На ръба на кислородна криза: делтата е препълнена с интензивни легла и Румъния вече не ни дава

Болниците отчитат ежеседмично пред министерството колко имат и колко им трябва.

Първо ще ги доставят производителите, а след това бизнесът.

ММА удвои нуждите си, Пирогов харчи 9 тона на ден.

Ситуацията става критична, ако пропуснем 9000 хоспитализирани.

По-голямата част от пациентите с усложнения в сравнение с предишни вълни на COVID, плюс много хоспитализирани извън интензивни отделения, нуждаещи се от кислородна терапия, както и ограничената възможност за закупуване на медицински кислород от чужбина, поставиха България на ръба на криза с доставките.

В рамките на два месеца

производители

медицински

имаме кислород

сигнализира

за проблеми

но здравните власти обърнаха внимание едва този уикенд. Предния ден увериха, че дефицит няма.

В понеделник в МЗ обаче фирмите бяха поканени на спешна среща със зам.-министъра д-р Тома Томов и шефа на Агенцията по лекарствата Богдан Кирилов.

Беше решено да се доставя кислород на лечебните заведения за сметка на индустрията. (в кои индустрии се използва кислород – виж карето). Всеки петък болниците в страната трябва да изпращат информация до Министерството на здравеопазването за наличността на кислород и прогнозното му количество за следващите 7 дни.

Освен това представители на компании, произвеждащи и доставящи кислород, вече са го направили

ще координира

производство

твоята сила,

така че да не

достига недостиг

за лечебни заведения.

Ако обаче 9000 хоспитализирани пациенти приключат, ситуацията ще стане критична, защото тогава доставките на цялата индустрия трябва да бъдат спрени и ще останат само за болниците“, предупреди Марин Димитров, управител на Сол България, един от 5-те производители. медицински кислород в нас. Други са Линде Газ България, Ерликид България, Сиад България и Месер България, съобщиха за 24 часа от Министерството на здравеопазването.

Само фирмата на Димитров произвежда по 60 тона кислород на ден, който вече е напълно разпродаден.

„Преди произвеждахме по 60 тона на ден, но оставаха 3-4 тона, за да могат да се натрупат в резервоара. През последния месец нивото започна постепенно да спада, до един прекрасен момент

танкове

те останаха празни“, обясни той пред „24 часа“.

В сравнение с предишни вълни, увеличението на консумацията на кислород не е много голямо. Според управителя на Линде Газ България Анамария Аксинте ръстът спрямо същия период на миналата година е бил 30%. Но, каза тя, консумацията в момента е същата като през пролетта. Тогава в отделенията за интензивно лечение са били над 800 души, но хоспитализирани са около 10 500 души, а сега има 680 интензивни отделения от 7973 хоспитализирани (към 1 ноември).

„Тогава просто стана наш фокус.

при

делта опция

повече хора

трябва

кислородна терапия “, казва Мартин Димитров. Той добави, че при предишни вълни потреблението е било увеличено, но тогава на пазара е имало кислород, а сега го няма.

„Не и сега, защото съседните страни не продават и не задоволяват нуждите си“, обясни той.

До пролетта страната ни беше силно зависима от Румъния, от която закупихме допълнително 200-250 тона, но сега тя е с критично ниво на заболеваемост и ограничен износ. Същото е и с много други страни.

През уикенда компанията на Димитров закупи 80 тона в Гърция, Албания и Хърватия в отговор на нарастващите нужди на обслужваните болници.

“Но те ги предоставяха като услуга. Там потреблението също расте и не можем да разчитаме на тях в дългосрочен план”, каза той.

Друга причина за повишеното търсене на кислород, според специалистите, е използването на високопроточни (high-flow) устройства.

Това са системи, които доставят много повече кислород и се използват за лечение на тежко болни пациенти малко преди интубацията. Използването им не е толкова широко разпространено, но разликата в количеството на използвания кислород е значителна.

„Видяхме от колеги в Италия, където ситуацията беше изключително трудна през 2020 г., че използват устройства с голям поток, които

подчинявам се

50-60 л кислород

след минута и

нормално да

15-16 литра в минута. И тук лекарите се сдобиха с такива устройства, прилага се терапия на определени хора, които се нуждаят от такова лечение преди интубация и в бъдеще те водят до увеличаване на консумацията“, обясни Мартин Димитров.

И максималното количество кислород, което болниците преди са изисквали на своите пикове, е почти достигнато. Тогава се доставяха около 1000 тона на седмица, само компанията на Димитров доставяше 650 тона заедно с обеми от Румъния, а сега – 400 тона на седмица, колкото са и собствените си мощности.

Най-голямо увеличение на потреблението се наблюдава в София. В Александровската болница например искаха

8-9 тона на

седмица и сега

толкова много на ден

Токуда също расте – от 10 тона на седмица, сега същото количество се поръчва през ден. Най-голямата болница за бърза помощ “Пирогов” използва 9 тона на ден, а в столицата “Света Анна” – 3-4 тона на ден.

Във ВМА също се наблюдава двойно увеличение на необходимите обеми. Те правят заявки през ден, а преди 2 седмици заявките се правеха два пъти седмично.

Докато в Пловдив и регионът все още не е стигнал до ситуация, в която болницата да няма достатъчно кислород, – обясни директорът на РЗИ д-р Сийка Димчева.

„Създадохме специална организация, в която болниците ни уведомяват ден-два по-рано, че имат нужда от кислород. Свържете се незабавно с министерството и ИАЛ. Кислородът се доставя бързо. Това се случи през уикенда в две болници, а в понеделник – в още една. Те веднага получиха необходимата сума “, обясни д-р Димчева.

Подобна ситуация, но преди време имаха Разградска болница. След предаване на сигнала към RHI и MH, кислородът беше доставен много бързо. Там търсенето също нарасна значително – от 6 тона на седмица до 2 тона на ден. Причината е, че през последните дни там са открити 105 легла с COVID, с колкото лечебното заведение не е разполагало на нито една от вълните, обясни директорът на болницата д-р Гечо Жеков.

Забавяне на доставката на една от болниците в града. Стара Загора Минаха 2 седмици, но проблемът също беше разрешен навреме. „В момента не са възникнали затруднения“, обясни директорът на РЗИ д-р Станимир Станков.

Няма проблем със снабдяването с кислород на болниците в Пазарджик, Кърджали и Смолян. Няма докладвани проблеми Бургас, но в щата УМБАЛ-Бургас, където се лекуват повечето пациенти, сами произвеждат кислород. Есен 2019г

построен

собствен

инсталация,

от който през изходите за въздух запълва всички необходими отделения. Освен за собствените си нужди, той обслужва и Сърдечно-мозъчната болница и КОК. Други болници в района поръчват кислород от бутилки от търговци на дребно, но и от тях няма недостиг, въпреки че потреблението е нараснало многократно спрямо предишните три вълни, според RHI.

20% повече заявки в Варна, но няма проблем с кислорода. В Девня се намира и един от най-големите дистрибутори на медицински кислород Цикония ООД, доставян от Месер България ЕООД и СОЛ България.

При поискване, с еднодневно предизвестие, газът се доставя в бутилки от 40 и 50 литра,

цена 3лв

на кубичен метър без ДДС

Депозитът за бутилка е 200лв.

Във Велико Търново потреблението се е увеличило 4,3 пъти, но и там няма проблеми с доставките.

Болниците нямат проблем с доставката на кислород, защото производителите обработват заявките. Те могат да произвеждат общо около 180-200 тона на ден за цялата страна, но за да не се стигне до недостиг, информираха на ранен етап МЗ.

Според “24 часа” фирмите са съобщили за проблема преди 2 месеца, но Министерството на здравеопазването не е реагирало по никакъв начин, тъй като ежедневният отчет на PCP в страната не отчита проблеми с доставките. Това обясниха на срещата вчера в Министерството на здравеопазването. РЗИ обаче предоставят информация за текущата ситуация, която, както се вижда от 24-часовата проверка, не установява проблеми. Но те не предвиждат, че с нарастването на броя на пациентите се увеличава и потреблението. И дори 40 тона на седмица да не са достатъчни, това означава, че 2-3 болници ще останат без кислород.

Според производителите решението на Министерството на здравеопазването да даде приоритет на доставките до болниците значително ще опрости живота им и ще им помогне да се справят със ситуацията.

Извън медицината се използва в храната, в химията, в чистотата и водата.

Кислородът се използва широко извън медицината.

Използва се в хранително-вкусовата, минната, металургичната, химическата, екологичната и други индустрии. Въпреки че кислородът е незапалим, той подобрява горенето.

Използва се в опаковките на храни за защита и контрол на въздуха по време на съхранение на плодове и зеленчуци. Също и при отглеждане и транспортиране на риба. Кислородът е необходим и за производството на озон, дезинфекция и стерилизация.

При производството на хартия се използва за избелване. Окисляването на черния луг с кислород ограничава емисиите на сяра в атмосферата. Обогатяването на въздуха за горене във варовиковите пещи повишава тяхната производителност.

В химическата промишленост техническият кислород се използва за окисляване на материали, частично окисление на въглеводороди и се използва в големи количества при газификацията на въглища за получаване на синтез-газ. Използва се за подобряване на дебита в нефтени и газови кладенци и други процеси.

Използва се и за повишаване на производителността и ефективността при разлагането и обезвреждането на опасни отпадъци и отпадъци в инсинераторите, при производството и обработката на метали, стомана, мед, олово и цинк, при рязане и заваряване.

Кислородът е от съществено значение при пречистването на чисти и отпадъчни води, както и при третирането на химически активни отпадъци.

В процесите на пречистване на отпадъчни води кислородът обикновено се използва в етапа на биологично пречистване като заместител на въздуха и повишава ефективността на пречистването.

При третирането на отпадъци кислородът се използва за окисляване на реактивни отпадъци в специални инсталации, което спомага за изхвърлянето им.

Кислородът се използва широко и в производството на стъкло – за подобряване на горенето в пещите и резервоарите за съхранение и за намаляване на емисиите на азотен оксид.

При пречистването на вода или в целулозно-хартиената промишленост кислородът се използва в неговата алотропна форма, озон, за подобряване на реакцията и осигуряване на пълно окисление поради по-високата реактивност на озона.

Source