Кога ще се раздели гербът? Драмата тепърва започва – Избори 2021



© Цветелина Белутова, столица

Докога разумен човек може да слуша и да се преструва, че не разбира кой е „настоящият политически лидер”, който е участвал в корумпирани или незаконни отношения с Божков, Пеевски и др.?

Анализът е преиздаден от Deutsche Welle.

Избирателите и представителите на ГЕРБ не забелязаха, че партията има остър, сериозен и дългосрочен проблем: тя е персоналистическа партия, създадена за нейния лидер Бойко Борисов, чиято личност обаче е дискредитирана до голяма степен през последната година.

Кулминацията (засега) на тази дискредитация бяха санкциите на САЩ, които я направиха международна. Но у дома тази дискредитация се случи миналата година с множество скандали с участието на Борисов и последвали протести срещу него. Утехата, че името на Борисов не е сред санкционираните от Америка, не може да заблуди умните хора: мотивите на санкциите са достатъчни, за да се изясни кой е „настоящият политически лидер“. А САЩ очевидно не искат да създадат огромен международен дипломатически скандал за своя партньор: представете си какво би се случило, ако дългогодишният министър-председател на България беше в санкционния списък.

Всичко, което трябва да знаете за изборите на 11 юли

Драмата тепърва започва

Драмата обаче не свърши дотук, тя тепърва започва. От декември миналата година ЕС е придобил механизъм за спиране на финансирането от ЕС при „системни“ проблеми с върховенството на закона. За съжаление ситуацията с упълномощените лица и липсата на адекватни действия от страна на нашата прокуратура и служби са точно такъв „системен“ проблем. Ако България не покаже, че е в състояние бързо да се раздели със собствения си модел на корупция, тогава най-вероятно Брюксел ще я накаже с финансови глоби. За налагането им е необходимо решение на ЕК и квалифицирано мнозинство в Съвета: дори с помощта на други калпазани, като Полша и Унгария, все още не можем да избегнем наказание за спиране на финансирането.

И вижте комичната ситуация, в която се оказа Борисов по отношение на Съединените щати: вярно е, че той е приет в посолството им, но американската страна не каза, че не е споменат в текста на санкциите. Тоест, по всяко време въпросът може да бъде изяснен (както с нови санкции, така и без тях), поради което „настоящият политически лидер” ГЕРБ ще остане в неизвестност. Ясно е, че това не би трябвало да е положението на човек, който би могъл да управлява България в бъдеще.

Тези причини са достатъчни, за да обосноват извода, че политическите съдби на ГЕРБ и Борисов трябва да се разминават. Ако ГЕРБ има планове да институционализира партията след Борисов, тези планове трябва да бъдат активирани. Възможни са следните опции:

Вариант първи: Борисов и след Борисов

Основният план, по който ГЕРБ работи, е Борисов да остане в сянка, но да продължи да дърпа конците в играта. Вдъхновението за този модел идва от Ахмед Доган, който управлява ДПС от оборите. Даниил Митов (или може би Томислав Дончев?) Ще играе ролята на Местан / Карадайъ. В тази връзка за ГЕРБ е привлекателно, че почти всичко остава същото – само (за определен период) Борисов се крие от лошите думи на хората, докато бурята отмине.

Този план обаче има сериозни недостатъци. Основното е, че той рискува да жертва партия ГЕРБ, за да задържи нейния лидер. Според този модел ГЕРБ ще остане „токсичен“ за други партии, които не искат нищо общо с тях. Само „патриоти“ могат да ги смутят, но точно защото те започнаха да разпознават „патерицата“ на ГЕРБ, електоралните им шансове са малки.

Освен това, докато ДПС има постоянен електорат като представители на българските турци, ГЕРБ трябва да има план за спиране на вече видимата си електорална ерозия. Ако те се превърнат в инструмент за защита на Борисов, обществената им подкрепа само ще намалее. Ако други партии откажат да работят с тях, те постепенно ще се превърнат в маргинална партия след 2001 г. по модел на СДС. Тогава фразата ГЕРБ-СДС ще придобие различно значение.

Накратко: според този план ГЕРБ запазва своя персоналистичен характер, но рискува да загуби статута си на фактор в българската политика.

Вариант втори: герб без Борисов

Това е невероятен вариант, тъй като досега абсолютно всички в ГЕРБ поставят личната си лоялност над политическия морал и дори над политическата целесъобразност. Но теоретично е възможно след изборите ГЕРБ да премине към смяна на ръководството, при което някои хора да решат да се еманципират. Факт е, че не е ясно кои ще бъдат тези хора: повечето представители на ГЕРБ са станали лични адвокати на Борисов и ще бъде трудно да се откроим от тази роля.

Тази опция не е привлекателна за ГЕРБ, защото много прилича на случилото се с НДСВ: раздялата с лидера на практика беше краят на партията. И все пак: ГЕРБ се различава от НДСВ – те имат много местни структури. Ако тези местни структури – най-успешните кметове – подкрепят идеята за възстановяване на партията без Борисов, те ще имат както политически, така и икономически ресурси за това. Нещо повече, Борисов допусна грешката, като обвини ситуацията върху главите на Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, което, меко казано, не беше много честно.

Друг ресурс за опит за запазване на партията без Борисов е изявлението на ЕНП и ГЕРБ, че те са идеологическата партия на десния център. Ако наистина съществуват, би трябвало да оцелеят без Борисов. Но много малко хора в ГЕРБ изглежда вярват в това.

Вариант трети: разделяне на ГЕРБ

По тази причина парламентарната група на ГЕРБ има потенциал да се раздели след изборите на 11 юли. Повечето депутати вероятно ще останат при Борисов и след програмата на Борисов и ще запазят мястото си в неговата персоналистическа свита. По-малка част може да се „бунтува“ срещу патриарха на клана и да отиде да търси нови пътища. Дали те образуват нова партия или се присъединяват към други партии, са технически и логистични подробности.

Един от аргументите в полза на подобен ход може да бъде ситуацията, при която ITN, DB и ISMV (протестиращи партии) нямат достатъчно гласове за съставяне на правителство. Под предлог, че пречат на БСП да дойде на власт, звената на ГЕРБ могат да направят немислимото – да се противопоставят на своя лидер.

От настоящата гледна точка подобно развитие на събитията трябва да изглежда странно. Но докога един разумен и почтен човек може да слуша и да се преструва, че не разбира кой е „настоящият политически лидер”, който е участвал в корумпирани или незаконни отношения с Божков, Пеевски и т.н.?

Source