Лора Траатс: Привлякохме това, което искахме най-много – олимпийската титла.

От сцената се вадят диаманти от ансамбъла по художествена гимнастика. Преди пет години „24 часа“ ги нарече „Диамантни момичета“ и в края на екипното им пътуване треперещата ръка на Лора Траатс разкри какво е любовта. Съзнателно единство, когато здравето на приятел е много по-важно от медал и финал на мечтаното първенство. За ерата на колектива, за пътя към успеха, за неговия личен път – за триумфа и болката – говорим в специално интервю с Лора Траатс. Момиче, което си струва да се познава.

– Лора, преди 5 години на вашето представяне в 24 часа с Илиана Раева ви наречехме танцуваща актриса сред диаманти. Ти си толкова?

– Знам с какво е свързано това описание. Това се случи след първия ни команден контрол. По принцип не съм много открит, а доста потаен по отношение на хора, които не са ми много близки. Държа го по-затворено. А г-жа Раева изобщо не ме познаваше. И докато играехме във въпросната контрола, имах момент, в който тя ясно ме погледна… И тя ясно видя нещо, което не очакваше от мен, нещо, което я изненада приятно…

– Пет години по-късно той ви нарича “мълчалив войник, готов на всичко” …

– Мисля, че е така от пет години. Винаги съм бил такъв спортист. Всеки от отборите беше готов да плати всяка цена за нашата мечта. Сега мечтата се сбъдна, олимпийската титла принадлежи на нас. Що се отнася до Световното първенство, много се радвам, че г-жа Раева отсъди трезво и всички разбрахме, че нито един медал не струва повече от нашето здраве.

– Всички потвърждават, че си искал да играеш, въпреки сериозната контузия. Как се почувствахте във фитнеса в Япония, когато усетихте подкрепата на всички – президента, треньора и най-вече най-добрите ви приятели от ансамбъла, които ви показаха, че здравето е най-важно?

– Това е един безценен момент – когато осъзнаеш, че тези хора, каквото и да се случва, са изоставени. Никога не се съмнявах в отношенията ни, защото те винаги са били много истински. Дори мисля, че много малко хора могат да постигнат това, което всъщност сме като екип. Но подкрепата в момента е потвърждение, а това означава много.

– Имаше ли моменти, в които контузията те караше да се съмняваш, защото е непозната за мнозина болка, особено преодоляването и постигането на високи спортни цели?

– Контузията е наистина сериозна. Преди се влошаваше, имах проблеми с това, но засега не е толкова опасно. Сега започнаха други симптоми – по едно време цялата ръка трепереше. И лекарят каза, че обучението вече не може да се провежда. Играх с този проблем на олимпиадата, преди това имаше дни, когато беше по-остър. Но когато знаете, че няма такава сериозна опасност, мисля, че всеки спортист може да устои на болката.

– Сега, завръщайки се, търсиш щастието в нещастието – за да не се случи това по време на олимпийските игри и да не се сбъдне най-голямата ти мечта?

– Абсолютно. Благодарен съм на съдбата, но най-вече на целия екип от специалисти, физиотерапевти, лекаря на екипа, в който успях да осъществя най-голямата си мечта. Защото това е сериозна дискова херния – има много хора, които се притесняват за ежедневието си, а аз съм правил гимнастика. Благодаря на всички, които стоят зад мечтата.

– Как накратко бихте описали изминалите 5 години?

– Огромен подарък. Много вълнуващо и незабравимо.

– Когато сте на 4 години, започвате да тренирате в Левской триадица, откъде започва вашата спортна история?

– Всъщност майка ми ме доведе за първи път в балет Роберта, защото обърка залите. Но тъй като е по-скоро школа по танци, отколкото специализиран клуб, ме преместиха в Левски Триадица. Направих първите си стъпки там, в този клуб и до днес. Много съм горд, че това е един от най-успешните български клубове. Много съм благодарен на всеки треньор – всеки един от тях допринесе за успеха ми. Безкрайно съм благодарен на моя личен треньор Мирослава Батаклиева, която винаги е до мен. Когато й писах за отказа ни от Световната купа, тя отново ме подкрепи. Той ми каза: „Здравето е най-важното, те взеха най-умното решение“. Да знаеш, че такива хора стоят зад теб, винаги ти помага.

– След като се присъедини към ансамбъла преди пет години, той ми каза, че обичаш да четеш книги – продължаваш ли, намираш ли време за книги, филми? Какво обичаш да правиш освен гимнастика?

– Да. Обичам да чета книги. Обичам и да гледам филми, но нямам много време за това. Не обичам да гледам телевизионни предавания. Заради ежедневието си, поне засега, обичам да съм в реалния живот – да прекарвам свободното си време с любими хора, и да не се забивам в паралелен свят.

– Коя е любимата ви книга или последната, която ви направи сериозно впечатление?

– Много от тях. Но делириумът може да остане фаворит. За останалото обичам да чета езотерика, да гледам психологически на живота и хората.

– Ако погледнете последните пет години, последните месеци с олимпийската титла и дори финалните състезания с контузия и оттегляне от Световната купа, какво бихте казали?

– Че всичко е естествено. Може би благодарение на някои от книгите, които прочетох, ми стана много по-лесно. Специално за Закона за привличането, метафизиката… Говорихме и с екипа как по някакъв начин спечелихме тази олимпийска титла. Що се отнася до Световната купа, сега се връщам към нея – след всяко световно или европейско първенство винаги сме си казвали, че не искаме тези титли най-много, ние искаме най-много олимпийската. И сега, когато бяхме най-подготвени и доказахме, че сме най-добрият отбор в света, отново се случи, че не успяхме да участваме и да спечелим световната титла. Миналата година, поради пандемичната ситуация, в последния момент не успяхме да участваме на Европейското първенство. Гледайки нивото, бяхме сигурни, че можем да се борим за титлата, но не беше написано. Но това, което винаги сме искали най-много, привлякохме и постигнахме – олимпийската титла.

– Какво е за теб Весела Димитрова?

— Тя е гений. Най-добрият треньор винаги е взискателен и целеустремен. Мотивирайте и изстискайте най-доброто от нас. И на този фон винаги знае как и кога да ни подкрепя. Минахме през много и ако не беше тя, нямаше да осъществим мечтата си. Това е изключително важна част от пъзела, който сме.

– И накрая, как бихте характеризирали момичетата, с които се сбъдна олимпийската ви мечта?

— Ще започна с капитана, Симоне. Мони е невероятен човек. Може да е от зодиака, но като персонажи и двамата сме най-идентичните от екипа. За мен тя винаги е била пример – как тренира, как живее, как мисли. Тя е по-голямата ни сестра. Не мога да го опиша с пет думи. Дори нямам достатъчно думи, не мога да опиша тези момичета така. (Смее се.) Мони е капитан с главно “К”, дори ако всички букви са главни. Ако в някой семинар има пример за капитан, то това е тя.

Мадлен ми е много близка. Израснахме заедно, от един клуб. Горе-долу сме извървели пътя си заедно. Като характер тя е малко по-агресивна. Когато обаче го показа и когато й казахме, че може би трябва да потисне егото си в името на командата, тя винаги го правеше. Тя има малко по-буен нрав, но подчиняването на силния си характер от името на отбора е много сериозно качество. много я обичам. В живота си аз съм напред с нея и с всяко едно от момичетата.

Когато Стефи се присъедини към отбора, вече бяхме играли с Теди и не знаехме как ще бъде с нея в състезанието. А Стефи е най-спокойният човек, дори вдъхваше спокойствие и увереност на другите в отбора. Беше много приятна изненада. Преди да я познавам, не мислех, че е такъв човек, защото, като мен, тя не се отваряше към хората, докато не ги срещнах. Е, вече се познаваме много добре – Стефи е страхотна.

Ерика последна се присъедини към нашия екип и се вписа идеално, сякаш съдбата познава работата й. Тя е прекрасен, слънчев човек. Много позитивен, много мил, много мил. Тя също намери своето идеално място в отбора. И не мога да намеря думи да опиша кои са тези момичета и какви са за мен, всичко ми звучи много незначително. И те са едни от най-значимите хора в живота ми и ще продължим да бъдем заедно.

Source