Кацаров срещу Балтов: какво (не) разбира за диагностиката на здравната система – България



© Дневник

Създаване на клинична пътека за лечение на усложнения след COVID-19. Това искане беше изслушано от протестиращи лекари едва на петия ден след поредица от взаимни медийни атаки между здравния министър Стойчо Кацаров и директора на „Пирогов“ професор Асен Балтов.

В поток от двустранни обвинения в лъжа и фалшифициране зародишът на проблема е избягал – официалният израз на набор от процедури и тестове (т.нар. Клинична пътека), които трябва да се извършат на пациенти с тежък COVID-19, за да се проследи тяхното състояние. …

Досега обяснението винаги е било, че ако органите и системите в човешкото тяло са засегнати от коронавируса, се прилагат вече оформените клинични пътеки.

Промените не са инициирани от предишното правителство, а сегашното (дори и да се окаже) не може. Причината е, че в бюджета трябва да има средства за нов път и той не може да бъде подновен без функциониращо Народно събрание.

Поради размяната на реплики през медиите стана трудно за широк кръг хора да се ориентират в изявленията на здравния министър и директора на „Пирогов“. „Дневник“ потърси мнението на адвокат, специалист по медицинско право и обобщи събитията около спешната болница. В редакцията има документ за историята на болестта на Кацаров, от който са направени някои точки.

„Не бях в болницата“

Проф. Асен Балтов беше освободен от поста си след проверка, извършена от Здравната каса, която показа, че на Пирогов са плащани пари за неизпълнени действия и че има фиктивни пациенти. Ден след началото на събитията здравният министър Стойчо Кацаров заяви по Би Ти Ви, че е един от онези, които са хоспитализирани само въз основа на документи и с фалшива диагноза. Това се случи през януари, след като Кацаров беше изписан от Пирогов през декември, след като беше лекуван за COVID-19. Изявленията на Кацаров не са свързани с лечението му в края на миналата година заради коронавируса.

„Моята диагноза е чернодробна цироза, тежка декомпенсирана чернодробна цироза. Не бях в болницата с такава диагноза, не бях в посочения час “, каза Кацаров на 15 юли, повтаряйки тезата през следващите дни.

На следващия ден (16 юли) доцент Петър Атанасов, един от лекарите на Кацаров в Пирогов, обясни по Българската национална телевизия (БНТ), че думата „цироза“ се появява в името на клиничния път на диагностика и лечение, но не и окончателна диагноза. Както се вижда от медицинската история, окончателната диагноза на Кацаров от „Пирогов“ (записана в епикризата при изписване на 27 януари) е „дифузен паренхимен процес на черния дроб“. Грубо казано, това е често срещана формулировка на възпаление в тялото.

Защо са възможни проблеми с черния дроб?

В изявлението си доцент Петър Атанасов дава следното обяснение защо Стойчо Кацаров се появява в системата на Пирогов като пациент с чернодробни проблеми: „Обясних му, че го освобождавам, за да не плаща за тестове, които са доста скъпи. … „

Практиката (макар и формално неправилна) за включване на пациенти в клиничната пътека не прави изключение, защото в противен случай те ще трябва да плащат за тестове. В маршрута обаче могат да бъдат включени и други дейности, които не са били извършени върху пациента (тъй като лекарят е преценил, че не е необходимо), но които са докладвани на регулаторните органи, за да получат средства.

В този контекст Кацаров твърди, че му е била взета и сканирана само кръв и то само за един ден. Редица други проучвания бяха включени в медицинската история за пет дни. Според документите той е бил хоспитализиран от 23 януари до 27 февруари.

„Разглеждайки само документацията, не можем да преценим дали всички симптоми в медицинската история липсват или е имало такива, които са били изразени от пациента, а това е изисквало неговия преглед“, каза лекарят специалист Мария Шаркова. Дневник.

Друга често срещана практика (отново, макар и формално невярна) е, че хоспитализираните пациенти не лежат през цялото време, а отиват на прегледи и манипулации. Въпросът дали това е било на практика и как се е случило е въпрос на спор. Зад тях документите: „Той лично подписа всички необходими подписи за хоспитализация пред очите ми“, каза на медиите д-р Христина Каменова от „Пирогов“ на 18 юли.

Подпис: фалшив или не

Изявлението на д-р Каменова идва след като по-рано същия ден министърът на здравеопазването заяви пред Нова телевизия, че подписът му е фалшифициран. Той показва удостоверението за източника на плащане и съгласието на пациента и заявява: „Според този документ съм информиран за източника на плащането. Подписът не е мой, той е подправен. „

Изследване на медицинската история на Кацаров показва, че подписът в този документ се различава от други.

Комплектът от документи за медицинската история включва също обзорен лист от спешното отделение, заявление за предоставяне на лични документи, съгласие за извършване на лечебни мерки, съгласие за хоспитализация. Изглежда всички те имат подписа на Стойчо Кацаров.

И има ли друг начин

„Всеки пациент в болницата има право на два прегледа и изследвания, след като е бил в болницата“, каза Стойчо Кацаров пред БНТ на 16 юли. Тогава той не отбеляза, че изследванията и анализите, включени в него, са извършени в рамките на един месец след изписването.

Министърът на здравеопазването потвърди пред Нова телевизия на 18 юли, че е изписан на 12 декември миналата година, така че контролните прегледи могат да се извършват до 12 януари. След това Кацаров отишъл в Пирогов, твърдейки, че е по покана на неговия лекар, доцент Петър Атанасов. Лекарят потвърждава, че това е негова инициатива заради близките му отношения със съпругата му Кацаров, която също е лекар. „Той ме продаде за малък политически дивидент“, заключава доцент Атанасов.

Кацаров заяви пред Nove TV, че дори извън месечния период, той има право да бъде прегледан: „Като осигурено лице имам право да го получа безплатно“. Това е невярно твърдение, казва адвокат Мария Шаркова. Според нея Националният рамков договор (правилата, по които работи здравната система, се сключват между държавата и професионалните организации) не позволява на болниците да получават средства от здравната каса без хоспитализация.

„Болницата не предоставя извънболнична помощ и ако в нея се извършват амбулаторни прегледи, пациентът трябва да плати съгласно ценовата листа“, каза Шаркова. С други думи, ако човек не е хоспитализиран, той или тя трябва или да плати, или да направи тестове в диагностичен и консултативен център (бивша клиника) или медицински център, след като получи направление от терапевт или специалист.

Засега от публични изявления не става ясно защо Кацаров не се е възползвал от изпитите в рамките на месец след уволнението си.

А сега къде

Публичните искания на „Пирогов“ са ръководството на болницата да обжалва констатациите от проверката на Здравната каса, според която болницата трябва да върне около 1 милион лева за нарушения (не само в случая със Стойчо Кацаров). Директорът професор Асен Балтов заяви пред Нова телевизия, че ще съди ръководството на Министерството на здравеопазването, за да изчисти името му.

Процедурата по обжалване на констатациите от проверката на Здравната каса може да отнеме повече от две години, обяснява адвокатът Шаркова, – жалбата включва заседания на арбитражната комисия, а нейните решения могат да бъдат обжалвани пред административния съд. До приключване на процедурата условията на работа на „Пирогов“ със Здравната каса остават непроменени.

Ако приемем, че възраженията на Пирогов са неоснователни, болницата няма да може да получава публични средства по този път.

Source