Какво и защо каза Лозан Панов във Фейсбук – Избори-2021



© Юлия Лазарова

Дори когато присъстват хора, партии и каузи, намирането на правилния баланс между тях не е автоматична работа.

Анализът е препубликуван от Deutsche Welle.

„Брак в рая” сигурно са си помислили много англоговорящи страни, когато научиха, че Демократична България (ДБ) ще подкрепи Лозан Панов в президентската надпревара. Неочаквано сполучлива комбинация, казаха си други. Наистина, какво по-логично да бъде Лозан Панов и ДБ да бъдат заедно и да си помагат да постигнат добър резултат на предстоящите, изключително важни за страната избори.

Логиката често трябва да се справя с други конкуренти, не само в брака, но и в политиката. В резултат на това в предизборната кампания най-накрая се случи достойна интрига за нейното връщане към живота. Какво каза Лозан Панов в публикацията си във Фейсбук и защо със сигурност ще бъде проучено от лидерите на кампанията през следващите десетилетия. И това вероятно ще бъде пример как да не се действа. И защо това не трябва да бъде – това е съвсем разбираемо. Първо, политиците трябва да благодарят на тези, които ги подкрепят, а не да ги обвиняват за недостатъчна подкрепа. Второ, повдигането на подобни въпроси три дни преди избори е екстравагантен, но контрапродуктивен акт.

ДБ преминава от дискусионна група към истинска политическа формация

Въпреки това демократичната общност, част от която несъмнено е Лозан Панов, трябваше да генерира и откроява някакво вътрешно напрежение, поне за да демонстрира своята идентичност. И тази идентичност е многостранна и всяко решение изисква разгорещен дебат. В този дебат всичко е фундаментално оспорено. Така дори когато СД се оглавява от Христо Иванов, един от най-значимите политици в страната, обикновените членове и симпатизанти са убедени, че знаят по-добре какъв курс трябва да поеме формацията. Да не говорим за политическите фигури в него.

Всичко важно да знаете за изборите в неделя – прочетете тук.

Всичко това може да бъде приятно и във всеки случай трябва да се уважава като политическа традиция, дори под формата на синдрома на “Методи Лалов”. Но факт е, че Иванов, Атанасов, Панев и техните съмишленици успяха да превърнат ДБ от интелектуален политически кръг и дискусионна група във Фейсбук в истинска партийна формация, която вече играе важна роля в два кратки парламента и вероятно ще бъде фактор при формирането на правителство на мнозинството в следващия.

Още повече, че ДБ успя да постави своя дневен ред в дневния ред на други партии (поне на реторично ниво): всички са за съдебна реформа, мнозинството (с изключение на ГЕРБ и ДПС) са за освобождаването на главния прокурор, всички са против модела Борисов. правителства (може би без него), всички проевропейци и дори ДПС и Пеевски са приятели на САЩ. И чисто нови партии като We Continue to Breakthrough се основават на идеите и нагласите (и някои хора) на DB през последните години.

Стратегия на Лозан Панов

Тази политическа тежест и влияние изисква и съответна отговорност, дори когато става дума за фигури от ранга на Лозан Панов. Сред противниците на президента Радев Лозан Панов се откроява с оригиналната си стратегия – за разлика от други, той е наистина партийно независим. И последните му действия го доказват. Останалите кандидати възнамеряват да прокарват основно партийни приоритети. Професор Герджиков се стреми да проправи пътя за идването на ГЕРБ и ДПС на власт. Това е централното му послание, придружено от призиви за единство, креативност и без червени линии. Мустафа Карадайъ защитава подобна благородна кауза.

Лозан Панов организира кампанията си като трансцендентна по отношение на специфични партийни интереси. Не само заради статута на магистрата в инициативния му комитет нямаше представители на ДБ, но в повечето си изказвания той дори не споменава тази формация. Тяхната обща кауза – и тук думата е употребена по-уместно – е един вид реформа в страната, насочена към ограничаване на корупцията и злоупотребата с власт.

Президентът обаче не е партия или политически център, който стои над партиите. Всеки президент също е част от партийното уравнение на страната, въпреки че не може да участва в ръководството на политически партии. И като кандидат, включен в това уравнение, Лозан Панов трябва да информира електората си какъв тип следизборна коалиция ще подкрепи.

Вместо това Панов влезе в ролята на екшън герой, който започна да стреля по всички. При тази безразборна стрелба не беше ясно дали ДБ ще се коалира с “Продължаваме да се променяме”, което също не е много чисто, каза той, с кого тогава да се коалира? Ако БСП отпадне, ДБ ще се коалира ли с ГЕРБ и ДПС?

И въпросът за политическата отговорност

Тук се връщаме към политическата отговорност. Тази година България гласува три пъти в парламента. Двойни реални резултати и досегашните прогнози показват, че 2/3 от електората не искат ГЕРБ и ДПС да дойдат на власт. Тези две трети са силно фрагментирани и сред тях няма ясно доминиране на една партия. ДБ се намира в това пространство и играе важна роля в него, защото идеологическите й позиции относно „поробената държава” и необходимостта от модернизиране на страната могат да я обединят. Ясно е, че ще се наложи следизборна коалиция и е ясно, че тя ще бъде сложна. Но задачата няма да стане по-лесна, ако и БСП, и ДПС бъдат поканени на власт. Напротив, той ще стане неразтворим.

И в брака, и в политиката перспективата е важна. Има причини за известна горчивина в очите на Лозан Панов. В крайна сметка цялата държавна машина – от Националната агенция за приходите до Комисията за борба с корупцията (КПКОНПИ) и евентуално пожарната – от години се използва за тормоз на магистрата, за да наставлява палавниците. Скандално е, че и сега не са спрени действията на различни прилепи срещу него. А грехът на цялата демократична общност е, че без особена съпротива допусна такава разправа с един от нейните представители.

Но като гаранция срещу превръщането на държавните институции в прилепи са ни необходими наистина работещи партии, които са важна част от управлението на страната. В този смисъл – и особено няколко дни преди изборите – случилото се в миналото не трябва да е водещо, защото може да доведе до пропускане на добри политически възможности в близко бъдеще.

Човек с работа, но без парти?

Въпросният епизод може да изглежда като буря в чаша с течност, но също така повдига важни въпроси за връзката между политическите дела, личността и партията. И трите елемента са необходими и трябва да се търси баланс между тях. Имаме много примери за хора, които организират партита, но без социално основателна причина – в известен смисъл все още не можем да се отървем от тях, техните спални и техните кутии.

Лозан Панов обаче рискува да попадне в друг капан – човек с повод, но без купон. Това е политически донкихотизъм, който може да бъде добър сюжет за роман, но нищо повече. Така или иначе отношенията между ДБ и Лозан Панов показват, че дори с личности, партии и причини намирането на точния баланс между трите елемента не е автоматична работа.

Но до края остават още три дни.

Source