.

Надежда Захариева с деца с Дамян – до нея е починалият Петър (Петрето), под Явор и Райна. СНИМКА: Руж Тонева

с деца

надявахме се отново

ще бъде чудо.

Не се случи

През първите няколко години го сънувах почти всяка вечер. Когато бях в САЩ шест месеца по покана на нашия приятел Радка Стефус, се чудех дали мога да го сънувам там, където никога не е бил. Сякаш му се обадих. Същата нощ с хитра усмивка той дойде при мен насън. Бях изненадан и попитах как е пристигнал. „Виждате ли тази тема?“ – попита той на свой ред, сочейки бяла нишка, стичаща се по тавана на стаята. „Слизам и се качвам нагоре.“

Тази мечта ме накара да си спомня едно от посещенията ни при леля Ванга. Без значение как приемате това, което ви казвам, поради болест, Дамян никога не се радва на славата си. Той не беше сигурен и когато излезе следващата му стихосбирка, отидохме при леля Ванга да я попитаме дали ще успее. Тя ни каза да тръгнем около 10 часа сутринта. Но предната вечер си легнахме много късно и не се явихме на рецепцията. Пристигнахме в Рупите в късния следобед. – Закъсня ли, Дамян? тя отказа да ни приеме. „Елате утре сутринта!“ На следващия ден отидохме навреме. Първите й думи към Дамян бяха: „Вчера, когато си тръгвах,

разтягане на един

бял край между

ти и аз

и започнах да заповядвам на хората си и те се чудеха какво се случва с мен. “ Тогава той попита какво Дамян иска да знае, каза му, че стихосбирката му ще бъде успешна и се върнахме в София. Спомних си тази „бяла нишка“, когато Дамян ми каза, че отново се спуска и изкачва в небето по бяла нишка, висяща от тавана …

Знам, че някои почитатели на любовната лирика на Дамян ми завиждат за стихотворението „Молитва към жена ми“. Казаха ми: „Господин Дамянов беше болен – и как те обичаше …“ Е, господин Дамянов не винаги ме „обичаше“ … Случваше се обратно … Има стих в стихотворението „Приказка“ – „Душата ми се свива до лудост в обятията на твоята скръб“ …

В компанията той беше весел и щедър човек, обичаше да се шегува, обичаше да пие …

И ценител

женска красота

Беше...

Не съм единствената муза в живота му – но поетите са хора! И преди да се появи в живота си, и след като пише любовни стихове. Но аз съм последната жена, която попита съпруга ми защо той пише любовни стихове на други жени. Не казвам, че ми хареса, но сцените на ревност не бяха и не са част от моите представи за достойнство. Дамян можеше да очаква реакция от мен, но не можеше да бъде. Не заради моята гордост, но и защото вярвам, че никой няма право да ограничава свободата на поета.

… Ще ви кажа нещо интересно. През 1974 г. излиза сборник със стихове на Дамин „Радостен, тъжен и светъл“, който включва и цикъл от любовни стихотворения „Живей, измисли любов!“ Дамян представи ръкописа на любовни стихове пред Издателство „Български писател“. Поетът Иван Мирчев, редактор на отдела за поезия, изрази недоумение, че стиховете в книгата са посветени на друга жена, а не на мен. В резултат на този разговор стиховете за любовта бяха намалени … Тоест свободата на поетичната реч беше победена от идеи за морала на редактора. Ето едно „неморално“ стихотворение:

* * *

Когато те измислих, се уплаших:

създаване на поетичен дим,

същество от страшния ми страх,

дойде при мен – силен –

печеля!

Когато си помислих за теб, потръпнах.

не е мечта – жена, родена от жена,

решен с любов светец и престъпник

направи ме цял

в руини!

Когато те измислих

Аз съм извън себе си:

като вандал, крещящ злобно и диво,

влезе в мен, ограби ме

като църква.

Но твоята кражба съм аз

Благослови.

Бъдете свята любов

нестинарче!

Грабежът ви беше ужасен, но свещен –

човек в най-голямата си сила,

когато е от слабост

победен.

* * *

Дамян обожаваше българския народ. Но в най-неподходящия момент той написа онова, което ме уплаши, а аз не посмях да му кажа какво ще се случи, ако това нещо се появи в пресата. Обявете. И Дамян видя другата страна на любимия си народ. В този живот няма нищо случайно … Посъветваха го да се покае, защото сгреши и никой не го прочете … Заплахи, обиди, анонимни писма, полунощни телефонни разговори … Всеки ден чувах: „Искам да умра ! „. Той е загубил всякаква мотивация за живот. Трябваше да измисля нещо. Предложих му книга – той написа над сто стихотворения. Той излая: „Умирам, ти мислиш за книгата“. Да, умираше … Но знаех, че ще се радва да види новата си книга. И станах заговорник. Помолих Иван Гранитски да се прибере и да каже на Дамян, че иска да издаде новата си стихосбирка. Иван отговори на молбата ми. Тази идея му хрумна.

Дамян реагира:

„Нямам поезия“

Веднага се обадих – той лъжеше, в папката има повече от сто. Конспирацията беше увенчана с успех. Иван си тръгна. И Дамян изпя стара песен – от нея не излиза книга, стихосбирка не е стихосбирка … Да, но удържах на думата си. Взех папка с поезия. Отидох в хола. Разпръснах поезия по пода. Вървях сред тях и след около два часа се върнах в Дамян с подредена стихосбирка. Просто казах: „Слушай!“ и прочетох на глас 57-те стихотворения, които избрах. Не знам от колко време чета. Когато приключих, Дамян, усмихвайки се щастливо, каза: „Но всичко се получи много добре!“

И той се съгласи за пореден път да постъпва на лечение във ВМА. Прибрахме се у дома две седмици по-късно. Около два месеца по-късно здравето му отново се влоши. Трябваше отново да се лекува. Обадих се на Иван и попитах дали книгата ще излезе скоро, защото Дамян все още е много болен и трябва да бъде малко щастлив. Основният текст на книгата беше готов, но корицата не беше отпечатана. Помолих го да закрепи копието с бял картон и да го изпрати в болницата. За няколко часа получихме 4 екземпляра. Няколко дни по-късно, когато успя да седне в леглото, той написа в една от книгите: „Наде, много съжалявам, че все още съм жив! Това е вашата грешка! Така изглежда и тази книга. Вашият предател Дамян. След това добави – 30 юли 93 г. – 12 август 93 г. Военна болница.

Дамян страда

Идеалист и мечтател за по-справедлив свят. Той обичаше живота безкрайно! И въпреки пророчествата, че никой няма да го прочете, той е един от най-обичаните и четени български поети. Щастлив или тъжен, обичащ или ненавиждащ, праведен или грешен, той е искрен във всяка дума. Във връзка с 85-годишнината от рождението му е публикувана „Антология на ръкописите“ – ограничено издание от 100 екземпляра. Някои от стихотворенията са публикувани за първи път. Копирам най-краткия.

УЧАСТИЕ

Писах със сърце и на колене

и накуцвайки, изминах дълъг път.

Сърцето ми е уморено толкова рано

Дано коленете ми се държат.

1961 г.

Автор – съпруга

Дамян Дамянов, поет

и писател – бележка на редактора.

Снимка на Дамян Дамянов е направена от Румяна Тонева на 18 март 1999 г. – само 2 месеца преди смъртта на поета.

Source