Какво се случва с телата на будистки монаси след смъртта им? – ᐉ Новини от Fakti.bg – Любопитно

Настоящите изследвания показват, че телата на тибетските будистки монаси се разлагат много бавно след смъртта, според световните медии, цитирани от Блиц.

Преди това учените предполагаха, че бавният процес на разлагане на тялото зависи от ефекта на медитацията, в която се намират будистки монаси. Доказателства за тази хипотеза се появиха на 28 август 2014 г. след смъртта на тибетския будистки монах Геше Лхундуб Сопа на 91 -годишна възраст.

Геше Лхундуб Зопа, който беше наставник на Далай Лама в Тибет, промени мястото си на пребиваване и се премести в Уисконсин през 1967 г. Там той е съосновател на будисткия център и преподава в Университета на Уисконсин. Той се сприятелява с известния американски невролог Ричард Джей Дейвидсън.

Дейвидсън си спомня как, три дни след смъртта на Геше Лундуб Зопа, тялото му беше облегнато на стената, не миришеше на мъртво тяло, а кожата му приличаше на „прясно изпечен хляб“. Сякаш медитираше.

Пет дни по-късно невролог повторно изследва тялото на починалия си приятел. В него нямаше абсолютно никакви промени, което силно изненада учените. Тялото на Сопа започва да се разлага едва след седем дни, след което той е кремиран.

Тибетските будисти вярват, че мъртвите монаси са в дълбоко, окончателно медитативно състояние, наречено Тукдам, по време на което съзнанието постепенно се трансформира в ясно съзнание, а след това тялото започва да се разлага.

Дейвидсън и колегите му се опитаха да изследват явлението тукдам, но не откриха мозъчна активност при мъртви монаси.

В Индия проучване на медитация след смъртта от Центъра на Университета на Уисконсин-Мадисън показа, че живите хора показват ясна мозъчна активност и никакви сигнали не са открити в нито един от случаите на тукдам.

Учените никога не са успели да потвърдят дали будистките монаси медитират след смъртта или не. Освен това не е ясно защо телата им не се разлагат дълго време.

Дейвидсън казва, че е време западната медицина да промени традиционното си определение за смърт. Тибетските будисти вярват, че биологичната смърт е по -скоро процес или пътуване през различни държави.

Според Далай Лама, ако науката разпознава нещо като несъществуващо, тогава ние трябва да го разпознаем като несъществуващо, но ако науката не открие нещо, това е съвсем различен въпрос. Такъв е случаят например с човешкото съзнание, което науката не може да види и изучи.

Оказва се, че тукдамът е по -сложен процес, който може да показва, че съзнанието съществува отделно от мозъка.

Source