Какво е избягването на политическата отговорност

„Няма да работим със партиите със статукво – ГЕРБ, БСП и ДПС.“

Думите на Филип Станев, един от лидерите на партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, ясно звучат в публичното пространство като опит за спиране на по-нататъшни спекулации по тази тема.

Последният път ITN също се различаваше от трите партии и изглежда ситуацията не се е променила до началото на новата предизборна кампания. За да бъда честен, би било изненада, ако случаят беше такъв.

Тази седмица „Има такъв народ“ и неговият лидер бяха в центъра на една от водещите теми – новината, че Слави Трифонов няма да бъде в списъците на партията на предсрочни избори.

Това решение предизвика вълна от коментари относно поемането на отговорност в политиката и дали тази стъпка говори за „вдигане на ръце“ от проблеми или обратно – показва сериозна мисъл от страна на новия политически лидер.

Въпросът наистина е спорен. От една страна, без името на Трифонов за „Има такива хора“, колко депутати би могла да набере партията? От друга страна обаче той бяга от депутатските списъци и от активната роля на политик, който говори по важни въпроси, представлява политиката и дава мнение за това къде трябва да се развива страната.

Той общуваше само чрез профила си във Facebook, чрез партийна телевизия и в интервю по БНР, в което не каза почти нищо. И такъв дистанциран подход е много нетипичен за нашите географски ширини и наподобява пълно отдалечаване от самата политика.

Нещо се засили, когато Трифонов, лидерът на втората по големина политическа партия в страната, обяви, че няма да участва в предстоящата кампания и всъщност не иска да бъде депутат, което означава нещо друго.

Това поведение може лесно да се тълкува като избягване на отговорност, като вдигане на ръце, когато нещата се напрегнат.

Но не може да се тълкува по този начин. За да бъда честен, по време на краткия живот на 45-ото Народно събрание Слави Трифонов беше също толкова полезен в ролята си на депутат, както например член на Управителния съвет на Федерацията по художествена гимнастика.

Поради коронавируса в ранните дни той трябваше да се появи на екрана само с видео разговор, но никога не взе активно участие. Дори след като карантината му приключи, Трифонов никога не се появи в парламента, не участва в никакви дебати и изобщо отсъства.

И ако има други планове, например, да се кандидатирам за президент (непотвърден, но и неоспорим), тогава защо да заблуждава избирателите си? Защото истината е, че Слави е демонстрирал съвсем различен начин на мислене през цялото си време в активната политика.

И той да се кандидатира за парламент, когато няма очевидно намерение да бъде такъв – това, което видяхме на примера на други партии, е вид подвеждащи избиратели.

И той, заедно със своите хора, настоява да бъде формация, която прави това, което казва, независимо от политическия анализ или дори това, което изглежда най-малкото зло в момента.

Тук всъщност възниква по-сериозният въпрос за политическата отговорност.

Защото нека бъдем честни – има ли разлика в това дали Трифонов ще влезе в партийните си листи и в крайна сметка ще се откаже от мястото си, или изобщо не? В крайна сметка това се отнася само за онези, които по дух биха гласували за личността на Трифонов, но не и за неговата партия.

По-сериозен въпрос засяга самата партия „Има такъв народ“ и нейната роля в политическия живот на страната.

Ако това отново е втората политическа сила или дори първата, ще поеме ли отговорност за формирането на правителството след гласуването? Последният път не го направи и това изпрати страната на предсрочни избори. Ами ако резултатите се повтарят?

Всъщност социологическите проучвания в момента не могат да дадат съвсем ясна представа за изборите поради многото събития, които се случват в момента – промени се случват всеки ден и те ще повлияят на резултатите от гласуването на 11 юли.


Картината от публикуваните досега изследвания обаче е ясна – резултатът няма да бъде много по-различен. Например грубите изчисления въз основа на резултатите от проучването на Alpha Research дават следното разпределение на мандатите: ГЕРБ – 61; ТИН – 54; БСП – 43; DB – 36; DPS – 30; ISMV – 16.

С такова разпределение „Има такива хора“, „Демократична България“ и „Изправи се! Излез! “ имат общо 106 заместители. Все още им липсват 15 души, за да спечелят минимално необходимото мнозинство от 121 депутати.

106 депутати е много повече от трите партии досега – 92. Тоест, вече наблюдаваме нарастване на подкрепата за тези трима политически играчи, но това все още не е достатъчно за формиране на мнозинство.

Ами ако след кампанията няма достатъчно депутати? Ива Митева заяви, че „има такива хора“, които да се опитат да сформират правителство, но дали колегите й са съгласни с нея? Ще се съгласи ли да наруши обещанието си да не сътрудничи на никоя от страните по „статуквото“, ако ситуацията налага това?

Защото третите избори за по-малко от година ще нанесат наистина тежък удар на страната. Без актуализиран бюджет, със заплахата от нова вълна от пандемия (нека не се лъжем, че сме приключили с този проблем), с камара от нерешени въпроси, изискващи функциониращо Народно събрание …

Би било истинско избягване на отговорността – да вдигнем ръце и да преминем към ново предсрочно гласуване. И тази опция сега витае опасно.

Да, рано е да се говори за такива неща. Резултатът от изборите на 11 юли е Нероденият Петко и е рано да се оплаквате предварително от него. Но подобни опасности не бива да се изключват просто защото.

Ако животът на следващия офис е 1-2 месеца, на кого ще му пука, че Слави не е в списъка?

Какво виждат в това?  Удобен партньор за временно ползване

Source