Най-ценните играчи, които България е забравила

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да представяме нашата рубрика Фен зона.

В него ще имате възможност всеки от вас да напише/изрази мнението си по важен спортен/футболен въпрос.

Сега е моментът да излеете скръб и похвали за любимите си отбори и личности.

Публикуваме материали на Емили Терзиевакойто прави задълбочен анализ на националните ни отбори.

Изпратете вашите материали на [email protected]


Турнирът CAN (Купа на африканските нации) започна. Беше странно да се отбележи, че докато много от световните футболни звезди имат африкански корени, толкова малко играчи избират да играят за националните си отбори, че става все по-трудно да се идентифицират големите имена в турнира.

Този факт повдига тема, която може да бъде отговор защо в съвременния свят отборът ни трудно намира място в международни турнири. Има една тема, която изглежда актуална само за България – Какъв дял от играчите в националните отбори идват от страните, чиито флагове защитават?

И ако Франция, Германия и други европейски страни от ранна възраст си присвояват видни бразилски и африкански младежи, с които бързо изграждат отбори – световни и европейски шампиони, то изглежда, че двойното гражданство тук все още е табу. В един космополитен свят сякаш само България е затворена за отворено общество.

Дори новият звезден македонски национален отбор всъщност включва играчи с български паспорти, които отдавна са забелязани от младежките отбори на Македония. Пример е младата звезда на Хайдук Сплит – Яни Атанасов. Фразата „Имаме нужда от качествени футболисти, от които младежите да се учат” се използва от много години. И използваме ли най-доброто, което имаме като качество? Оставяме отговорите на вас.

Ще разгледаме топ 5 играчи, които не са използвани от Ясен Петров и неговия отбор, но имат български паспорти. Интересен факт е, че повечето от тях са оценени по-високо от всеки друг наш сънародник, с редки изключения.

1. Джуниър Кайсара (Истанбул Башакшехир) – 900 000 евро

Може би най-добрият трансфер в Лудогорец през последните години. Бивш играч на Шалке 04, Жуниор сега редовно играе в Шампионска лига и Лига Европа със своя Истанбул Башакшехир и се смята за един от най-добрите десни защитници на южната ни съседка. Левият и десният бек са най-проблемните зони в нашия отбор и често фланговите контраатаки ни причиняват много главоболия. Решение явно има, но има ли покана от Джуниър… отговорът е не.

2. Натанаел (международен) – 1,30 милиона евро

Още един бивш играч на Лудогорец, който има и български паспорт. Натанаел е ляв бек, принадлежащ на бразилския клуб Интернешънъл, миналия сезон под наем в Atlético Clube Goianiense, където има впечатляващите 19 мача и 4 асистенции в едно от най-силните световни първенства – бразилската Серия А. за 4,50 милиона евро. Много по-техническа алтернатива на колебливия Велковски, но за съжаление и забравен след напускането на България.

3. Джонатан Кафу (Спорт клуб Коринтианс Паулиста) – 1 милион евро

Малко известен факт е, че един от най-техничните халфове на Лудогорец Кафу има и български паспорт. В момента той е съотборник с Паулиньо (бивш играч на Барселона) и Вилиан (Арсенал) в Коринтианс. Пикът в кариерата му е периодът в Бордо, когато той е оценен на 10 милиона евро. Освен че е отдясно, той може да играе и като ляво крило, което дава на Ясен Петров много възможности за иначе самотния Кирил Десподов в нашите контраатаки.

4. Паулиньо (Кхор Факан) – 1 милион евро

Паулиньо е последният чужденец от висока класа в Левски, който има и българско гражданство. В момента той прави фурор в ОАЕ и от началото на 2022 г. е изиграл 8 мача, 4 гола и 2 асистенции. Освен като крило, той беше използван и като играч, изграждащ играта между защита и атака, което липсваше на нашия отбор с години и е причината за глухата ни игра в защита и ритане на топки в търсене на Десподов. и Атанас Илиев.

5. Фернандо Каранга (HN S. Longmen) – 800 000 евро

Няма как в петте най-скъпи футболисти с българско гражданство да няма играч на ЦСКА. Каранга играе в Китай и има 16 мача през 202-/2021 с 5 гола и 1 асистенция. Всички помнят отличното му сътрудничество с Кирил Десподов, което доведе до впечатляващ сезон 2017/2018 за Каранги, в който той изигра 38 мача, 30 гола и 17 асистенции във всички турнири, в които участва. Дори играейки в Китай, Каранга в момента е най-скъпият нападател с български паспорт, освен голямата надежда на Мартин Минчев (също извън сметките на Ясен Петров). Съответно са оценени и другите ни овни – Атанас Илиев (600 000 евро), Георги Минчев (550 000 евро), Димитър Илиев (700 000 евро).

Така няколко играчи могат да затворят дупки, които не са били затваряни в нашия отбор от дълго време. България има два въпроса:

Готови ли сме да играем, като всеки друг национален отбор, в опит да преминем през поне един турнир и младите ни таланти вече няма да бъдат невидими за чуждестранните агенти? Не можем да отречем, че македонското представяне привлече много внимание към местните изгряващи звезди, докато много талантливи български момчета като Илиян Илиев, Десподов, Марин Петков, Доминик Янков и Вуцов все още не се доверяват на топ отбори с ниска футболна репутация. на страната ни в момента.

Готови ли сме най-накрая да отидем смело, с атакуващ футбол, поне към Лигата на нациите? В последните години футболът ни се състои от два компонента – стена и отбита топка без гол и посока. Въпреки че работата на Ясен Петров по привличането на млади хора като Петко и Андреа Христови, Илиян Илиев и Светослав Вуцов е брилянтна и с много добри перспективи, все още не можем да формираме ядро.

Всяка квалификация започва с напълно нови и безработни играчи, накрая настъпва подмладяване, но опитни играчи не трябва да идват от средата на българското първенство, когато има толкова много качествени играчи с български паспорти, които впечатляват света. Ще излезе ли най-после България с двама нападатели поне срещу Грузия и Гибралтар, а не с двама опорни полузащитници?

Време е нашият екип да погледне света и да отговори накъде иска да отиде. Младите играчи трябва да бъдат основен елемент във всеки мач, ако някога искаме да работим заедно, а доказаните бразилци, които нямат шанс за друг национален отбор, са идеални учители за нашите тийнейджъри. Ако приемем, че Вуцов/Наумов, Андреа и Петко Христови, Недялков, Десподов и Атанас Илиев формират гръбнака на нашия отбор, тогава защо да не увеличим техничността и скоростта на контраатаките на опитни бразилци?!

Кирил Десподов сам не прави пролетта. Кайсара може да бъде страхотно дясно решение, Кафу би бил впечатляващо ляво крило, а Паулиньо би бил страхотен да помогне на младия Илиян Илиев да развие техниката на бъдещия плеймейкър. Мартин Минчев впечатли дори Фрайбург, но като втори нападател явно не впечатли нашия отбор.

При младите реалността не е по-различна. Играчи като Димитър Митов не бяха в състава до 21 години, Омер Агдавиш, който стартира във всеки мач в Израел, дори още не е повикан. Силвестър Джаспър е открит от журналист. И Индиана Василев (Астън Вила), Беркин Озгур (Истанбул Башакшехир), Антонио Фоти, който има впечатляващ сезон в Германия за Франкфурт U19, в който отбеляза 5 гола и направи 4 асистенции в 10 мача… скоро може да бъде загубен завинаги на националния ни отбор, защото те отдавна участват в юношеските формации на други държави.

Материал Емили Терзиева

Source