На кого му пука за “двойното гражданство” ?! – ᐉ Новини от Fakti.bg – Мнения

ФАКТИ публикува мнения от широк кръг гледни точки, за да насърчи конструктивния дебат.

Минаха 30 години, за да стане ясно, че българската избирателна система е котка, която си гризе опашката. Недоносено дете на еднопартийна система, тя е родена в резултат на борба за власт между два клана на Българската комунистическа партия, водени от единия Лилов и другия Луканов. Вместо демократичен дъх, съответстващ на новото време, българският избирателен закон съдържа редица забрани, условия и пречки, които вместо да улеснят участието на най -голям брой граждани, изключват свободния избор и реалното представителство на обществото в законодателната тяло. … Благодарение на този закон Георги Пирински може да бъде кандидат за президент на САЩ, но не и България. Само български граждани, пребиваващи в Европа, имат право на глас, но не могат да бъдат избрани. След всяко автобусно шествие на наши сънародници, които специално дойдоха от съседна Турция, за да упражнят гражданските си права, спорът за двойното гражданство отново се разгаря.

Изтощена и обезкървена от няколко поколения партийни пиявици, България не е в състояние да открие фронт срещу стотици хиляди българи, разпръснати в чужбина. Невъзможно е да се лишат хората от гражданство, чието “престъпление” живее в друга държава. Ниската плодовитост, високата смъртност и обезлюдяването на страната не се нуждаят от патриотични лозунги. Хиляди пенсионери живеят от банкови преводи от чужбина. Почти всяко семейство има дете, баща или майка, които са напуснали. Всяко безразсъдно движение срещу правата на диаспората, независимо от нейното етническо съдържание или политически убеждения, може да доведе до ново вътрешно и външно напрежение, което по никакъв начин няма да подобри общата ситуация.

Що се отнася до специфичните проблеми на смесените територии, в Европа има достатъчно примери, чието правно решение е достъпно за всеки държавник. Между Франция и Германия има 7 милиона гроба. Безкрайни войни се водят за Елзас и Лотарингия. Защо по време на изборите автобуси с германци не напускат Мюнхен или французи от Париж, за да гласуват в Страсбург? Тъй като „Стара Европа“ е взела поука от миналото и е консолидирала урока в своето законодателство. Всеки избирател има бюлетина. Издава се срещу съответната данъчна декларация. Или всеки гласува за това къде си изкарва хляба. Тези, които нямат данъчна декларация, получават карта за гласуване срещу активна регистрация въз основа на техния постоянен адрес. Етническата принадлежност или религията нямат значение. Избирателната активност е географска, а не етническа.

Гражданите, пребиваващи извън Франция, местно избират своите заместници и сенатори, които след това ги представляват в Париж. Погледнато през призмата на френския опит, правото на глас на нашите сънародници от Турция, Европа или Америка може да бъде спазено въз основа на квоти. Предвид сегашното съотношение на българските общности в чужбина, ако 5 депутати са номинирани от Азия, тогава трябва да бъдат номинирани 25. От Европа и Америка.Тези цифри не са точно обосновани, но са дадени като пример.


Не притежателите на два паспорта са виновни за бъркотията на изборите в България, а законодателите, които не са си свършили работата. Политиците, които от време на време се “борят” срещу двойното гражданство и носеха къси панталони по време на тоталитарната система, трябва да изхождат от политическата реалност, както настоящата, така и скорошната. Партийно-полицейската диктатура раздели българското общество на две части.

Номенклатурното малцинство имаше червени паспорти за пътуване в чужбина, а по -голямата част от българите не само нямаха достъп до пътуване на Запад, но дори се нуждаеха от пребиваване в София, за да живеят и работят в столицата. Първият обиколи света за сметка на правителството, а вторият отиде на „посещение“ на границата с „отворен лист“, след като беше проверен от органите за сигурност. Когато на обикновен българин му писна да живее и работи в разпределението, той рискува да прескочи Желязната завеса. Поради липсата на обикновени документи емигрантите получават паспорти от страните, предоставили им убежище. И в миналото, и днес всеки българин, успял да се установи на Запад, се гордее с новия си документ за самоличност, защото го прави свободен и равноправен гражданин. Днес има около два милиона българи с двойно гражданство!

Не може обаче да се каже, че полученият чужд паспорт е по -малко български от този на сънародниците, останали в България. Световноизвестният оперен певец Борис Христов живее и пее само с италиански паспорт. За всички любители на операта той остава най -великият български глас. Един от най -големите български възрожденци, Георги Сава Раковски, имаше френски паспорт. Чуждестранен документ за самоличност не му попречи да положи основите на съвременна българска армия. Стефан Стамболов имаше френски паспорт. Кой каза, че премиерът на България е французин?

Бившият гръцки премиер Андреас Папандреу имаше френско гражданство, а синът му Джордж беше американец. Нито един грък не обвинява династията Папандреу в чужд култ или липса на патриотизъм. Най -известният английски политик Уистън Чърчил също имаше двойно гражданство. Този факт не му попречи да бъде премиер на Англия в продължение на 15 години. Двойно норвежко гражданство Ева Джоли беше кандидат за президент на Франция. Никой не гласува против тази кандидатура заради двата й паспорта.

Все повече българи пътуват и работят в чужбина. Техните политически убеждения и култура са разнообразни. Някои от тях обичат родината си, други са безразлични, а трети дори не искат да чуят повече за България. Не може обаче да се каже, че останалата част от Родината е оставена само от патриотизъм. Конфронтацията е ненужна и вредна. В ерата на глобализацията и премахването на границите запазването на националността зависи от предвидливостта на законодателите. Един ден бабите и дядовците ще напуснат този свят. Тогава банковите преводи от чужбина ще спрат. С тях комуникацията с България ще бъде прекъсната.

В интерес на нацията е да се изгради мост към родината. Най -прекият път между българи отвън и българи отвътре е през парламентарното представителство на всички наши сънародници, където и да се намират.

България

Source