Изборът на български филм за Оскар е неуместен

©

Филмът Страх, режисиран от Ивайло Христов, е предложението на България да получи Оскар за международен филм, съобщават от пресцентъра на Министерството на културата. Сюжетът се върти около историята на вдовицата Светла (Светлана Янчева), която наскоро остана без работа като учител. Селото й е близо до границата с Турция и край нея често се появяват бежанци. Един ден Светла среща африкански мигрант в гората (Майкъл Флеминг). Срещата променя както нейния живот, така и живота на хората, живеещи в селото, които са категорични, че новодошъл трябва да напусне.

Два филма, сред които е избран българският “Оскар” – “Страх” и “Жените наистина плачат” (б.р. – в него новата звезда на световното кино – Мария Бакалова).

„Страх“ беше избран от журито, председателствано от филмовия критик професор Божидар Манов, в състав: Светла Ганева – оператор, Ралица Петрова – режисьор, Теодор Ушев – аниматор и режисьор, Виктор Чучков -младши – режисьор, Александър Грозев – кинокритик, и Професор Любомир Галачев – режисьор Изборът е нелегитимен, според Тео Ушев, признат за най -влиятелния аниматор в света през последните 25 години.

Малко преди да напусна България, се съгласих да участвам в комисията за определяне на българския участник за най -добър чуждестранен филм. Всъщност отложих билета си за участие.

Трябваше да сме 7. Няма да посочвам други членове на комисията, ще ги оставя да бъдат информирани.

Няма да коментирам качеството на предложените филми. Интересна дискусия, между другото, много информативна.

В крайна сметка стана ясно, че никой не иска да се отклонява от принципите си. Резултатът е 4: 3 в полза на „Страх“, режисиран от Ивайло Христов (3 гласа бяха дадени на „Жените наистина плачат“).

Няма приятели за вкус и цвят. Но разделението на нашите вкусове и възприятия между поколенията направи впечатление …

Но имаше един проблем, който много ме притесни.

И беше, че от планираните 7 души присъстваха само … 5!

Всъщност, ако бяха преброени само гласовете на присъстващите, резултатът щеше да бъде 3: 2 в полза на „Жените наистина плачат“.

Другите двама току -що гласуваха. Така че на практика дискусията нямаше никакъв смисъл, защото в крайна сметка картите така или иначе се събраха и случаят беше решен механично.

Един участник е имал основателни причини за отсъствието си (операция – остава въпросът, защо не е заменен?). Поне беше на разположение по телефона (говорихме с него).

Другият се криеше. Той беше недостъпен – къде беше, без интернет, без телефон …?! Какво място е това?

Въпросът ми остава – какъв е смисълът от подобни събирания и дискусии, ако всичко се свежда до елементарен глас?

Ако аргументите остават във въздуха или някой „голям“ фактор не си е направил труда да изслуша или изложи собствения си?

Лично за мен изводите са ясни:

1. Полученият по този начин резултат е невалиден.

2. Българското кино продължава да се ръководи от архаични и съмнителни принципи и авторитети.

3. Аз лично вече няма да участвам в никакви комисии, комитети и други безсмислени събития, свързани с българското кино. Докато не видя истинско желание за промяна.

4. Системният расизъм, системният сексизъм и системното културно отричане продължават да съществуват в България.

PS Моля, не приемайте този статус като критика към филма “Страх”. Филмът има несъмнени достойнства и качества (камерата на Емил Христов и играта на Светлана Янчева са феноменални) и се надявам на достойно представяне.)

Source