Кирил Петков: Ваксинацията ще бъде приоритет номер 1 на новото правителство

Първите преговори между ПП, ITN, БСП и ДБ за развитието на икономиката преминаха без противоречия.

Ваксинацията ще бъде приоритет номер 1 за Кирил Петков, ако стане премиер. Това заяви самият той по време на започналите днес разговори на тема “Икономика” между четири политически сили в евентуално бъдещо правителство – ПП, БСП, ИТН и ДБ.

Ниската ваксинация на българското население беше представена от редица международни финансови институции като пречка за възстановяването на нашата икономика в контекста на пандемията на коронавирус, за разлика от други европейски страни. Преговарящите днес се съгласиха, че само достатъчно високо ниво на имунизация няма да наложи ограничителни мерки върху редица предприятия с всяка нова вълна от заразяване.

„Мисля да се заемам лично с тази тема“, каза Петков, който най-вероятно е министър-председател на новото правителство. Според него причината за нежеланието да се ваксинират е ниското доверие и страховете на хората от съпътстващи заболявания. За целта е предвидена мащабна ваксинация. Петков ще събере експерти от всички области на медицината, за да посъветват хората дали съпътстващите им заболявания позволяват ваксинация срещу коронавирус. Кирил Петков подчерта, че ваксинацията трябва да се извършва демократично, по личен, но съзнателен избор.

Обсъжданията в работната група по “Икономика” преминаха в пълно съгласие. От всяка партия бяха номинирани трима или четирима участници. Срещата завърши с формирането на три листи. Едната се отнася до политики и мерки, по които и четирите страни са напълно съгласни, а другата се отнася до тези, по които има разногласия и които трябва да бъдат повторно обсъдени и изяснени. Третият списък се занимава с въпроси и действия, които се отнасят до други области и ще бъде адресиран до съответните работни групи.

Както вече заявиха двамата лидери на ПП Кирил Петков и Асен Василев, четирите политически сили първо ще се обединят, за да формулират политика за управление на страната и едва след това ще съставят правителство, което ще търси най-подходящите хора за министерските постове. „Ще направим националния отбор на България А, той ще бъде надпартиен, а България ще бъде над всички“, каза Кирил Петков в началото на преговорите.

Повечето от предложенията за икономическото развитие на страната през следващите 4 години са добре познати политики и мерки, прилагани през годините от различни политически сили и представители на бизнеса. Участниците в разговора се обединиха около визията за развитие на икономиката с висока добавена стойност чрез стимулиране и държавна подкрепа на иновациите, съвременните технологии и „зелени“ индустрии, както и реформиране на управлението. На първо място обаче е абсолютната нетърпимост към корупцията във всички области.

Част от мерките е премахването на ненужните разрешителни режими за бизнеса, както и въвеждането на мълчаливо съгласие на държавните органи. Друга цел е да се пренастрои администрацията, за да подкрепя компаниите, вместо да ги наказва. DB предложи инициативата „Премахване на 100 препятствия за 100 дни“, но други участници решиха да не предоставят конкретни числа.

Сред одобрените мерки са ускоряване на процедурите по несъстоятелност, поддържане на регистър на нередовните платци, както и регистър на добросъвестните доставчици в областта на обществените поръчки, преразглеждане на концесионните договори с цел по-добра защита на националните интереси.

Участниците се обединиха и за да не се стимулират нови инвестиционни проекти от държавата, които не развиват производство. Това включва преференции за проекти от клас А, които в момента се предоставят основно на логистични компании. Същото трябва да се каже и за развитието на индустриални зони в страната, които трябва да привличат реално производство. Лош пример е индустриалната зона Божурище, която се превърна в склад.

От INS предложиха да се въведе тестов период за новото законодателство и ако се окаже, че няма положителен ефект, той може да бъде отменен. Румен Гечев от БСП настоя да не се експериментира с нови закони, които не са приети в други държави.

Всички те призоваха за прозрачност и подобряване на управлението на държавните предприятия чрез редовно публикуване на финансови отчети и публичност на конкурсите за назначаване на съвети на директорите. ДБ настояваше да бъдат предложени за приватизация определен процент държавни предприятия, но други преговарящи оставиха тази мярка за уточняване заради предприятията на ББР, БДЖ и ВПК, които трябва да останат държавни.

Прието е предложението „Продължаваме да се променяме” за преобразуване на Министерство на икономиката в Министерство на икономиката и иновациите, което ще управлява дейността на ББР, Иновационния фонд, Фонда, Европейските фондове за конкурентоспособност и Българската агенция за експортно застраховане. . в цялостна стратегия с фокус върху иновативните стартиращи фирми. Както и създаването на Съвет за иновации между Министерството на икономиката и Министерството на образованието, в който да се включат ръководители на предприятия и учени от страната и чужбина, с цел разработване на дългосрочна политика за развитие на българското икономика и адекватна образователна система. …

Една от новите икономически мерки е обединяването на летището с безмитна зона и привличането на международен карго оператор, който да позиционира България като въздушен портал към ЕС.

„България трябва да се утвърди като финансов и логистичен център, като отвори финансови центрове.
центрове на мултинационални компании и привличане на такива с транспортни мрежи и достъп
към международните пазари. Така международните компании ще плащат данъци в България, дори ако дейността им е извън страната“, каза Кирил Петков. Друга ПП идея е да се насърчат търговските вериги да изнасят български стоки на международните пазари.

Всички предложения за данъчни облекчения за бизнеса се приемат от участниците в икономическите преговори, но ще бъдат предадени на работната група по финанси, която ще заседава в събота. Сред тези предложения са идеите на ITN за прехвърляне на данъци върху доходите, както и искани от БСП данъчни промени – по-широко въвеждане на патентен данък за микро и малки фирми, премахване на данък през уикенда и данък върху лихвите. Определянето на минималната работна заплата като процент от средната работна заплата също беше оставено на преценката на работната група по финанси.

Source