Мирослав Атанасов, изпя “Crazy Frogs”: В Англия цистерни за строителство, пица, доставка.

„Успях да сбъдна мечтата си да свиря по цял свят“, казва вокалистът на Jango Ze, известен в Англия като Mr. Морски.

Мирослав Атанасов е роден във Варна през 1973г. В България е известен като вокалист на групата Django Ze. Той създава групата през 1999 г. и бързо става популярен с хита си “Crazy Frogs”. Въпреки това през последните 20 години той избира да живее извън България. Установява се в Лондон, но обикаля с различни музикални проекти по света. Виртуозен китарист, запомнящ се глас и талантлив композитор, той е известен в световните музикални среди като Mr. Marine.

Понякога Миро ходи на концерти с малката си дъщеря, която също е музикант, но засега предпочита да играе футбол.

Понякога Миро ходи на концерти с малката си дъщеря, която също е музикант, но засега предпочита да играе футбол. СНИМКА: Личен архив

Музикантът целува жаба по време на концерт, което му напомня за началото на музикалната му кариера.

Музикантът целува жаба по време на концерт, което му напомня за началото на музикалната му кариера. СНИМКА: Личен архив

— Намирам те в Ковънтри, столицата на британската култура тази година. Това е вторият ви концерт тук. Изпълнявате български народни песни и изобщо не приличате на онова весело момче, което си спомняме в България с хита му “Луди жаби”. Емиграцията промени ли те?

Мирослав Атанасов, изпя

– Е, промяната е неизбежна, защото минаха 20 години, много се случиха оттогава, има интерес към етно и фолк музиката. За мен е много интересна задача да правя рок по нашата народна музика, както направи Хендрикс с блуса.

Атанасов заедно с лондонския български хор, с който изпълнява и творбата.

Атанасов заедно с лондонския български хор, с който изпълнява и творбата. СНИМКА: Личен архив

— Искаш да кажеш, че никой в ​​Англия не е чувал за вашите Crazy Frogs?

Международна група The Turbans, с която свири от 9 години по целия свят.

Международна група The Turbans, с която свири от 9 години по целия свят. СНИМКА: Личен архив

— Малко хора знаят. Когато кажа, че имам толкова успешна песен, те обикновено са изненадани и първият въпрос е “Какво правиш тук?”

– И искам да те попитам – защо дойде в Англия, когато беше толкова популярно в България?

– Имаше чувството, че съм стигнал до тавана, и ми беше интересно да отида в родината на рокендрола, да видя как стоят нещата в кухнята. Никога не съм летял със самолет. Исках да опитам нещо различно, истинско, защото по това време подражавахме. По-късно разбрах, че в България правят много добър рокендрол и където и да си, ми трябваха 20 години, за да го осъзная.

– По време на пандемията много българи се завърнаха в родината си. Защо все още си тук?

„Имам работа и вече се върнах веднъж. През 2010 г. ми писна да живея в чужбина и се върнах на 3. Тогава имаше протести в България, надявах се да има промени, но след изборите всички видяхме какво се случи. Бях малко разочарован и реших да се преместя отново в Англия и ми липсваше Лондон.

– Какво пропуснахте – да натриете Мик Джагър, както ви се случи веднъж?

– Да, и това, но преди всичко разнообразие, смесица от хора и култури, неписани етични правила, които хората спазват. Колкото до Мик Джагър – да, беше наистина интересно. Трябваше да играем на луксозно място и бяхме поставени до голяма ваза. Предупредиха ни, че каквото и да се случи, трябва да го оставим, защото беше много скъпо. Когато дойде Мик Джагър, тя толкова полудее, че забравихме за нея, но по щастливо стечение на обстоятелствата тя оцеля.

– Имахте срещи и със страхотни музиканти. Що за хора са те?

“Повечето от тях са много земни, защото са видели двеста.” Имах много добър разговор например с Робърт Плант. Бяхме на фестивала, където изнесохме страхотен концерт. Дори охранителите със светлоотразителни жилетки се хвърлиха в погото. Но преди концерта обикалям публиката и изведнъж го виждам. Оглеждам се и установявам, че никой не обръща внимание. Малко се смутих и реших да не го притеснявам. Отидох на бургери и докато гледах какво има на разпродажба, той дойде при мен и не можах да не го попитам: „Извинете, приличате ли ми на Робърт Плант много?“ И той каза с този глас, този глас от Стълбата към небето: Всъщност днес аз съм Робърт Плант. После започна да ме разпитва кой съм и откъде съм. Представяте ли си – той се интересува от мен ?! Когато научи, че съм от България, той разказа колко хубави спомени има от страната ни, как харесва „Мистерията на българските гласове”.

– Относно емиграцията на Зуеки имаше спор за бягството на български звезди. Някои го обвиниха в отстъпничество. Той обясни, че го е направил, защото искал да отгледа детето си в държава с правила. Какъв е балансът ви от емиграция след 20 години живот в чужбина?

— Аз съм на страната на Зуеки. Познавам го, той е прекрасен човек и истински артист. Ако той реши да си тръгне, мога да кажа само „браво“. Освен това той не е сам. Беше ми много интересно, защото напуснах България от върха на славата, буквално от телевизионния екран, а в Англия трябваше да започна от нулата. Но за мен беше много вълнуващо, дори да свикна със самия език. Мислите си, че знаете английски, но изведнъж разбирате, че не знаете нищо. Преживях много. Първо работих върху дизайна, след това върху пицата, консумативите, но аз съм от типа хора, които обичам това, което правя, защото вярвам, че адаптацията върви ръка за ръка с любовта. След година и половина дори се влюбих в казармата. Познавах гадно одеяло, автомат „Калашников“ и не исках да си тръгвам. Затова занесох консумативите си в Лондон и ми харесаха. По това време нямаше навигационни системи. Справих се с малка джобна карта и станах много добър. Един ден обаче намерих електрическа китара, оставена на улицата, със струни, с всичко, само за да започна да я свиря. Приех това като знак, че трябва да спра да бъда емигрант и да се върна към музиката. Започнах да записвам песни, да търся съмишленици за групи, а в Лондон винаги има такива песни и постепенно стигнах до големите сцени. Имах мечта да се изявявам по целия свят и се страхувам, че вече го направих.

– Има още една китара, която влиза в живота ви по специален начин. Разкажете ни за собственика на Gibson SG Пийт Таунсенд от легендарната група The Who.

„Случайно свирихме на частно парти. Имаше много хора. Г-н Пийт дойде по-рано със съпругата си. Играем в ъгъла, никой не ни обръща особено внимание. В един момент обаче видях, че той слуша внимателно. Отидохме на почивка и докато седяхме, някой ме прегърна през рамото си. Обръщам се и поглеждам г-н Пит. Говорихме за музика, китари и аз го попитах дали все още използва Gibson SG, но той каза, че вече не го свири. Тогава той изведнъж предложи: „Хайде, ще ти дам китара“. Започнах да викам „не, не“, но той продължи: „Моля, не се притеснявайте, дайте ми някои от вашите контакти“. Два дни по-късно той ми изпрати имейл с думите: „Отиди да вземеш китарата си от офиса ми“.

– Говорите няколко езика, издадохте албума в Бразилия. Кой е най-лесният език за писане на песни?

– Е, само да си поговорим, оправям се, но ние, музикантите, се разбираме по различен начин – някой пуска няколко ритъма, някой вдига. Поне така е с The Turbans, където играя. Международно е. Има музиканти с корени от Тунис, Мароко, Турция, Гърция, Испания. Играя с тях от 2012 г. Обиколили сме цял свят – от Америка до Хонконг. Свирихме на най-големия фестивал в Англия, Гластънбъри. Издадохме два албума. Имахме договор с американски лейбъл и току-що започнахме да печелим, дойде коронавирусът и всичко спря. Трябваше отново да стана шофьор. Сега всичко започва да се връща. Това лято направихме едномесечно турне в Обединеното кралство, но все още ни предстои дълъг път. Сега е много рядко да се намери музикант, който да не работи и нещо друго.

– На фестивала в Ковънтри представихте още една група – Gipsydelica. Колко банди всъщност свириш в Англия?

– По принцип два, но винаги има странични проекти. Наскоро ми се обади музикант от латиноамериканска група, която много харесвам. Донякъде приличат на The Turbans, но с музиканти от цяла Южна Америка. Преди няколко години говорихме за приготвяне на балканска кумбия. (смесица от балкански и латиноамерикански ритми – б.а.) и сега той предложи да опита. Отдавна мечтаех за това. Мелодията е запечатана от детството. Баща ми свиреше на сватби и оттогава я помня. Опитах се да я намеря, за да й уредя нова уговорка, но безуспешно. През 2019 г., когато с Gipsidelica участвахме в етнофестивала в Античния театър в Пловдив, срещнах Нено. Той е много известен сляп цигански акордеонист и е свирил с много от нашите джаз музиканти. Хрумна ми да го попитам дали я познава. Пях му и той веднага ми каза кой е. Прегледах касетите и го направих в стил кумбия.

– В България обаче малко се знае за новите ви музикални проекти по света. Умишлено ли разделяте работата си на две линии – български и английски? В Англия дори не се представяте с истинското си име, а с псевдонима “Мистър Марин”.

„Хората имат работа, а аз не свирих с голяма тромпет, за да надуя тромпет. Вижте какво постигнах.” Какво може да постигне един музикант? Той може да постигне усмивка. Играл съм пред хиляди или двама души. За мен е важно хората пред сцената да са щастливи, каквито и да са. Миналата година пуснах песента “Урок по плуване” на български. Това се дължи на далечния спомен как с брат ми се научихме да плуваме, скачайки дълбоко в пропастта. Тя беше много добре приета. Много ми пишеха, че я харесват. Има обаче голяма разлика между това, което харесва английската и българската публика. И аз се нарекох “Мистър Морски”, защото е по-лесно за произнасяне на английски и е свързано с варненските ми корени.

– Как ви хрумна тази фраза „Най-много обичам луди, луди жаби“, която ви направи толкова известен?

“Исках да играя игра на думи.” Като тийнейджъри имахме израза „луди гъби“, макар че тогава не сме знаели за съществуването на халюциногенни гъби. И оттам жабите полудяха. Исках също да получа енергията на парчето на Адриано Челентано, което си спомням, когато звучеше по радиото и майка ми го превърна в дупка, за да ме събуди сутрин.

– Мислите ли да се върнете в Django Ze? Вие на практика разпуснахте тази група от вашата емиграция.

– Имам група “Джанго Зе” в България, която действа. През лятото имахме концерт както преди.

– Но не сте издавали албуми от 20 години, което е важно за всяка група.

– Нашите песни са вечни. Не е нужно да издаваме албуми. Където и да отида, искат да пеят “Crazy Frogs”. Шегувам се, разбира се. Имаме нови неща, върху които работим в момента. Албумът трябваше да излезе тази година, но поради пандемията нещата започнаха да намаляват. Имам готови няколко песни, но нямам средства за видеото, тъй като трябва да се прави според правилата на музикалния бизнес.

– Но ти лично направи много важно нещо – стана баща.

— Е, аз съм баща от доста време, но не много добре. Междувременно моето момче порасна. Навърши 20 и тръгна по своя път. Но да имаш прекрасна петгодишна дъщеря тук в Лондон е голямо богатство и шанс на съдбата, за което съм много благодарен.

Source