На 90-100 високопоставени служители е отказан достъп до дълбоки тайни на държавата, НАТО и ЕС.

ДАНС лишиха правото на съветник на президента Иля Милушев чете документи с печат „Строго секретно“, но съдът го върна

Пламен Узунов кандидатства за това достъп, но му беше отказан след ареста

Всяка година на 90 до 100 високопоставени български служители се отказва достъп до дълбоките тайни на държавата, НАТО и Европейския съюз. Пътят на отказите започва с решенията на специалните служби, които трябва да бъдат потвърдени от Държавната комисия за информационна сигурност (GKIB).

По едно или друго време тази група включваше заместника на Бойко Рашков в бюрото за контрол на СРС Георги Гатев, секретаря на президента Румен Радев Пламен Узунов и неговия съветник по сигурността и отбраната Иля Милушев. Всички без Узунов имаха достъп до най-тайното ниво – „строго секретно“, за да изпълняват задълженията си.

Достъпът до класифицирана информация е евфемизъм за достъп до класифицирана информация – съгласно списъка на Закона за тайната информация. Има 4 нива на достъп – най-високото е „строго секретно“, последвано от „секретно“, „поверително“ и „служебно използване“. На по-ниските нива такъв достъп се изисква на практика от всички военнослужещи, полицаи и държавни служители. За най-високо ниво се дава според списъка с позиции, за които се изисква достъп до класифицирана информация.

В противен случай делото за отказ на достъп стана популярно, след като уволненият председател на ДАНС Димитър Георгиев заяви това

сила

Вицепремиер

и официален

Министър с

отказан достъп до

класифициран

информация

Рашков беше председател на дирекция „Специално разузнаване“ от 2013 г. до края на 2018 г., когато мандатът му приключи. Задачата на бюрото е да следи за законността на всички случаи на подслушване и наблюдение, които са разрешени в България.

Достъпът на Рашков е отнет на 23 април 2019 г., когато той е бил само преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Тази важна подробност е подчертана от медиите, които ясно съчувстват на проблемите, които Бойко Рашков има с важни тайни.

В страните членки на НАТО f

приет достъп

към тайни

функционален, т.е. принцип, който трябва да знаете (трябва да знаете – от английски)… Такъв достъп се предоставя на всеки, който се нуждае от него по време на работа – не всеки може да разгледа тайните от лично любопитство.

Бойко Рашков автоматично получава достъп по право, когато е назначен за министър. Той вече коментира, че не е бил уведомен за изземването през 2019 г., както се изисква от закона, и дори тогава не е имал достъп към датата на изземването.

В противен случай от 90 до 100 души годишно са лишени от правото да използват класифицирана информация с решения, потвърдени от Държавната комисия по сигурността на информацията (GKIB), казват запознати. Те обаче имаха достъп до различни нива на класификация – обикновено най-ниските.

Това не е първият скандал с отказа на достъп до класифицирана информация, свързана с името на временния вицепремиер и министър на вътрешните работи. През юли 2017 г. ДАНС лиши държавната тайна от тогавашния му заместник в Бюрото на СРС Георги Гатев. ДКСИ потвърди решението на ДАНС, както се изисква от закона, и през март 2018 г., Върховният административен съд (ВАС). Така Гатев напусна поста си в бюрото предсрочно. Тогава Рашков го защити, включително в интервю за 24 часа, описвайки подробно случая.

ДАНС затвори достъп до Георги Гатев по предложение на прокуратурата въз основа на информация, че той

помогна

обвинен да

попълнете заявки

на бюрото

проверете дали срещу тях са използвани специални разузнавателни средства. Това са съдия Светлозар Георгиев, оправдан наскоро по обвинение за упражняване на натиск върху колега, пловдивският прокурор Росен Каменов, който беше наказан от ВСС за лобиране на обвиняемите, и плевенският бизнесмен Камен Балбузанов-Куката, срещу които са образувани две наказателни дела.

Причината за отмяната на достъпа на Рашков, след като той напусна офиса, не бяха изявленията му в скандала с Гатев, според източник за 24 часа. Отнемането на издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация не е мотивирано от ДАНС, но е посочено само законовото основание за това.

Има три възможни варианта, които са описани в чл. 59 от Закона за защита на тайната информация. Първият е да се обяви за ненадеждно защитата на информацията. Второто е нарушение на закона, което е създало опасност за интересите на държавата, а третото е нарушение на Закона за защита на тайната информация. Уволненият заместник-председател на ДАНС Недялко Недялков отказа да каже защо на Рашков е отказан достъп до тайни, но потвърди, че той го е подписал.

Решението на ДАНС за отмяна пред ДКСИ и ВАС не може да се обжалва, както и решението. Тези случаи са класифицирани и не се разкриват, тъй като отказът за достъп до класифицирана информация също е държавна тайна с най-високо ниво на тайна по смисъла на закона. Има добре известни случаи на тази процедура.

съобщи

обвинение

и се случи

Според тях

инициатива

Такъв е случаят с Георги Гатев, Пламен Узунов и Иля Милушев.

Узунов, президентският секретар Румен Радев и съветникът на Дондуков Илия Милушев бяха задържани на 9 юли като част от две отделни разследвания. Първият е обвинен в търговия с влияние с бизнесмена Пламен Бобоков, а вторият е обвинен в убеждаване на служител на Държавното разузнавателно управление (ДАР) да премахне секретни документи от неговата служба.

Същия ден прокурорите обявиха, че ДАНС се е противопоставила на достъпа на двамата до класифицирана информация.

На Иля Милушев е отказано разрешение да използва документи с надпис „Строго секретно“, защото е съветник на президента и дългогодишен военен. След това той обжалва решението на ДАНС пред ДКСИ, но комисията го поддържа. Решението обаче е отхвърлено в съда и на Милушев е предоставен достъп до класифицирана информация, класифицирана като „Строго секретно“.

Случаят с Пламен Узунов е по-интересен. След ареста му и повдигнатите му обвинения ДАНС му отказа достъп до информация с надпис „Строго секретно“, но не му я отне. Месец по-рано ДАНС получи искане за разследване на Узунов, за да получи достъп до класифицирана информация от най-високо ниво. Той беше подписан от главния секретар на президентството и писменото съгласие на самия Узунов. Постът му е включен в списъка с постове, които изискват достъп до класифицирана информация. Отказът на ДАНС обаче да му предостави достъп до строго секретно не означава, че Узунов не може да използва по-ниските нива – Тайно, Поверително и За служебна употреба.

За достъп до информация, класифицирана като „Строго секретно“, изследванията са най-сериозни. Издава се за период от 3 години и след това се подновява. За да го получи разследваният кандидат, към него могат да се приложат специални разузнавателни средства, т.е. да бъдат подслушвани, заснемани, наблюдавани, наблюдавани чрез електронни комуникации и по много други начини. Не е ясно дали телефонните разговори на Узунов са били подслушвани, след като е започнало разследването му за достъп до главните тайни на страната.

Source