Какво се случва в Казахстан: Революция или смяна на диктаторите

„Ситуацията в Казахстан е под контрол. Центровете на терористичната съпротива са обезвредени. Всички заловени от терористи административни сгради са освободени.”

Изявлението на Комитета за национална сигурност започна в понеделник сутринта, 10 януари, след повече от седмица масови протести, които прераснаха във въоръжени сблъсъци, които превърнаха големите градове в бойни полета.

Това, което се случи със световната общност, беше изненада. В крайна сметка Казахстан несъмнено е най-мощната и влиятелна страна в Централна Азия с огромна територия, богата на природни ресурси и, не по-малко важно, железен авторитарен режим, който доскоро се смяташе за непоклатим, въпреки спорадичните вълнения през последните години. …

Всичко обаче се обърна с главата надолу в първите дни на новата година.

Всъщност протестите започнаха с искания, които далеч не бяха политически. На 2 януари хората излязоха по улиците на нефтобаза Жанаозен, провокирани от рязкото покачване на цените на горивата, а недоволството бързо се разпространи в столицата Нур-Султан, както и в икономическия център на Алмати.

В опит да потуши вълненията, правителството намали цените на горивата и уволни президента Касъм-Жомарт Токаев, за да освободи водещи политици. Нещо повече, той направи почти немислимото – отстрани бившия първи Нурсултан Назарбаев от поста председател на Съвета за национална сигурност.

По-късно обаче Токаев промени тона си, обявявайки протестиращите за ислямистки терористи, водени от чужбина (да не говорим откъде) и търсейки помощ от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), доминиран от Русия военен съюз, в който влизат Казахстан, Армения, Узбекистан, Беларус, Киргизстан и Таджикистан.

Само няколко часа по-късно първите руски военни започнаха да кацат в Казахстан и в момента в страната има от 2000 до 3000 миротворци.


Снимка: БГНЕС

В същото време в резултат на сблъсъци между полиция и протестиращи бяха убити 164 души, хиляди бяха ранени и над 5 хиляди бяха арестувани.

Това обаче са официални данни на държавните медии, които обаче трудно могат да бъдат потвърдени, тъй като за една седмица цялата страна беше поставена под плътно информационно затъмнение с много ограничен достъп до Интернет.

Сред този хаос със смесена информация, включително новини за обезглавени полицаи и публични екзекуции на протестиращи, всъщност е трудно да се разбере какво точно се случва и къде е истината.

Освен това няма много експерти и специалисти извън Централна Азия, които са запознати в детайли с вътрешната динамика в Казахстан.

Ето защо има много различни обяснения.

Тезата, че се прави пореден опит за поредната цветна революция, организирана от Запада с цел дестабилизиране на пространството около Русия, сега набира все по-голяма популярност в България. Самият Токаев също вижда външна намеса и представя случващото се като акт на агресия, идващ отвън, от чужди „терористични групи“.

Дори се споменава името “Ислямска държава”, въпреки че в официалните канали на терористичната групировка не се говори за участие в нея. Без съмнение, ако беше така, то със сигурност щеше да бъде разгласено като огромен успех след поредица от поражения в Близкия изток.

И някак си регионът има много по-меки и логични цели, като Узбекистан и Киргизстан, които страдат от много по-сериозна история на проблеми с радикалния ислям от огромния Казахстан.

Правителството говори и за сериозна организация сред протестиращите. Според вътрешния министър Ерлан Тургумбаев на 5 януари „около 20 000 организирани терористи“, „по-добре въоръжени и оборудвани“ от полицията, са действали в центъра на Алмати, атакувайки и опожарявайки правителствени сгради в града.

При тази ситуация полицията успя сравнително бързо да си възвърне пълния контрол, причинявайки само 18 жертви, а в процеса на прочистване на града срещна малка съпротива. Или поне не по начина, по който биха направили 20 000 въоръжени и организирани хора.

Очевидно е трудно да се говори за външна намеса. Или поне не по начина, представен от правителството.

Реалността е, че президентът Токаев беше принуден да потърси военна помощ от ОДКБ и особено от Русия, за да разреши проблем, който може да не представлява такава заплаха, но само ден-два след пристигането на подкрепата. ислямисти“.

Всъщност властта в Казахстан изглежда действа по модела на авторитарните режими – врагът винаги идва отвън, дори и да са вътрешни и вътрешни проблеми.

Касъм-Жомарт Токаев
Снимка: БГНЕС

Касъм-Жомарт Токаев

И има доста от тях. През последните няколко години се наблюдава ръст на инфлацията, което доведе до 10-15% покачване на цените на суровините през 2021 г.

Освен това има нарастване на младежката безработица (12% миналата година), което принуждава хората да мигрират към големите градове. Неслучайно Алмати се превръща в център на вълнения, тъй като градът е най-големият притегателен център за вътрешни мигранти.

Големият брой млади и ядосани мъже вероятно обяснява бързата радикализация на протеста и ескалацията на насилието. На някои места са ограбени оръжейни магазини и дори няколко полицейски участъка, но изглежда повече от преувеличено да се представи разгневената тълпа като почти организирана армия.

Така президентът Токаев по-скоро иска да прикрие собствените си проблеми във властта и в същото време да се отърве от непохватни политически фигури.

Те се свързват основно със семейството на бившия президент Назарбаев, който управлява страната от три десетилетия и дори след официалното прехвърляне на властта на неговия наследник Токаев през 2019 г., все още запазва формални и неформални лостове на управление. Създаден е модел на управление, при който новият и старият президент управляват в тандем.

От първите дни на протестите обаче Токаев направи почти всичко възможно да разцепи структурите на своя предшественик и ментор. Първо той освободи правителството на Аскар Мамин, един от най-лоялните на Назарбаев, а след това уволни Карим Масимов, шеф на външното разузнаване, и неговия заместник (и племенник на Назарбаев) Семат Амиш.

Всъщност Токаев може да е основният бенефициент от кризата, възползвайки се от внезапната възможност да консолидира властта в ръцете си, като елиминира неудобните хора, свързани с Назарбаев.

Очевидно процесът на смяна на режима протича с одобрението на Русия, предвид бързия отговор от Москва.

Официално беше обявено, че миротворците, включително части от Армения и Беларус, но руските парашутисти, ще продължат да защитават стратегически цели за кратко време. Със сигурност не е окупационен корпус, просто защото няколко хиляди души не могат да окупират деветата по големина държава в света.

Казахстан не се превръща в сателитна държава на Русия. Това не се е случвало през последните три десетилетия, няма да е така и сега. Токаев обаче вижда ограничената регионална хегемония на Москва като плащане за гаранции за сигурност срещу апетитите на съседен Китай.

Цветна революция определено няма да има. Има обаче миротворци и тяхното присъствие е израз на подкрепа за Токаев и най-вече начин да се каже на казахстанския икономически и политически елит в коя посока духа вятърът.

И преди всичко кой е новият шеф в столицата.


Source